Деяния 23 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 Павел устреми поглед към синедриона и каза: „Братя! Живял съм с най-чиста съвест пред Бога до този ден.“ (Д А 24:16; 2 Тим 1:3; 1 Пет 3:16)

Д А 24:162 Тим 1:31 Пет 3:16

2 Първосвещеникът Анания обаче заповяда на стоящите пред него да го ударят по устата. 3 Тогава Павел му рече: „Бог тебе ще удари, стено варосана! Ти седиш тук, за да ме съдиш според Закона, а заповядваш да ме бият противно на Закона.“ (Мт 23:27) 4 Но застаналите отпред рекоха: „Божия първосвещеник ли хулиш ти?“ 5 Павел отговори: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник. Защото е писано: „Не укорявай водача на своя народ“.“ (Изх 22:27) 6 Когато Павел узна, че една част са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: „Братя! Аз съм фарисей, син на фарисей. За надеждата във възкресението на мъртвите ме съдят!“ (Д А 22:3; Д А 24:15; Д А 24:21; Д А 26:4; Фил 3:5)

Д А 22:3Д А 24:15Д А 24:21Д А 26:4Фил 3:5

7 Когато каза това, възникна спор между фарисеите и садукеите и множеството хора се раздвои. 8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух. А фарисеите вярват във всичко това. (Лк 20:27; Д А 4:1) 9 Настана голяма врява. Някои от книжниците от фарисейска страна станаха и започнаха горещо да спорят с думите: „Нищо лошо не намираме у този човек. Ако пък му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога^[1].“ 10 И понеже спорът се ожесточи, хилядникът, уплашен да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат, да го измъкнат от тях и да го отведат в стана. 11 Но през нощта му се яви Господ и рече: „Не бой се, Павле! И както свидетелстваше за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“ (Д А 18:9; Д А 19:21; Д А 27:23)

Д А 18:9Д А 19:21Д А 27:23

Заговор срещу апостол Павел

12 Когато се съмна, някои от юдеите направиха заговор и се зарекоха с клетва да не ядат, нито да пият, докато не убият Павел. 13 Тези, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четиридесет души. 14 Те дойдоха при първосвещениците и стареите и рекоха: „Клетва се клехме нищо да не хапнем, докато не убием Павел. 15 Затова вие със синедриона известете сега на хилядника утре да го доведе пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му. А ние, преди да е приближил, сме готови да го убием.“ 16 Но синът на Павловата сестра чу за засадата, отиде и влезе в стана и каза на Павел. 17 Павел повика един стотник и му рече: „Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.“ 18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: „Затворникът Павел ме повика и ме помоли да доведа този младеж при тебе, защото има да ти каже нещо.“ 19 Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и запита: „Какво имаш да ми съобщиш?“ 20 А той каза: „Юдеите са се наговорили да те молят утре да отведеш Павел пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат за него. 21 Ала ти не им вярвай, защото го причакват над четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докато не го убият. И сега са готови, чакат само твоето съгласие.“ 22 Тогава хилядникът отпрати младежа, като му поръча: „На никого не казвай, че си ми съобщил това.“

Отвеждане на апостол Павел в Кесария

23 След това повика двама стотници и рече: „Пригответе ми двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци, които да тръгнат за Кесария в девет часа вечерта. 24 Пригответе и добичета, за да качат на тях Павел и да го отведат безопасно до управителя Феликс.“ 25 Написа и писмо със следното съдържание: 26 „Клавдий Лисий изпраща поздрав на достопочтения управител Феликс. (Д А 24:22) 27 Юдеите бяха хванали този човек и щяха да го убият. Аз се явих с войска и го отнех, понеже научих, че е римски гражданин. (Д А 21:30; Д А 22:22) 28 Но тъй като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред техния синедрион. (Д А 22:30) 29 И установих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която да заслужава смърт или окови. (Д А 18:14; Д А 25:18; Д А 25:25; Д А 26:31)

