1А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: „Наистина ли Бог каза да не ядете от никое дърво в градината?“ (Рим 5:12; 1 Тим 2:14; Отк 12:9; Отк 20:2)2Но жената каза: „Ние можем да ядем плодове от дърветата.3Само за плода на дървото, което е посред градината, Бог каза: „Не яжте от него и не се докосвайте до него, за да не умрете!“4Тогава змията каза на жената: „Вие няма да умрете!5Не! Бог знае, че когато вие ядете от него, очите ви ще се отворят и ще бъдете като богове, които познават добро и зло.“6И жената видя, че дървото е добро за ядене и е приятно за очите, а също, че е дърво желано, защото дава знание; тя взе от плода му и яде, даде също и на мъжа си, та яде и той.7Тогава очите на двамата се отвориха и разбраха, че са голи. Затова те си съшиха смокинови листа и си направиха препасници.8Тогава те чуха гласа на Господ Бог, когато ходеше в градината по време на дневната прохлада привечер, и Адам и жена му се скриха от лицето на Господ Бог между дърветата на градината. (3 Цар 19:12)9Но Господ Бог повика човека и му каза: „Къде си?“10Той отговори: „Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.“11А Бог му рече: „Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, за което ти заповядах да не ядеш?“12Човекът отговори: „Жената, която Ти даде да бъде с мене, тя ми даде от дървото и аз ядох.“13Тогава Господ Бог каза на жената: „Защо си направила това?“ Жената отговори: „Змията ме подмами и аз ядох.“ (2 Кор 11:3)14Господ Бог каза на змията: „Понеже си направила това, проклета да си между всичкия добитък и всички полски зверове! По корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си. (Ис 65:25)15И ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще те поразява в главата, а ти ще го хапеш по петата.“16На жената Той каза: „Ще умножа и преумножа болките ти, когато си бременна, с болка ще раждаш деца и към мъжа ти ще тегнеш, а той ще господарува над тебе.“17На мъжа Той каза: „Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: „Не яж от него“, проклета да е земята заради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всичките дни на живота си. (Евр 6:8)18Тръни и бодили тя ще ти ражда и ти ще се храниш с полска трева.19С пот на лицето си ще ядеш хляба си, докато се върнеш в земята, от която си взет; понеже си пръст и ще се върнеш в пръстта.“ (Бит 2:7; Пс 90:3; Пс 104:29; Екл 12:7; Прем 15:8)20И човекът даде име на жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.21И Господ Бог направи кожени дрехи на човека и на жена му.22И Господ Бог каза: „Ето човекът стана като един от Нас, да знае добро и зло; но сега той не трябва да протегне ръката си и да вземе също от дървото на живота, та да яде и да живее вечно!“ (Отк 22:2; Отк 22:14)23Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина – да обработва земята, от която беше взет.24Тогава, като изгони човека, постави на изток от Едемската градина херувим и пламенен меч, който се върти, да пазят пътя към дървото на живота.
1Now the serpent was more crafty than any other beast of the field that the Lord God had made. He said to the woman, “Did God actually say, ‘You[1] shall not eat of any tree in the garden’?” (Мт 10:16; 2 Кор 11:3; Отк 12:9; Отк 20:2)2And the woman said to the serpent, “We may eat of the fruit of the trees in the garden,3but God said, ‘You shall not eat of the fruit of the tree that is in the midst of the garden, neither shall you touch it, lest you die.’” (Бит 2:17)4But the serpent said to the woman, “You will not surely die. (Бит 3:13; Йн 8:44; 2 Кор 11:3)5For God knows that when you eat of it your eyes will be opened, and you will be like God, knowing good and evil.”6So when the woman saw that the tree was good for food, and that it was a delight to the eyes, and that the tree was to be desired to make one wise,[2] she took of its fruit and ate, and she also gave some to her husband who was with her, and he ate. (Бит 3:12; Бит 3:17; Ос 6:7; 1 Тим 2:14)7Then the eyes of both were opened, and they knew that they were naked. And they sewed fig leaves together and made themselves loincloths. (Бит 2:25; Бит 3:5)8And they heard the sound of the Lord God walking in the garden in the cool[3] of the day, and the man and his wife hid themselves from the presence of the Lord God among the trees of the garden. (Пс 139:1; Ер 23:23)9But the Lord God called to the man and said to him, “Where are you?”[4]10And he said, “I heard the sound of you in the garden, and I was afraid, because I was naked, and I hid myself.” (Бит 2:25; Бит 3:7)11He said, “Who told you that you were naked? Have you eaten of the tree of which I commanded you not to eat?”12The man said, “The woman whom you gave to be with me, she gave me fruit of the tree, and I ate.” (Бит 2:18; Йов 31:33)13Then the Lord God said to the woman, “What is this that you have done?” The woman said, “The serpent deceived me, and I ate.” (Бит 3:4; 2 Кор 11:3; 1 Тим 2:14)14The Lord God said to the serpent, “Because you have done this, cursed are you above all livestock and above all beasts of the field; on your belly you shall go, and dust you shall eat all the days of your life. (Ис 65:25; Мих 7:17)15I will put enmity between you and the woman, and between your offspring[5] and her offspring; he shall bruise your head, and you shall bruise his heel.” (Ис 7:14; Мих 5:3; Мт 1:23; Мт 1:25; Лк 1:34; Рим 16:20; Гал 4:4; 1 Тим 2:15; Евр 2:14; Отк 20:1; Отк 20:10)16To the woman he said, “I will surely multiply your pain in childbearing; in pain you shall bring forth children. Your desire shall be contrary to[6] your husband, but he shall rule over you.” (Бит 4:7; П П 7:10; Йн 16:21; 1 Кор 11:3; 1 Кор 14:34; Еф 5:22; Кол 3:18; 1 Тим 2:11; Тит 2:5; 1 Пет 3:1; 1 Пет 3:5)17And to Adam he said, “Because you have listened to the voice of your wife and have eaten of the tree of which I commanded you, ‘You shall not eat of it,’ cursed is the ground because of you; in pain you shall eat of it all the days of your life; (Бит 2:17; Бит 5:29; Екл 2:22; Рим 8:20)18thorns and thistles it shall bring forth for you; and you shall eat the plants of the field.19By the sweat of your face you shall eat bread, till you return to the ground, for out of it you were taken; for you are dust, and to dust you shall return.” (Бит 2:7; Йов 34:15; Пс 103:14; Пс 104:29; Екл 3:20; Екл 12:7; Рим 5:12)20The man called his wife’s name Eve, because she was the mother of all living.[7]21And the Lord God made for Adam and for his wife garments of skins and clothed them.22Then the Lord God said, “Behold, the man has become like one of us in knowing good and evil. Now, lest he reach out his hand and take also of the tree of life and eat, and live forever—” (Бит 2:9; Бит 3:5)23therefore the Lord God sent him out from the garden of Eden to work the ground from which he was taken. (Бит 2:5)24He drove out the man, and at the east of the garden of Eden he placed the cherubim and a flaming sword that turned every way to guard the way to the tree of life. (Изх 25:18; Пс 18:10; Пс 104:4; Ез 28:11; Евр 1:7)