1Господ се яви на Авраам при свещената дъбрава Мамрѐ, когато той седеше при входа на шатрата си в обедната жега.2И като вдигна очи, видя трима мъже да стоят срещу него. Той се затече от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята (Евр 13:2)3и каза: „Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, не отминавай Своя роб.4Ще донесат малко вода, ще умият нозете ви и ще си починете под това дърво.5Аз пък ще донеса хляб, за да се подкрепите. После продължете пътя си, защото затова сте дошли при своя роб.“ Те отговориха: „Направи това, което казваш.“6Авраам влезе бързо в шатрата при Сарра и каза: „Бързо замеси три мери от най-доброто брашно и изпечи пити.“7След това той се затече при стадото, подбра едно младо и угоено теле и го даде на роба, който побърза да го сготви.8Взе също масло и мляко, както и сготвеното теле, и ги сложи пред тях, а сам той стоеше при тях под дървото, докато те се хранеха.9Тогава го попитаха: „Къде е жена ти Сарра?“ Той отговори: „Тук, в шатрата.“ (Бит 15:2; Бит 17:15)10Господ каза: „След година Аз ще се върна при тебе и жена ти Сарра ще има син.“ А Сарра слушаше зад него при входа на шатрата. (Рим 9:9)11Авраам и Сарра бяха стари и в напреднала възраст, у Сарра беше престанало обичайното у жените.12Затова Сарра се засмя в себе си и каза: „Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? А и господарят ми е вече стар.“13А Господ каза на Авраам: „Защо Сарра се засмя и каза: „Нима наистина мога да родя, след като съм остаряла?“14Има ли нещо невъзможно за Господ? Догодина на определеното време Аз ще се върна при тебе и Сарра ще има син.“ (Лк 1:37)15Но уплашена, Сарра се отрече и възрази: „Не съм се смяла.“ Той обаче и каза: „Не, ти се засмя.“
Гибелта на Содом и Гомора
16След това тези мъже тръгнаха оттам и се отправиха към Содом[1]. Също и Авраам тръгна с тях, за да ги изпрати.17Тогава Господ каза: „Няма да скрия от Авраам какво съм замислил да направя.18Нали Авраам ще бъде родоначалник на велик и силен народ и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята?19Затова Аз избрах него да наставлява своите синове и наследници да вървят по Господния път, да постъпват справедливо и по правда. Тогава Аз ще изпълня всичко, което съм обещал пред него.“20И каза Господ: „Голямо е оплакването против жителите на Содом и Гомора, тежък е грехът им.21Ще отида и ще разбера дали те постъпват точно така, каквото е оплакването против тях, което стига до Мене, или не. Ще проверя.“22Пътниците потеглиха оттам и отидоха в Содом. А Авраам още стоеше пред Господ.23Тогава Авраам се приближи и каза: „Нима ще погубиш праведници заедно с нечестивия?24Може би в този град има петдесет праведници – нима ще унищожиш това място и няма да го пощадиш заради петдесетте праведници в него?25Не може това да стане – Ти да постъпиш така, че да погубиш праведници заедно с нечестивеца, така че праведникът да пострада еднакво с нечестивеца. Не може Ти така да постъпиш! Няма ли Съдията на цялата земя да постъпи справедливо?“26Господ отговори: „Ако намеря в Содом петдесет праведници, заради тях ще пощадя цялото това място.“27Тогава Авраам продължи: „Ето осмелих се да говоря на Господ аз, който съм прах и пепел.28Може би до петдесетте праведници да не достигнат пет – нима заради петте Ти ще унищожиш целия град?“ Господ отговори: „Няма да го унищожа, ако намеря там четиридесет и пет праведници.“29Но Авраам продължаваше да го увещава: „Може би ще се намерят там четиридесет?“ В отговор Той каза: „Няма да направя това дори и заради четиридесет.“30Авраам продължи: „Да не се прогневи Господ за това, което ще кажа – може би ще се намерят там тридесет праведници?“ Той отговори: „Няма да направя това, ако се намерят там тридесет.“31Авраам пак каза: „Ето осмелих се да говоря на Господ – може би ще се намерят там двадесет праведници?“ Той отговори: „Няма да унищожа и заради двадесет праведници.“32Авраам отново каза: „Да не се разгневи Господ за това, което ще кажа още веднъж – може би там ще се намерят десет праведници?“ Той отговори: „Няма да го унищожа и заради десет праведници.“33След като престана да говори с Авраам, Господ си отиде, а Авраам се върна у дома си.