Д А 18:14Д А 25:18Д А 25:25Д А 26:31

30 След като обаче ми бе известено, че юдеите замислят покушение срещу този човек, аз го изпратих веднага при тебе. Наредих и на обвинителите да изложат пред тебе, каквото имат против него. Бъди здрав!“ (Д А 23:16) 31 Войниците, както им бе заповядано, взеха Павел и го отведоха през нощта в Антипатрида. 32 А на другия ден оставиха конниците да продължат с него и се върнаха в стана. 33 Тези, които пристигнаха в Кесария, предадоха писмото на управителя и му представиха Павел. 34 Управителят прочете писмото и го попита от коя област е той. Като узна, че е от Киликия, рече: (Д А 21:39; Д А 22:3) 35 „Ще те изслушам, когато дойдат и твоите обвинители.“ И заповяда да го държат под стража в преторията на Ирод.

English Standard Version

от Crossway

1 And looking intently at the council, Paul said, “Brothers, I have lived my life before God in all good conscience up to this day.” (Йов 27:5; Д А 24:16; 1 Кор 4:4; 2 Кор 1:12; 2 Кор 4:2; 2 Кор 5:11; 2 Тим 1:3; Евр 13:18)

Йов 27:5Д А 24:161 Кор 4:42 Кор 1:122 Кор 4:22 Кор 5:112 Тим 1:3Евр 13:18

2 And the high priest Ananias commanded those who stood by him to strike him on the mouth. (3 Цар 22:24; П Ер 3:30; Мих 5:1; Д А 24:1; 2 Кор 11:20)

3 Цар 22:24П Ер 3:30Мих 5:1Д А 24:12 Кор 11:20

3 Then Paul said to him, “God is going to strike you, you whitewashed wall! Are you sitting to judge me according to the law, and yet contrary to the law you order me to be struck?” (Вт 25:1; Ис 30:13; Ез 13:10; Мт 23:27; Йн 7:51)

Вт 25:1Ис 30:13Ез 13:10Мт 23:27Йн 7:51

4 Those who stood by said, “Would you revile God’s high priest?” (1 Цар 2:28; Пс 106:16) 5 And Paul said, “I did not know, brothers, that he was the high priest, for it is written, ‘You shall not speak evil of a ruler of your people.’” (Изх 22:28; Д А 24:1) 6 Now when Paul perceived that one part were Sadducees and the other Pharisees, he cried out in the council, “Brothers, I am a Pharisee, a son of Pharisees. It is with respect to the hope and the resurrection of the dead that I am on trial.” (Мт 22:23; Д А 2:26; Д А 24:15; Д А 24:21; Д А 26:5; Д А 26:6; Д А 28:20; Фил 3:5; Кол 1:5)

Мт 22:23Д А 2:26Д А 24:15Д А 24:21Д А 26:5Д А 26:6Д А 28:20Фил 3:5Кол 1:5

7 And when he had said this, a dissension arose between the Pharisees and the Sadducees, and the assembly was divided. 8 For the Sadducees say that there is no resurrection, nor angel, nor spirit, but the Pharisees acknowledge them all. (Лк 20:27; 1 Кор 15:12) 9 Then a great clamor arose, and some of the scribes of the Pharisees’ party stood up and contended sharply, “We find nothing wrong in this man. What if a spirit or an angel spoke to him?” (Мк 2:16; Лк 5:30; Йн 12:29; Д А 4:5; Д А 22:7; Д А 22:17; Д А 23:29)

Мк 2:16Лк 5:30Йн 12:29Д А 4:5Д А 22:7Д А 22:17Д А 23:29

10 And when the dissension became violent, the tribune, afraid that Paul would be torn to pieces by them, commanded the soldiers to go down and take him away from among them by force and bring him into the barracks. (Д А 21:34; Д А 22:24; Д А 23:16; Д А 23:32)

Д А 21:34Д А 22:24Д А 23:16Д А 23:32

11 The following night the Lord stood by him and said, “Take courage, for as you have testified to the facts about me in Jerusalem, so you must testify also in Rome.” (1 Цар 3:10; Д А 18:9; Д А 19:21; Д А 22:15; Д А 27:23; 2 Тим 4:17)

