2 Царе 18:5 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 След това Давид направи оглед на своята войска и назначи хилядоначалници и стотници. 2 Давид оформи три групи – една третина под началството на Йоав, една третина под началството на Авеса, син на Саруя, брат на Йоав, една третина под началството на Етей от Гет. Царят каза на воините: „Непременно ще дойда и аз заедно с вас.“ (Съд 7:16; 1 Цар 11:11) 3 Но неговите воини му отговориха: „Не идвай, защото, ако ние се обърнем в бяг, това няма да се забележи. Дори и половината от нас да загинат, също и това няма да се забележи. А ти струваш колкото десет хиляди от нас. Затова по-добре е за нас да ни помагаш от града.“ 4 Царят заяви пред тях: „Ще постъпя така, както вие намирате за добре.“ И така, царят се спря при градските порти, а всички мъже излизаха по стотици и по хиляди.

Смъртта на Авесалом

5 Тогава царят заповяда на Йоав, Авеса и Етей: „Пощадете заради мене младия мъж.“ Всички воини чуха какво заповяда царят на всички началници за Авесалом. 6 И така, воините излязоха в полето срещу израилтяните. Сражението се разрази в Ефремовата гора. 7 Израилевите воини бяха разбити от Давидовите мъже. През този ден там стана голямо клане – избити бяха двадесет хиляди души. 8 Това сражение се разпростря по цялата страна. В онзи ден гората погълна повече мъже, отколкото мечът изтреби. 9 И стана така, че Авесалом се срещна с Давидовите мъже. Той яздеше на муле. Когато мулето се мушна заедно с него под гъстия клонак на един голям дъб, косата на Авесалом се заплете в клонака на дъба и той увисна във въздуха между небето и земята, а мулето под него избяга. 10 Един човек видя това и съобщи на Йоав: „Ето видях Авесалом да виси на дъба.“ 11 Йоав каза на човека, който му съобщи това: „Ето ти си го видял. А защо не го порази още на земята? Щях да ти дам десет сикли сребро и един пояс.“ 12 А човекът отговори на Йоав: „И хиляда сикли сребро да сложеха в ръцете ми, пак не бих вдигнал ръка върху царския син. Защото ние чухме как царят заповяда на тебе, на Авеса и на Етей: „Пощадете заради мене младия мъж.“ (2 Цар 18:5) 13 А ако бих постъпил иначе и посегнех на живота му, това не би останало скрито от царя, пък и той би се обърнал против мене.“ 14 Йоав каза: „Няма защо да губя време с тебе.“ Тогава той взе три стрели и ги заби в сърцето на Авесалом, който беше още жив на дъба. 15 Десетте оръженосци на Йоав заобиколиха Авесалом, удариха го смъртоносно и го умъртвиха. 16 След това Йоав затръби с тръба и воините, които преследваха Израил, се завърнаха, понеже Йоав беше заповядал отбой. 17 Взеха Авесалом, хвърлиха го в дълбока яма вътре в гората и натрупаха отгоре голяма грамада камъни. Тогава всички израилтяни се разбягаха, всеки в шатрата си. 18 Още приживе Авесалом си беше въздигнал паметник в Царската долина, защото беше казал: „Нямам син, който да пази спомен за името ми.“ И нарече паметника на своето име. Затова той и до днес се нарича Авесаломов паметник. 19 След това Ахимаас, син на Садок, каза на Йоав: „Ще побързам да съобщя на царя, че Господ чрез Своя справедлив съд го избави от ръцете на враговете му.“ 20 Но Йоав нареди: „Няма да занесеш днес това известие – друг ден ще го направиш, а не днес, защото царският син умря.“ 21 Йоав каза на Хусий: „Иди, съобщи на царя това, което си видял.“ Хусий се поклони на Йоав и тръгна бързо. 22 Но Ахимаас, син на Садок, настояваше и казваше на Йоав: „Каквото и да стане, нека и аз тръгна бързо след Хусий.“ А Йоав му отговори: „Защо искаш да тичаш, синко? Награда за такава новина няма да получиш.“ 23 Ахимаас каза: „Нека да бъде така, но аз ще се завтека.“ Йоав му каза: „Тогава тръгвай.“ Ахимаас се завтече по прекия път и изпревари Хусий. 24 В това време Давид седеше между двете градски порти. Стражът се изкачи на покрива на градската порта, вдигна очи и видя, че един човек тича сам. 25 Тогава стражът извика и съобщи на царя. Царят каза: „Ако е самичък, това е вестоносец.“ А онзи все повече и повече се приближаваше. 26 Стражът видя и друг човек да тича и викна към вратаря: „Ето още един човек тича.“ Царят каза: „Също и това е вестоносец.“ 27 Стражът каза: „Струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Садоковия син Ахимаас.“ А царят каза: „Добър човек е той – идва с добра вест.“ (3 Цар 1:42; 4 Цар 9:20) 28 Ахимаас се провикна към царя: „Поздрав!“ Поклони се на царя с лице до земята и каза: „Благословен да бъде Господ, Бог твой, Който победи тези, които бяха се вдигнали против моя господар, царя!“ 29 След това царят попита: „Как е моето момче Авесалом?“ Ахимаас отговори: „Когато царският служител Йоав изпращаше твоя раб, аз видях голямо смущение, ала не знаех какво става.“ 30 Царят каза: „Обърни се и застани тук.“ Той веднага се обърна и застана. 31 Ето пристигна и Хусий. Хусий каза: „Добра вест има за господаря ми, царя! Господ въздаде днес справедливост, като те избави от всички, които се бяха вдигнали против тебе.“ 32 Царят попита Хусий: „Как е моето момче Авесалом?“ Хусий отговори: „Дано същото, което сполетя този млад мъж, сполети враговете на моя господар, царя, както и всички, които се опълчват против тебе със зло!“

