1– – Давид пак събра всички отбрани млади войни от Израил, тридесет хиляди[1]. (2 Цар 6:12; 1 Лет 13:1; 1 Лет 13:5; 1 Лет 15:25)2Той стана и тръгна от Ваал, в областта на племето на Юда, заедно с цялата войска, която беше с него, за да пренесе оттам Божия ковчег, над който се призовава името на Господа Вседържител, Чийто трон е върху херувими. (Изх 25:22; 1 Цар 4:4)3Сложиха Божия ковчег на нова колесница и го изнесоха от къщата на Аминадав, която се намираше на хълма. А синовете на Аминадав – Оза и Ахио – водеха новата колесница. (1 Цар 7:1)4И я поведоха с Божия ковчег от Аминадавовата къща, която се намираше на хълма. Ахио вървеше пред ковчега.5А Давид и всички израилтяни свиреха пред Господ на различни инструменти от кипарисово дърво – на арфи, псалтири, тимпани, цитри и на цимбали. (Пс 150:3)6И когато дойдоха до мястото за вършеене на Нахон, Оза протегна ръка към Божия ковчег и се улови за него, понеже воловете го бяха наклонили.7Тогава Господният гняв пламна срещу Оза. За тази дързост Бог го порази на същото място и той умря там, при Божия ковчег.8Давид се развълнува поради това, че Господ порази Оза. Това място и досега се нарича Перец Оза[2].9В онзи ден Давид изпита страх пред Господа и каза: „Как ще дойде при мене Господният ковчег?“10Затова Давид се отказа да пренесе Господния ковчег при себе си в Давидовия град, а го остави в къщата на Аведар от Гет.11И Господният ковчег стоя в къщата на гетеца Аведар три месеца и Господ благослови Аведар и цялото му семейство. (1 Лет 26:4)12Когато съобщиха на цар Давид, че Господ е благословил Аведаровото семейство и целия му имот заради Божия ковчег, той отиде и тържествено пренесе Божия ковчег от Аведаровата къща в Давидовия град. (1 Лет 15:1; 1 Лет 15:25)13Когато тези, които носеха Господния ковчег, изминеха шест крачки, той принасяше в жертва по един бик и по едно теле.14Давид играеше свещен танц с всичката си сила пред Господа. А той беше облечен с ленен ефод.15Така Давид и мъжете от целия Израил носеха Господния ковчег с възклицания и тръбни звуци.16Когато Господният ковчег влизаше в Давидовия град, Мелхола, Сауловата дъщеря, гледаше от прозореца и като видя цар Давид да играе свещен танц пред Господа, презря го в сърцето си.17Донесоха Господния ковчег и го поставиха на мястото му сред скинията, която Давид бе направил за него. След това той принесе пред Господа всеизгаряния и мирни жертви.18Когато Давид свърши да принася всеизгаряния и мирни жертви, благослови народа в името на Господа Вседържител.19Той раздаде на целия народ, на цялото множество израилтяни[3], и на мъже, и на жени, на всеки по един хляб, по къс печено месо и по една питка. След това целият народ се разотиде, всеки в къщата си. (1 Лет 16:43)20Когато Давид се върна, за да благослови дома си, Сауловата дъщеря Мелхола излезе да го посрещне с думите: „Колко славен беше днес Израилевият цар, като се съблече пред очите на слугините на поданиците си, както се разсъблича един малоумник.“21А Давид отговори на Мелхола: „Пред Господа извърших това, Който ме предпочете пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави за вожд на Господния народ Израил. Аз пред Господа свирих и танцувах свещен танц.22Още повече ще се унижа и ще се смиря пред собствените си очи. И при всичко това аз ще бъда почитан от слугините, за които говориш.“23Затова Сауловата дъщеря Мелхола остана бездетна до деня на смъртта си.
2 Царе 6
Верен
от Veren1И Давид пак събра всичките избрани мъже от Израил, тридесет хиляди души.2И Давид стана и отиде с целия народ, който беше с него, от Ваала-Юда, за да пренесе оттам Божия ковчег, който се нарича с Името, Името на ГОСПОДА на Войнствата, който обитава между херувимите.3И те качиха Божия ковчег на нова кола и го изнесоха от къщата на Авинадав, която беше на хълма; а Оза и Ахио, синовете на Авинадав, караха новата кола.4Така те го изнесоха от къщата на Авинадав, която беше на хълма, като съпровождаха Божия ковчег, и Ахио вървеше пред ковчега.5Тогава Давид и целият израилев дом свиреха пред ГОСПОДА с всякакви инструменти от елхово дърво и с арфи, и лири, и тимпани, и кастанети, и кимвали.6Но когато стигнаха до хармана на Нахон, Оза простря ръката си към Божия ковчег и го хвана, защото воловете се препънаха.7И гневът на ГОСПОДА пламна против Оза, и Бог го уби там за непочтителността; и той умря там при Божия ковчег.8И Давид се наскърби, защото ГОСПОД уби Оза[1]; и нарече онова място Фарес-Оза[2] както се нарича и до днес.9И в онзи ден Давид се уплаши от ГОСПОДА и каза: Как ще дойде ГОСПОДНИЯТ ковчег при мен?10И Давид не пожела да премести ГОСПОДНИЯ ковчег при себе си в Давидовия град, а Давид го откара встрани, в къщата на гетеца Овид-Едом.11И ГОСПОДНИЯТ ковчег остана в къщата на гетеца Овид-Едом три месеца. И ГОСПОД благослови Овид-Едом и целия му дом.12И съобщиха на цар Давид и казаха: ГОСПОД е благословил дома на Овид-Едом и всичко негово заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде и пренесе с веселие Божия ковчег от къщата на Овид-Едом в Давидовия град.13И когато носачите на ГОСПОДНИЯ ковчег минеха шест крачки, той жертваше говеда и угоени агнета.14И Давид танцуваше пред ГОСПОДА с всичка сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.15Така Давид и целият израилев дом пренесоха ГОСПОДНИЯ ковчег с възгласи и с тръбен звук.16А когато ГОСПОДНИЯТ ковчег влизаше в Давидовия град, Михала, дъщерята на Саул, погледна през прозореца и видя, че цар Давид скачаше и танцуваше пред ГОСПОДА, и го презря в сърцето си.17И внесоха ГОСПОДНИЯ ковчег и го поставиха на мястото му сред шатъра, който Давид беше разпънал за него. И Давид принесе всеизгаряния и примирителни жертви пред ГОСПОДА.18И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните жертви, той благослови народа в Името на ГОСПОДА на Войнствата.19После раздаде на целия народ, на цялото израилево множество, от мъж до жена, по една пита хляб и по един калъп фурми, и по един калъп сушено грозде на всекиго. Тогава целият народ се разотиде, всеки у дома си.20А когато Давид се върна, за да благослови дома си, Михала, дъщерята на Саул[3], излезе да посрещне Давид и каза: Колко славен беше днес израилевият цар, като се съблече днес пред очите на слугините на слугите си, така, както безсрамно се съблича един никаквец!21Тогава Давид каза на Михала: Пред ГОСПОДА, който избра мен вместо баща ти и вместо целия негов дом, за да ме постави за княз над ГОСПОДНИЯ народ, над Израил, пред ГОСПОДА играх.22И ще се унижа още повече и ще се смиря в собствените си очи – а колкото до слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.23И Михала, дъщерята на Саул, остана бездетна до деня на смъртта си.