Битие 30 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 А Рахил видя, че тя не може да роди дете на Яков и се измъчваше от завист към сестра си. Затова тя заяви на Яков: „Дай ми деца! Ако ли не – ще умра.“ 2 Яков се разсърди на Рахил. Той и каза: „Какъв съм аз, нима съм Бог, Който ти е лишил утробата от плод?“ 3 Тя отговори: „Ето робинята ми Вала. Живей с нея. Нека тя роди на коленете ми, за да придобия също и аз деца, макар и от нея.“ 4 Рахил даде на Яков робинята си Вала за жена. Той заживя с Вала. 5 Тя зачена и роди син на Яков. 6 Тогава Рахил каза: „Бог отсъди за мене и послуша гласа ми, като ми даде син.“ Затова го нарече Дан. 7 Вала отново зачена и роди на Яков още един син. 8 Рахил каза: „Силна борба водих със сестра си и надвих.“ Затова нарече новороденото Нефталим. 9 Когато Лия видя, че престана да ражда, взе робинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. 10 Така Лиината робиня Зелфа роди син на Яков. 11 Тогава Лия каза: „Щастие ми носи той.“ Затова нарече новороденото Гад. 12 Лиината робиня Зелфа роди и друг син на Яков. 13 Лия възкликна: „Честита съм аз, защото жените ще ме наричат честита.“ Затова нарече новороденото Асир. 14 По време на пшеничната жетва Рувим намери на полето мандрагори и ги донесе на майка си Лия. Рахил помоли Лия: „Дай ми от мандрагорите на сина си.“ 15 Но тя и възрази: „Малко ли е това, че си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш и мандрагорите на сина ми?“ Рахил отговори: „Като е така, нека той легне с тебе тази нощ за мандрагорите на сина ти.“ 16 И тогава вечерта, когато Яков се завърна от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: „Ела при мене, защото те откупих с мандрагорите на сина ми.“ Онази нощ той спа с нея. 17 Бог прие молбата на Лия, тя зачена и роди на Яков пети син. 18 „Бог – каза Лия – ми даде награда за това, че дадох робинята си на мъжа ми.“ И го нарече Исахар. 19 Лия отново зачена и роди на Яков шести син. 20 Тя каза: „Щедро ме одари Бог. Сега мъжът ми ще живее само с мене, защото му родих шестима синове.“ И го нарече Завулон. 21 После роди дъщеря и я нарече Дина. 22 Но и за Рахил си спомни Бог, прие молбата и и направи утробата и плодоносна. 23 Тя зачена и роди син с думите: „Бог ме избави от позора.“ 24 Нарече го Йосиф, като си казваше: „Господ ще ми даде и друг син.“

Забогатяването на Яков

25 След като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: „Позволи ми да се върна в моето родно място, в отечеството си. 26 При завръщането дай ми жените и децата, заради които ти работих. Ти сам знаеш колко съм ти работил.“ 27 Лаван му отговори: „Дано намеря благоволение пред тебе! Чрез поличба разбрах, че Господ ме е благословил поради тебе. 28 Кажи ми какво възнаграждение искаш и аз ще ти го дам.“ 29 Яков му отговори: „Ти сам знаеш как работих при тебе и колко много се умножиха твоите стада при мене. 30 Малко беше добитъкът ти преди мене, а сега стана много. С моето идване Господ те благослови. Но кога ще работя за своето семейство?“ 31 Лаван попита: „Какво възнаграждение да ти дам?“ Яков отговори: „Не ми давай нищо. И по-нататък ще паса и обгрижвам овцете ти, но само ако направиш, каквото кажа аз: 32 да премина днес през всичките ти стада. А ти отлъчи от тях всички капчести, пъстри и черни овце, както и пъстрите и капчести кози. Този добитък да ми бъде наградата. 33 Занапред, когато дойдеш да огледаш моето възнаграждение, за мене ще говори моята честност. Всяка коза, която не е капчеста и пъстра, всяка овца при мене, която не е черна – това да се смята за крадено.“ 34 Лаван отсъди: „Добре, нека бъде според думата ти!“ 35 Същия ден Лаван отдели шарените и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, по които имаше бяло, както и всички черни овце – тях той предаде на синовете си. 36 Лаван определи между себе си и Яков разстояние три дена път. А Яков пасеше останалия дребен добитък на Лаван. 37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, бадем и явор, изряза по тях бели ивици, като махна кората до бялото на пръчките. 38 Той сложи пръчките с нарезите в коритата, където стадата отиваха да пият и където добитъкът, като пиеше, зачеваше пред пръчките. 39 Добитъкът зачеваше пред пръчките и така се раждаше шарен – капчест и пъстър добитък. 40 Яков отлъчваше агнетата, а останалия добитък обръщаше да гледа шарения и черен добитък на Лаван. Своите стада той държеше отделно, без да ги смесва със стадата на Лаван. 41 Всеки път когато яките животни зачеваха, Яков слагаше пред добитъка пръчките в коритата, за да зачева пред тях. 42 А когато зачеваха мършавите животни, тогава той не ги слагаше. Така мършавите животни оставаха за Лаван, а яките – за Яков. 43 Яков забогатя твърде много – той вече притежаваше овце и кози, роби и робини, както и камили и осли.

