3 Царе 1 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

Борби за наследяване на царството

1 Когато цар Давид остаря и стигна преклонна възраст, завиваха го с дрехи, но той не можеше да се стопли. 2 Тогава неговите хора му казаха: „Нека потърсят за господаря, нашия цар, млада девица, за да стои при царя, да се грижи за него и да поляга на гърдите му; и ще бъде топло на нашия господар, царя.“ 3 И след като потърсиха по всички предели на Израил красива девица, намериха сунамитката Ависага и я доведоха при царя. 4 Девицата беше много красива, прислужваше и се грижеше за царя, но царят не я позна. 5 Тогава Адония, син на Давидовата жена Агита, като се възгордя, казваше: „Аз ще бъда цар“. И си приготви колесница и конници, и петдесет воини, които го охраняваха. (2 Цар 3:4; 2 Цар 15:1) 6 Но баща му никога не го дразнеше с въпроса: „Защо правиш това?“ Той беше голям хубавец и се беше родил след Авесалом. 7 И той заговорничеше със Саруевия син Йоав и свещеника Авиатар и те подкрепяха Адония. 8 Но свещеник Садок, Йодаевият син Ванея, пророк Натан, Семей и Реи, и Давидовите храбреци не бяха с Адония. 9 И Адония принесе в жертва овце, говеда и охранен добитък при камъка Зохелет, който е край извора Рогел, и покани всичките си братя царски синове и всички юдеи, които служеха при царя. 10 А пророк Натан, Ванея, Давидовите храбреци и брат си Соломон не покани. 11 Тогава Натан заговори на Соломоновата майка Вирсавия: „Чу ли, че Адония, Агитиният син, се е възцарил, без господарят ни Давид да знае това? (2 Цар 12:24) 12 Затова аз те съветвам как да спасиш живота си и живота на своя син Соломон. 13 Иди, влез при цар Давид и му кажи: ‘Господарю мой, царю, не се ли закле пред слугинята си, към която се отнасяш благосклонно, като каза, че твоят син Соломон ще царува след тебе и ще седне на престола ти, и попита защо тогава Адония се е провъзгласил за цар?’ 14 И ето, докато ти все още говориш с царя, аз ще дойда след тебе и ще потвърдя твоите думи.“ 15 Вирсавия отиде в спалнята при царя, а царят беше много стар и сунамитката Ависага му прислужваше. 16 Вирсавия се наведе и се поклони пред царя. Тогава царят я попита: „Какво има? Какво искаш?“ 17 А тя му каза: „Господарю мой, царю, ти се закле на слугинята си в Господа, своя Бог: ‘Твоят син Соломон ще царува след мене и той ще седне на моя престол.’ 18 А сега, ето Адония се е провъзгласил за цар, а ти, господарю мой, царю, не знаеш това. 19 Той е принесъл в жертва много говеда, охранени телета и овце и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав, обаче не е поканил твоя син Соломон. 20 А ти, мой господарю, царю, още си цар, към тебе са обърнати очите на цял Израил да им оповестиш кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него. 21 Иначе, когато моят господар, царят, почине при предците си, аз и синът ми Соломон ще бъдем обявени за заговорници.“ 22 И докато тя говореше с царя, ето дойде и пророк Натан. 23 И известиха на царя: „Ето пророк Натан.“ И той влезе при царя и му се поклони до земята. 24 След това Натан каза: „Господарю мой, царю, казал ли си, че Адония ще царува след тебе, и че той ще седне на твоя престол? 25 Защото той сега е слязъл, принесъл е в жертва много говеда, угоени телета и овце, поканил е всичките царски синове, военачалниците и свещеника Авиатар и ето те ядат и пият пред него и викат: ‘Да живее цар Адония!’ 26 А не е поканил мене, твоя служител, свещеник Садок, Йодаевия син Ванея и твоя служител Соломон. 27 Станало ли е това по волята на моя господар, царя? И защо ти не откри на своя служител кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него?“