Битие 18
English Standard Version
от Crossway1And the Lord appeared to him by the oaks[1] of Mamre, as he sat at the door of his tent in the heat of the day. (Бит 13:18; Бит 14:13)2He lifted up his eyes and looked, and behold, three men were standing in front of him. When he saw them, he ran from the tent door to meet them and bowed himself to the earth (Бит 19:1; Евр 13:2)3and said, “O Lord,[2] if I have found favor in your sight, do not pass by your servant.4Let a little water be brought, and wash your feet, and rest yourselves under the tree, (Бит 19:2; Бит 24:32; Бит 43:24; Лк 7:44; Йн 13:14)5while I bring a morsel of bread, that you may refresh yourselves, and after that you may pass on—since you have come to your servant.” So they said, “Do as you have said.” (Бит 19:8; Бит 33:10; Съд 19:5; Пс 104:15)6And Abraham went quickly into the tent to Sarah and said, “Quick! Three seahs[3] of fine flour! Knead it, and make cakes.”7And Abraham ran to the herd and took a calf, tender and good, and gave it to a young man, who prepared it quickly.8Then he took curds and milk and the calf that he had prepared, and set it before them. And he stood by them under the tree while they ate.9They said to him, “Where is Sarah your wife?” And he said, “She is in the tent.” (Бит 24:67)10The Lord said, “I will surely return to you about this time next year, and Sarah your wife shall have a son.” And Sarah was listening at the tent door behind him. (Бит 17:19; Бит 17:21; Бит 18:14; Бит 21:2; 4 Цар 4:16; Рим 9:9)11Now Abraham and Sarah were old, advanced in years. The way of women had ceased to be with Sarah. (Бит 17:17; Рим 4:19; Евр 11:11)12So Sarah laughed to herself, saying, “After I am worn out, and my lord is old, shall I have pleasure?” (Бит 17:17; Лк 1:18; 1 Пет 3:6)13The Lord said to Abraham, “Why did Sarah laugh and say, ‘Shall I indeed bear a child, now that I am old?’14Is anything too hard[4] for the Lord? At the appointed time I will return to you, about this time next year, and Sarah shall have a son.” (Бит 18:10; Йов 42:2; Ер 32:17; Ер 32:27; Зах 8:6; Мт 19:26; Лк 1:37)15But Sarah denied it,[5] saying, “I did not laugh,” for she was afraid. He said, “No, but you did laugh.”16Then the men set out from there, and they looked down toward Sodom. And Abraham went with them to set them on their way.17The Lord said, “Shall I hide from Abraham what I am about to do, (Пс 25:14; Ам 3:7; Йн 15:15)18seeing that Abraham shall surely become a great and mighty nation, and all the nations of the earth shall be blessed in him? (Бит 12:3; Бит 22:18; Бит 26:4; Д А 3:25; Гал 3:8)19For I have chosen[6] him, that he may command his children and his household after him to keep the way of the Lord by doing righteousness and justice, so that the Lord may bring to Abraham what he has promised him.” (Ам 3:2)20Then the Lord said, “Because the outcry against Sodom and Gomorrah is great and their sin is very grave, (Бит 4:10; Бит 19:13; Ис 3:9; Ез 16:49; Як 5:4)21I will go down to see whether they have done altogether[7] according to the outcry that has come to me. And if not, I will know.” (Бит 11:5; Бит 11:7; Изх 3:8; И Н 22:22)
Abraham Intercedes for Sodom
22So the men turned from there and went toward Sodom, but Abraham still stood before the Lord. (Бит 18:1; Бит 18:16; Бит 19:1; Пс 106:23; Ер 18:20)23Then Abraham drew near and said, “Will you indeed sweep away the righteous with the wicked? (Бит 20:4; Чис 16:22; 2 Цар 24:17)24Suppose there are fifty righteous within the city. Will you then sweep away the place and not spare it for the fifty righteous who are in it?25Far be it from you to do such a thing, to put the righteous to death with the wicked, so that the righteous fare as the wicked! Far be that from you! Shall not the Judge of all the earth do what is just?” (Вт 32:4; Йов 8:3; Йов 8:20; Йов 34:10; Рим 3:5)26And the Lord said, “If I find at Sodom fifty righteous in the city, I will spare the whole place for their sake.” (Ис 65:8; Ер 5:1; Ез 22:30)27Abraham answered and said, “Behold, I have undertaken to speak to the Lord, I who am but dust and ashes. (Лк 18:1)28Suppose five of the fifty righteous are lacking. Will you destroy the whole city for lack of five?” And he said, “I will not destroy it if I find forty-five there.”29Again he spoke to him and said, “Suppose forty are found there.” He answered, “For the sake of forty I will not do it.”30Then he said, “Oh let not the Lord be angry, and I will speak. Suppose thirty are found there.” He answered, “I will not do it, if I find thirty there.”31He said, “Behold, I have undertaken to speak to the Lord. Suppose twenty are found there.” He answered, “For the sake of twenty I will not destroy it.”32Then he said, “Oh let not the Lord be angry, and I will speak again but this once. Suppose ten are found there.” He answered, “For the sake of ten I will not destroy it.” (Съд 6:39)33And the Lord went his way, when he had finished speaking to Abraham, and Abraham returned to his place.