Верен

от Veren

1 Тогава Давид преброи народа, който беше с него, и постави над него хилядници и стотници. 2 И Давид изпрати народа – една трета под ръката на Йоав, една трета под ръката на Ависей, сина на Саруя, брата на Йоав, и една трета под ръката на гетеца Итай. И царят каза на народа: И аз непременно ще изляза с вас! 3 Но народът каза: Ти няма да излезеш! Защото ако ние побегнем, няма да ги е грижа за нас, дори и половината от нас да умрат, няма да ги е грижа за нас. Но ти си като десет хиляди от нас. Затова сега е по-добре ти да ни помагаш от града. 4 Тогава царят им каза: Каквото ви се вижда добро, това ще направя. И царят застана отстрани на портата, а целият народ излезе по стотици и по хиляди. 5 И царят заповяда на Йоав и на Ависей, и на Итай и каза: Да ми пощадите момчето Авесалом! И целият народ чу, когато царят заповядваше на всичките военачалници за Авесалом. 6 И народът излезе на полето срещу Израил; и битката стана в Ефремовата гора. 7 И там израилевият народ беше разбит пред слугите на Давид и поражението там беше голямо в онзи ден: двадесет хиляди души. 8 Защото битката там се разпростря по цялата земя, и в онзи ден гората погълна повече хора, отколкото погълна мечът. 9 И Авесалом се срещна със слугите на Давид. Авесалом яздеше на едно муле и мулето влезе под гъстите клони на един голям дъб, и главата му се закачи в дъба, и той увисна между небето и земята, а мулето под него продължи. 10 И един човек видя това и съобщи на Йоав, и каза: Ето, видях Авесалом да виси в един дъб. 11 А Йоав каза на човека, който му съобщи: Ето, ти си го видял! А защо не го удари там в земята? И аз щях да ти дам десет сребърни сикъла и един пояс. 12 А човекът каза на Йоав: И хиляда сребърни сикъла да биха претеглили в ръката ми, пак не бих прострял ръка срещу царския син! Защото пред ушите ни царят заповяда на теб и на Ависей, и на Итай и каза: Внимавайте всички за момчето Авесалом! 13 Иначе бих постъпил невярно против живота си, понеже няма нищо скрито от царя – и ти самият би застанал против мен. 14 Тогава Йоав каза: Няма да си губя времето с теб! И взе в ръката си три стрели и ги заби в сърцето на Авесалом, докато беше още жив сред дъба. 15 И десет момчета, оръженосци на Йоав, заобиколиха и удариха Авесалом и го убихаст. 14;. 16 Тогава Йоав наду с тръбата и народът се върна от преследването на Израил, защото Йоав щадеше народа. 17 И взеха Авесалом и го хвърлиха в един голям ров в гората, и натрупаха върху него много голяма грамада от камъни. И целият Израил побягна, всеки в шатрата си. 18 А Авесалом, докато беше жив, беше взел и си беше издигнал стълб в Царската долина; защото беше казал: Нямам син, който да запази спомена за името ми. И той беше нарекъл стълба на името си и той се нарича Авесаломов паметник и до днес. 19 Тогава Ахимаас, синът на Садок, каза: Моля те, нека изтичам да занеса на царя вестта, че ГОСПОД го освободи от ръката на враговете му! 20 Но Йоав му каза: В този ден няма ти да бъдеш вестоносец. В друг ден можеш да носиш вест, но в този ден няма да носиш вест, понеже царският син е мъртъв. 21 Тогава Йоав каза на хуситанарицателно за потомците на Хус, правнук на Ной по линията на Хам, прародител на етиопците: Иди и съобщи на царя, каквото видя. И хуситът се поклони на Йоав и се затича. 22 Тогава Ахимаас, синът на Садок, пак каза на Йоав: Каквото и да стане, моля те, нека да тичам и аз след хусита! А Йоав му каза: Защо искаш да тичаш, сине мой, след като нямаш радостна вест? 23 Но той отговори: Каквото и да стане, ще тичам! Тогава той му каза: Тичай. И Ахимаас се затича по пътя през долината и задмина хусита. 24 А Давид седеше между двете порти. И стражът се изкачи на покрива на портата, на стената, и повдигна очи и погледна, и ето, един човек тичаше сам. 25 И стражът извика и каза на царя. А царят каза: Щом е сам, има вест в устата му. И той се приближаваше все повече и повече. 26 Тогава стражът видя друг човек, който тичаше. И стражът извика към вратаря и каза: Ето още един човек, който тича сам. И царят каза: И този е пратеник. 27 И стражарят каза: Виждам, че тичането на първия е като тичането на Ахимаас, сина на Садок. И царят каза: Той е добър човек и идва с добри вести. 28 И Ахимаас извика и каза на царя: Мир! И се поклони на царя с лице до земята и каза: Благословен ГОСПОД, твоят Бог, който предаде мъжете, които повдигнаха ръка против господаря ми, царя! 29 А царят каза: Добре ли е момчето Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Йоав изпращаше царския слуга и твоя слуга, видях голям смут, но не разбрах какво беше. 30 И царят каза: Обърни се и застани тук. И той се обърна и застана. 31 И ето, дойде хуситът и хуситът каза: Вести, господарю мой, царю! Защото днес ГОСПОД ти отдаде правото от ръката на всички, които се надигнаха против теб! 32 А царят каза на хусита: Добре ли е момчето Авесалом? А хуситът отговори: Враговете на господаря ми, царя, и всички, които се надигат против теб за зло, нека станат като момчето! 33 И царят се развълнува много и се качи в стаята над портата, и плака. И докато вървеше, говореше така: О, сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!