Възцаряване на Соломон

28 Тогава цар Давид в отговор каза: „Повикайте ми Вирсавия.“ Тя влезе и застана пред него. 29 И царят се закле, като каза: „Жив е Господ, Който е избавял живота ми от всяка беда! 30 Както ти се заклех в Господа, Израилевия Бог, че твоят син Соломон ще царува след мене и ще седне на престола ми вместо мене, така и ще направя това днес.“ 31 Тогава Вирсавия се наведе до земята, поклони се на царя и каза: „Да живее моят господар, царят Давид, за вечни времена!“ 32 А цар Давид каза: „Повикайте при мене свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея.“ И те влязоха при царя. 33 Тогава царят им каза: „Вземете със себе си служителите на вашия господар, качете моя син Соломон на мулето ми и го заведете долу при извора Гион. 34 Нека там свещеник Садок и пророк Натан го помажат за цар на Израил и засвирете с рог, и извикайте: ‘Да живее цар Соломон!’ 35 След това се качете след него, той да дойде и да седне на престола ми, защото ще царува вместо мене и аз го определих да бъде вожд на Израил и Юда“. 36 Йодаевият син Ванея отвърна на царя: „Амин! Нека Господ Бог така да каже на моя господар, царя. 37 Както Господ беше с моя господар, царя, така да бъде Той със Соломон и да възвеличи престола му повече от престола на господаря ми цар Давид!“ 38 Тогава свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевият син Ванея с хелетейците и фелетейците слязоха долу и поставиха Соломон на Давидовото муле, и го заведоха при Гион. 39 И свещеник Садок взе рога с маслиново масло от скинията* и помаза Соломон. След това засвириха с рог и целият народ извика: „Да живее цар Соломон!“ (1 Цар 10:1; 1 Цар 16:13) 40 И целият народ се изкачи след Соломон, като хората свиреха с флейти и се радваха толкова много, че земята ехтеше от виковете им. 41 Адония и всички поканени от него чуха глъчката и престанаха да ядат. А когато Йоав чу тръбния звук, каза: „Какъв е този шум на вълнение в града?“ 42 Докато още говореше, ето дойде Йонатан, синът на свещеник Авиатар. Тогава Адония каза: „Влез! Ти си честен човек и носиш добра вест.“ (2 Цар 18:27) 43 А Йонатан в отговор каза на Адония: „Обратно. Нашият господар, цар Давид, е поставил Соломон за цар. 44 И царят е изпратил с него свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея, хелетейците и фелетейците и те го качиха на царското муле. 45 А свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар при Гион. И оттам се изкачиха, като се радваха, и градът се развълнува. Ето какъв е шумът, който чувате. 46 И Соломон седна на престола на царството. 47 Тогава царските служители дойдоха да поздравят нашия господар цар Давид и казаха: ‘Твоят Бог да прослави името на Соломон повече от твоето име и да възвеличи престола му повече от твоя престол.’ И царят се поклони в леглото си. 48 Тогава царят каза: ‘Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който даде днес мой син да седне на моя престол, докато очите ми виждат това’.“ 49 И всички поканени от Адония се уплашиха и тръгнаха всеки по своя път. 50 Тогава Адония, понеже се уплаши заради Соломон, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника. (Изх 21:14; 3 Цар 2:28) 51 И известиха на Соломон: „Ето Адония се бои от цар Соломон и се държи за роговете на жертвеника, казвайки: ‘Нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да умъртви своя служител с меч’.“ 52 А Соломон каза: „Ако той бъде достоен човек, и косъм няма да падне от него на земята; но ако се намери злотворство у него, ще бъде умъртвен.“ 53 И Соломон изпрати да го доведат от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломон. Тогава Соломон му каза: „Иди в дома си.“