English Standard Version

от Crossway

1 When Rachel saw that she bore Jacob no children, she envied her sister. She said to Jacob, “Give me children, or I shall die!” (Бит 29:31) 2 Jacob’s anger was kindled against Rachel, and he said, “Am I in the place of God, who has withheld from you the fruit of the womb?” (Бит 16:2; 1 Цар 1:5) 3 Then she said, “Here is my servant Bilhah; go in to her, so that she may give birth on my behalf,^[1] that even I may have children^[2] through her.” (Бит 29:29; Бит 50:23) 4 So she gave him her servant Bilhah as a wife, and Jacob went in to her. 5 And Bilhah conceived and bore Jacob a son. 6 Then Rachel said, “God has judged me, and has also heard my voice and given me a son.” Therefore she called his name Dan.^[3] (Бит 49:16) 7 Rachel’s servant Bilhah conceived again and bore Jacob a second son. 8 Then Rachel said, “With mighty wrestlings^[4] I have wrestled with my sister and have prevailed.” So she called his name Naphtali.^[5] (Мт 4:13) 9 When Leah saw that she had ceased bearing children, she took her servant Zilpah and gave her to Jacob as a wife. (Бит 29:24; Бит 30:4) 10 Then Leah’s servant Zilpah bore Jacob a son. 11 And Leah said, “Good fortune has come!” so she called his name Gad.^[6] (Бит 49:19) 12 Leah’s servant Zilpah bore Jacob a second son. 13 And Leah said, “Happy am I! For women have called me happy.” So she called his name Asher.^[7] (Лк 1:48) 14 In the days of wheat harvest Reuben went and found mandrakes in the field and brought them to his mother Leah. Then Rachel said to Leah, “Please give me some of your son’s mandrakes.” (П П 7:13) 15 But she said to her, “Is it a small matter that you have taken away my husband? Would you take away my son’s mandrakes also?” Rachel said, “Then he may lie with you tonight in exchange for your son’s mandrakes.” 16 When Jacob came from the field in the evening, Leah went out to meet him and said, “You must come in to me, for I have hired you with my son’s mandrakes.” So he lay with her that night. 17 And God listened to Leah, and she conceived and bore Jacob a fifth son. 18 Leah said, “God has given me my wages because I gave my servant to my husband.” So she called his name Issachar.^[8] 19 And Leah conceived again, and she bore Jacob a sixth son. 20 Then Leah said, “God has endowed me with a good endowment; now my husband will honor me, because I have borne him six sons.” So she called his name Zebulun.^[9] (Мт 4:13) 21 Afterward she bore a daughter and called her name Dinah. 22 Then God remembered Rachel, and God listened to her and opened her womb. (Бит 8:1; Бит 29:31; Пс 127:3) 23 She conceived and bore a son and said, “God has taken away my reproach.” (1 Цар 1:6; Ис 4:1; Лк 1:25) 24 And she called his name Joseph,^[10] saying, “May the Lord add to me another son!” (Бит 35:17)

Jacob’s Prosperity

25 As soon as Rachel had borne Joseph, Jacob said to Laban, “Send me away, that I may go to my own home and country. 26 Give me my wives and my children for whom I have served you, that I may go, for you know the service that I have given you.” (Бит 29:20; Бит 29:30) 27 But Laban said to him, “If I have found favor in your sight, I have learned by divination that^[11] the Lord has blessed me because of you. 28 Name your wages, and I will give it.” (Бит 29:15) 29 Jacob said to him, “You yourself know how I have served you, and how your livestock has fared with me. (Бит 31:6; Бит 31:38) 30 For you had little before I came, and it has increased abundantly, and the Lord has blessed you wherever I turned. But now when shall I provide for my own household also?” (Бит 30:43; 1 Тим 5:8) 31 He said, “What shall I give you?” Jacob said, “You shall not give me anything. If you will do this for me, I will again pasture your flock and keep it: 32 let me pass through all your flock today, removing from it every speckled and spotted sheep and every black lamb, and the spotted and speckled among the goats, and they shall be my wages. (Бит 31:8) 33 So my honesty will answer for me later, when you come to look into my wages with you. Every one that is not speckled and spotted among the goats and black among the lambs, if found with me, shall be counted stolen.” 34 Laban said, “Good! Let it be as you have said.” 35 But that day Laban removed the male goats that were striped and spotted, and all the female goats that were speckled and spotted, every one that had white on it, and every lamb that was black, and put them in the charge of his sons. 36 And he set a distance of three days’ journey between himself and Jacob, and Jacob pastured the rest of Laban’s flock. 37 Then Jacob took fresh sticks of poplar and almond and plane trees, and peeled white streaks in them, exposing the white of the sticks. (Бит 31:8) 38 He set the sticks that he had peeled in front of the flocks in the troughs, that is, the watering places, where the flocks came to drink. And since they bred when they came to drink, (Изх 2:16) 39 the flocks bred in front of the sticks and so the flocks brought forth striped, speckled, and spotted. 40 And Jacob separated the lambs and set the faces of the flocks toward the striped and all the black in the flock of Laban. He put his own droves apart and did not put them with Laban’s flock. 41 Whenever the stronger of the flock were breeding, Jacob would lay the sticks in the troughs before the eyes of the flock, that they might breed among the sticks, 42 but for the feebler of the flock he would not lay them there. So the feebler would be Laban’s, and the stronger Jacob’s. 43 Thus the man increased greatly and had large flocks, female servants and male servants, and camels and donkeys. (Бит 24:35; Бит 26:13; Бит 30:30)