1Поучение на Асаф. Боже, защо ни отхвърли завинаги, защо се разпалва гневът Ти към овцете на Твоето пасище?2Спомни си за народа Си, който притежаваш от древност, който спаси като начало на Своето наследство. Спомни си и тази планина Сион, на която се засели. (Изх 15:17; Вт 7:6; Ер 10:16; Ер 51:19)3Простри ръцете Си към вековните развалини. Врагът разруши всичко в светилището.4Твоите врагове крещят сред храма Ти. Поставиха своите знаци за знамена.5Приличаха на секачи в гъсталак.6Ето разбиват в него всички украси с брадви и чукове.7Запалиха Твоето светилище и оскверниха жилището на Твоето име. (Ис 64:10)8Замислиха да ни изтребят до крак и изгориха всички места на Божиите събрания по земята.9Знамения за нас не се виждат. Нямаме вече пророк и няма между нас някой, който да знае – докога още?10Докога, Господи, врагът ще ни укорява и противникът ще пренебрегва Твоето име? (Пс 6:4; Пс 89:47)11Защо отдръпваш ръката Си, десницата Си? Извади я от дрехата Си и ги изтреби. (Ис 52:10)12Бог е мой цар от древността. Той е спасението по земята.13Ти раздели морето със силата Си и строши главите на водните чудовища. (Изх 14:21; Пс 89:10; Ис 51:9)14Строши главата на левиатана[1] и я даде за храна на пустинните животни. (Йов 3:8; Пс 104:26; Ис 27:1)15Ти раздели извори и потоци, пресуши буйни реки.16Твой е денят, също и нощта. Ти създаде светлината и слънцето. (Бит 1:16)17Ти установи всички граници на земята, направи лятото и зимата.18Спомни си, че врагът хулеше Господа; един безумен народ пренебрегва Твоето име.19Не давай на зверовете душата на Своята гургулица! Не забравяй живота на Своите сиромаси.20Погледни към Своя завет[2]! Всички тайни кътчета по земята се изпълниха с насилие.21Не оставяй потиснатият да се върне посрамен! Нека бедният и сиромахът да прославят името Ти!22Стани, Боже, защити делото Си; припомни си всекидневните хули на неразумния към Тебе.23Не забравяй вика на Твоите противници, растящия рев на въстаналите против Тебе.
1A Maskil[1] of Asaph. O God, why do you cast us off forever? Why does your anger smoke against the sheep of your pasture? (Вт 29:20; Пс 18:8; Пс 44:9; Пс 50:1; Пс 79:13; Пс 95:7; Пс 100:3; Ер 23:1; Ез 34:31)2Remember your congregation, which you have purchased of old, which you have redeemed to be the tribe of your heritage! Remember Mount Zion, where you have dwelt. (Изх 15:16; Вт 32:6; Пс 9:11; Пс 74:18; Пс 74:22; Пс 77:15; Пс 78:54; Ис 63:9; Ис 63:17; Ер 10:16; Ер 51:19)3Direct your steps to the perpetual ruins; the enemy has destroyed everything in the sanctuary! (Ис 61:4)4Your foes have roared in the midst of your meeting place; they set up their own signs for signs. (Чис 2:2; Пс 74:9; П Ер 2:6; Мт 24:15)5They were like those who swing axes in a forest of trees.[2] (Ер 46:22)6And all its carved wood they broke down with hatchets and hammers. (3 Цар 6:18; 3 Цар 6:29; 3 Цар 6:32; 3 Цар 6:35)7They set your sanctuary on fire; they profaned the dwelling place of your name, bringing it down to the ground. (4 Цар 25:9; Пс 26:8; Пс 79:1; Пс 89:39; П Ер 2:2)8They said to themselves, “We will utterly subdue them”; they burned all the meeting places of God in the land. (Пс 83:4)9We do not see our signs; there is no longer any prophet, and there is none among us who knows how long. (1 Цар 3:1; Пс 74:4; П Ер 2:9; Ез 7:26; Ам 8:11)10How long, O God, is the foe to scoff? Is the enemy to revile your name forever? (Пс 74:18; Пс 74:22; Пс 79:12; Пс 89:51)11Why do you hold back your hand, your right hand? Take it from the fold of your garment[3] and destroy them! (П Ер 2:3)12Yet God my King is from of old, working salvation in the midst of the earth. (Пс 44:4)13You divided the sea by your might; you broke the heads of the sea monsters[4] on the waters. (Изх 14:21; Ис 27:1; Ис 51:9)14You crushed the heads of Leviathan; you gave him as food for the creatures of the wilderness. (Йов 41:1)15You split open springs and brooks; you dried up ever-flowing streams. (Изх 14:21; Изх 17:5; Чис 20:11; И Н 2:10; И Н 3:13; И Н 4:23; Пс 66:6; Пс 78:15; Пс 105:41; Ис 48:21; Ис 51:10)16Yours is the day, yours also the night; you have established the heavenly lights and the sun. (Бит 1:14; Пс 104:19)17You have fixed all the boundaries of the earth; you have made summer and winter. (Бит 8:22; Вт 32:8; Д А 17:26)18Remember this, O Lord, how the enemy scoffs, and a foolish people reviles your name. (Вт 32:6; Пс 39:8; Пс 74:2; Пс 74:22; Пс 89:50; Отк 16:19; Отк 18:5)19Do not deliver the soul of your dove to the wild beasts; do not forget the life of your poor forever. (Пс 68:10; П П 2:14)20Have regard for the covenant, for the dark places of the land are full of the habitations of violence. (Бит 17:7; Лев 26:44; Пс 10:8; Пс 106:45; Ер 33:21)21Let not the downtrodden turn back in shame; let the poor and needy praise your name. (Пс 6:10; Пс 9:9; Пс 10:18; Пс 86:1)22Arise, O God, defend your cause; remember how the foolish scoff at you all the day! (1 Цар 24:15; Пс 74:2; Пс 74:18)23Do not forget the clamor of your foes, the uproar of those who rise against you, which goes up continually! (Пс 65:7)