Верен

1 И цар Давид беше стар, в напреднала възраст^[1], и го покриваха с дрехи, но той не се стопляше. 2 Затова слугите му му казаха: Нека потърсят за господаря ми, царя, млада девица, за да стои пред царя и да се грижи за него, и да лежи в скута ти, за да се стопли господарят ми, царят. 3 И потърсиха по всичките области на Израил красива девойка и намериха сунамката Ависага, и я доведоха при царя. 4 Девойката беше много красива и се грижеше за царя и му слугуваше, но царят не я позна. 5 А Адония, синът на Агита, се надигна и каза: Аз ще царувам! И си приготви колесници и конници, и петдесет мъже да тичат пред него. 6 А докато беше жив, баща му никога не го беше наскърбил да му каже: Защо правиш така? А той беше и много хубав на вид; майка му го беше родила след Авесалом. 7 И той се сговори с Йоав, сина на Саруя, и със свещеника Авиатар и те последваха Адония и му помагаха. 8 Но свещеник Садок, Ваная, синът на Йодая, пророк Натан, Семей, Рей и силните мъже, които имаше Давид, не бяха с Адония. 9 И Адония пожертва овце и говеда, и угоени телета при скалата Зоелет, която е при Ен-Рогил; и покани всичките си братя, царските синове, и всичките юдови мъже, които бяха в служба на царя. 10 Но пророк Натан и Ваная, и силните мъже, и брат си Соломон не покани. 11 Тогава Натан говори на Витсавее, майката на Соломон^[2], и каза: Не си ли чула, че Адония, синът на Агита, се е възцарил, а господарят ни Давид не знае? 12 Затова сега ела, ще ти дам съвет, за да избавиш живота си и живота на сина си Соломон. 13 Иди и влез при цар Давид, и му кажи: Господарю мой, царю, не се ли закле ти на слугинята си, като каза: Твоят син Соломон ще царува след мен и той ще седи на престола ми. А защо Адония се възцари? 14 И ето, докато още говориш там с царя, и аз ще вляза след теб и ще потвърдя думите ти. 15 И Витсавее влезе при царя в спалнята. А царят беше много старст. 1; и сунамката Ависага слугуваше на царя. 16 И Витсавее се наведе и се поклони на царя. И царят каза: Какво имаш? 17 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле на слугинята си в ГОСПОДА, своя Бог, и каза: Твоят син Соломон ще царува след мен и той ще седи на престола ми! 18 Но сега, ето, Адония се е възцарил; и сега, господарю мой, царю, ти не знаеш това. 19 И той е заклал говеда и угоени телета, и овце в изобилие и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав; а слугата ти Соломон не е поканил. 20 А ти, господарю мой, царю – към теб са насочени очите на целия Израил, за да им кажеш кой ще седи на престола на господаря ми, царя, след него. 21 Иначе ще стане така, че когато господарят ми, царят, легне при бащите си, аз и синът ми Соломон ще бъдем счетени за виновни. 22 И ето, докато тя още говореше с царя, влезе пророк Натан. 23 И съобщиха на царя и казаха: Ето пророк Натан. И той влезе пред царя и падна по лице на земята пред царяст. 16;. 24 И Натан каза: Господарю мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мен и той ще седи на престола ми? 25 Защото той слезе днес и закла говеда, угоени телета и овце в изобилие, и покани всички царски синове и военачалниците, и свещеник Авиатар. И ето, те ядат и пият пред него и казват: Да живее цар Адония!^[3] 26 А мен, слугата ти, и свещеник Садокст. 38;, и Ваная, сина на Йодая, и слугата ти Соломон не покани. 27 От господаря ми, царя, ли стана това нещо и ти не си казал на слугата си кой трябва да седне на престола на господаря ми, царя, след него? 28 Тогава цар Давид отговори и каза: Повикайте при мен Витсавее. И тя влезе пред царя и застана пред царя. 29 И царят се закле и каза: Жив е ГОСПОД, който избави душата ми от всяко бедствие – 30 непременно, както ти се заклех в ГОСПОДА, Израилевия Бог, като казах: Синът ти Соломон ще царува след мен и той ще седи на престола ми вместо мен^[4], така ще направя днес! 31 Тогава Витсавее се наведе с лице до земята и се поклони пред царя^[5], и каза: Да е жив господарят ми, цар Давид, до века! 32 И цар Давид каза: Повикайте при мен свещеник Садок, пророк Натан и Ваная, сина на Йодая. И те дойдоха пред царя. 33 И царят им каза: Вземете със себе си слугите на господаря си и качете сина ми Соломон на моето муле, и го заведете долу в Гион. 34 И свещеник Садок и пророк Натан да го помажат там за цар над Израил. И надуйте тръбата и кажете: Да живее цар Соломон!^[6] 35 После се качете след него и той да дойде и да седне на престола ми. Той ще царува вместо мен^[7], понеже аз го поставих да бъде княз над Израил и над Юда. 36 А Ваная, синът на Йодая, отговори на царя и каза: Амин! Така да каже ГОСПОД, Бог на господаря ми, царя! 37 Както е бил ГОСПОД с господаря ми, царя, така да бъде и със Соломон и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми, цар Давид! 38 И свещеник Садок, пророк Натан и Ваная, синът на Йодая, херетците и фелетците слязоха и качиха Соломон на мулето на цар Давид и го доведоха в Гион. 39 И свещеник Садок взе рога с маслото от шатъра и помаза Соломон. И надуха тръбата и целият народ каза: Да живее цар Соломон!^[8] 40 И целият народ се изкачи след него и народът свиреше със свирки и ликуваше с голяма радост, така че земята се цепеше от гласовете им. 41 А Адония и всичките гости, които бяха с него, чуха шума, когато тъкмо бяха свършили да ядат. И когато Йоав чу звука на тръбата, каза: Защо градът вдига такъв шум? 42 Докато той още говореше, ето, дойде Йонатан, синът на свещеник Авиатар. И Адония му каза: Ела, ти си храбър мъж и сигурно носиш добри вести. 43 А Йонатан отговори и каза на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар. 44 Царят изпрати с него свещеник Садок и пророк Натан, и Ваная, сина на Йодая, и херетците, и фелетците и те го качиха на мулето на царя, 45 и свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион, и се изкачиха оттам с ликуване, и градът се развълнува. Това е шумът, който сте чули. 46 И освен това Соломон седна на престола на царството. 47 И слугите на царя също дойдоха да благословят господаря ни цар Давид и казаха: Твоят Бог нека направи името на Соломон още по-славно от твоето име и престола му – още по-велик от твоя престол! И царят се поклони в леглото си. 48 И царят още каза така: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, който ми даде наследник да седи на престола ми в този ден, докато очите ми виждат! 49 Тогава всички гости на Адония се уплашиха и станаха, и всеки отиде по пътя си. 50 И Адония се уплаши от Соломон и стана, и отиде, и се хвана за роговете на олтара. 51 И съобщиха на Соломон и казаха: Ето, Адония се бои от цар Соломон и ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека цар Соломон ми се закълне днес, че няма да убие слугата си с меч! 52 И Соломон каза: Ако се покаже достоен мъж, нито един косъм от него няма да падне на земята. Но ако в него се намери зло, ще умре. 53 И цар Соломон изпрати и го свалиха от олтара. И той дойде и се поклони пред цар Соломон; и Соломон му каза: Иди си у дома.