2 Царе 16 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 Когато Давид беше прехвърлил върха на планината, ето насреща му Сива, служител на Мемфивостей, с два осела, натоварени с двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низи смокини и мях с вино. (2 Цар 9:9) 2 Царят попита Сива: „Защо носиш това?“ Сива отговори: „Ослите са за яздене в царския дом, хлябът и плодовете са храна за младите хора, а виното – за изнемощелите в пустинята.“ 3 Царят попита: „А къде е синът на господаря ти?“ Сива му отговори: „Ето той остана в Йерусалим, защото каза: ‘Тъкмо сега Израилевият дом ще ми върне бащиното ми царство’.“ (2 Цар 19:25) 4 Царят каза още на Сива: „Ето твое е всичко, което има Мемфивостей.“ А Сива отговори с поклон: „Дано намеря милост пред очите на моя господар царя!“ 5 Когато цар Давид стигна до Бахурим, ето оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом на име Семей, син на Гера. Той вървеше, злословеше 6 и хвърляше камъни върху Давид и върху всички служители на цар Давид. В това време всички воини и всички храбри бойци бяха отдясно и отляво на царя. 7 Като злословеше, Семей крещеше така: „Махай се, махай се, ти, който си убиец и злосторник! 8 Господ стовари върху тебе цялата вина за пролятата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари, и Господ даде царството на сина ти Авесалом. Затова ти си в неволя, тъй като си кръвопиец!“ 9 Тогава Авеса, син на Саруя, каза на царя: „Защо тази кучешка мърша клевети против моя господар, царя? Ще отида да му отсека главата.“ 10 А царят отговори: „Какво общо има между мене и вас, Саруеви синове? Когато той злослови и когато Господ му е казал да злослови против Давид – кой може да попита: ‘Защо правиш това?’.“ (2 Цар 19:23) 11 Давид продължи към Авеса и към всичките си служители: „Ето синът ми, който е произлязъл от мене, търси да отнеме живота ми, а колко повече един син на вениаминец. Оставете го, нека злослови, защото Господ така му е заповядал. 12 Може би Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо днешното му злословие.“ 13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя си, а Семей вървеше по планинското възвишение наред с него, постоянно злословеше и хвърляше камъни и пръст към него. (2 Цар 19:17; 3 Цар 2:8) 14 Най-после царят и всички, които бяха с него, пристигнаха уморени^[1] и отпочинаха там.

Авесалом в Йерусалим

15 А пък Авесалом и всички мъже на Израил дойдоха в Йерусалим заедно с Ахитофел. 16 В това време архитецът Хусий, Давидов приятел, дойде при Авесалом и го поздрави с думите: „Да живее царят!“ (2 Цар 15:32) 17 А пък Авесалом в отговор попита Хусий: „Такава ли е любовта ти към твоя приятел! Защо не отиде с него?“ 18 Хусий отговори на Авесалом: „Не, аз ще отида след този, който е избран от Господа и от всички израилски мъже – негов съм аз и с него ще остана. 19 И при това на кого ще служа? Нали на сина му? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе.“ 20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: „Посъветвайте ме какво да правим.“ 21 Ахитофел отговори на Авесалом: „Влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят двореца му. Като чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, ще се окуражат всички, които са с тебе.“ (2 Цар 15:16) 22 И така, поставиха шатра на покрива на двореца, предназначена за Авесалом. Пред цял Израил Авесалом влезе и спа с наложниците на баща си. (2 Цар 12:11) 23 А по онова време съветите на Ахитофел, които той даваше, се смятаха за допитване до Бога. Такъв беше всеки Ахитофелов съвет както за Давид, така и за Авесалом.

Верен

1 И когато Давид беше минал малко по-нататък от върха, ето, Сива, слугата на Мемфивостей, го посрещна с двойка оседлани магарета и на тях двеста хляба и сто калъпа сушено грозде, и сто низаници летни плодове и мех с вино. 2 И царят каза на Сива: За какво ти е това? А Сива каза: Магаретата са, за да язди царският дом, хлябът и летните плодове – за да ядат момчетата, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята. 3 И царят каза: А къде е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, той остана в Ерусалим, защото каза: Днес израилевият дом ще ми възвърне царството на баща ми! 4 Затова царят каза на Сива: Ето, целият имот на Мемфивостей е твой. И Сива каза: Покланям ти се; нека намеря благоволение пред теб, господарю мой, царю! 5 А когато цар Давид дойде във Ваурим, ето, оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом на име Семей, син на Гира. Той излезе, като постоянно кълнеше, 6 и хвърляше камъни по Давид и по всичките слуги на цар Давид, въпреки че целият народ и всичките силни мъже бяха от дясната и от лявата му страна. 7 И Семей говореше така, като кълнеше: Махни се, махни се, ти, кръвнико и негоднико! 8 ГОСПОД докара върху теб всичката кръв на Сауловия дом, на чието място ти се възцари, и ГОСПОД предаде царството в ръката на сина ти Авесалом! И ето, сега си уловен в собственото си зло, защото си кръвник! 9 Тогава Ависей, синът на Саруя, каза на царя: Защо това мъртво куче да кълне господаря ми, царя? Моля те, нека отида оттатък да му взема главата! 10 Но царят каза: Какво общо имам аз с вас, синове на Саруя? Нека кълне! Защото, ако ГОСПОД му е казал: Прокълни Давид! – тогава кой ще каже: Защо правиш така? 11 И Давид каза на Ависей и на всичките си слуги: Ето, синът ми, който е излязъл от тялото ми, търси живота ми – колко повече сега този вениаминец! Оставете го да кълне, защото ГОСПОД му е казал. 12 Може би ГОСПОД ще погледне на бедствието ми и ГОСПОД ще ми върне добро вместо неговата клетва днес. 13 Така Давид и мъжете му вървяха по пътя, а Семей вървеше край хълма до него и докато вървеше, кълнеше и хвърляше камъни върху него, и хвърляше пръст. 14 И царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени при водата и той си отдъхна там. 15 А Авесалом и целият народ, израилевите мъже, дойдоха в Ерусалим и Ахитофел беше с него. 16 И когато архиецът Хусай, приятелят на Давид, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят! 17 А Авесалом каза на Хусай: Това ли е добрината ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си? 18 Тогава Хусай каза на Авесалом: Не, защото, когото ГОСПОД избере и този народ, и всичките израилеви мъже, негов ще бъда аз и с него ще остана. 19 Освен това на кого да служа? Няма ли да бъда пред неговия син? Както съм служил пред баща ти, така ще бъда и пред теб! 20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте съвет какво да правим. 21 И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при наложниците на баща си, които е оставил да пазят къщата. Тогава целият Израил ще чуе, че си станал омразен на баща си, и ръцете на всички, които са с теб, ще се укрепят. 22 И разпънаха шатра за Авесалом на покрива и Авесалом влезе при наложниците на баща си пред очите на целия Израил. 23 А съветът на Ахитофел, който той даваше в онези дни, беше като че ли се допитваха до слово от Бога; така беше всеки съвет на Ахитофел както за Давид, така и за Авесалом.