1 Цар 3:10Д А 18:9Д А 19:21Д А 22:15Д А 27:232 Тим 4:17

A Plot to Kill Paul

12 When it was day, the Jews made a plot and bound themselves by an oath neither to eat nor drink till they had killed Paul. (Д А 23:14; Д А 23:21; Д А 23:30) 13 There were more than forty who made this conspiracy. 14 They went to the chief priests and elders and said, “We have strictly bound ourselves by an oath to taste no food till we have killed Paul. 15 Now therefore you, along with the council, give notice to the tribune to bring him down to you, as though you were going to determine his case more exactly. And we are ready to kill him before he comes near.” 16 Now the son of Paul’s sister heard of their ambush, so he went and entered the barracks and told Paul. (Д А 23:10; Д А 23:32) 17 Paul called one of the centurions and said, “Take this young man to the tribune, for he has something to tell him.” 18 So he took him and brought him to the tribune and said, “Paul the prisoner called me and asked me to bring this young man to you, as he has something to say to you.” (Еф 3:1) 19 The tribune took him by the hand, and going aside asked him privately, “What is it that you have to tell me?” 20 And he said, “The Jews have agreed to ask you to bring Paul down to the council tomorrow, as though they were going to inquire somewhat more closely about him. (Д А 23:14) 21 But do not be persuaded by them, for more than forty of their men are lying in ambush for him, who have bound themselves by an oath neither to eat nor drink till they have killed him. And now they are ready, waiting for your consent.” (Д А 23:12; Д А 23:14) 22 So the tribune dismissed the young man, charging him, “Tell no one that you have informed me of these things.”

Paul Sent to Felix the Governor

23 Then he called two of the centurions and said, “Get ready two hundred soldiers, with seventy horsemen and two hundred spearmen to go as far as Caesarea at the third hour of the night.^[1] 24 Also provide mounts for Paul to ride and bring him safely to Felix the governor.” (Лк 20:20; Д А 23:26; Д А 23:33; Д А 24:1; Д А 24:2; Д А 24:10; Д А 25:14; Д А 26:30)

Лк 20:20Д А 23:26Д А 23:33Д А 24:1Д А 24:2Д А 24:10Д А 25:14Д А 26:30

25 And he wrote a letter to this effect: 26 “Claudius Lysias, to his Excellency the governor Felix, greetings. (Д А 15:23; Д А 24:1) 27 This man was seized by the Jews and was about to be killed by them when I came upon them with the soldiers and rescued him, having learned that he was a Roman citizen. (Д А 21:27; Д А 21:32; Д А 22:25) 28 And desiring to know the charge for which they were accusing him, I brought him down to their council. (Д А 22:30) 29 I found that he was being accused about questions of their law, but charged with nothing deserving death or imprisonment. (Д А 18:15; Д А 23:9; Д А 25:19; Д А 25:25; Д А 26:31; Д А 28:18)

Д А 18:15Д А 23:9Д А 25:19Д А 25:25Д А 26:31Д А 28:18

30 And when it was disclosed to me that there would be a plot against the man, I sent him to you at once, ordering his accusers also to state before you what they have against him.” (Д А 9:24; Д А 23:12; Д А 23:20; Д А 23:35; Д А 24:19; Д А 25:16)

Д А 9:24Д А 23:12Д А 23:20Д А 23:35Д А 24:19Д А 25:16

31 So the soldiers, according to their instructions, took Paul and brought him by night to Antipatris. 32 And on the next day they returned to the barracks, letting the horsemen go on with him. (Д А 23:10; Д А 23:16) 33 When they had come to Caesarea and delivered the letter to the governor, they presented Paul also before him. 34 On reading the letter, he asked what province he was from. And when he learned that he was from Cilicia, (Д А 21:39; Д А 25:1) 35 he said, “I will give you a hearing when your accusers arrive.” And he commanded him to be guarded in Herod’s praetorium. (Мт 27:27; Д А 23:30)