1– В осемнадесетата година от царуването на Йеровоам Авия стана цар на Юдея. (3 Цар 15:1)2Той властваше в Йерусалим три години. Майка му се казваше Михая, дъщеря на Уриил от Гива. Между Авия и Йеровоам също започна война.3Авия излезе на бой с храбра войска от четиристотин хиляди отбрани мъже, а Йеровоам застана против него с осемстотин хиляди души, също така силни и храбри.4Тогава Авия се изкачи на Цемараим, една от Ефремовите планини, и извика: „Чуйте ме, Йеровоаме и всички вие, израилтяни!5Не знаете ли, че Господ, Бог на Израил, даде право на Давид чрез ненарушим завет той и потомците му да царуват завинаги над израилтяните?6И въпреки това Йеровоам, синът на Нават, който беше слуга на Давидовия син Соломон, се надигна срещу господаря си.7Около него се събраха долни хора и беззаконници. Те превъзхождаха Ровоам, защото беше още млад и неопитен и не можеше да им се противопостави.8И сега вие възнамерявате да се противите на царството, което Господ е дал в ръцете на Давидовите потомци, понеже сте многобройни и имате златни телета, които Ровоам ви е определил за богове.9Нали вие изгонихте свещениците на Господа, Аароновите потомци и левитите, и си поставихте свещеници, както правят другите народи? Всеки, който дойде с теле и седем овена, става свещеник, но на лъжливи богове.10А у нас Господ е нашият Бог! Ние не сме го изоставили. Аароновите потомци служат като свещеници на Господа, а левитите изпълняват своята служба.11Всяка сутрин и вечер те изгарят всеизгаряния и кадят благоуханен тамян, нареждат хлябове върху чиста трапеза и палят златния светилник и кандилцата му, за да горят всяка вечер, защото ние пазим наредбата на Господа, а вие Го изоставихте.12И ето с нас е Бог, Който ни води! Неговите свещеници тръбят гръмогласно против вас бойни звуци. Синове на Израил, не воювайте против Господа, Бога на вашите предци, защото няма да успеете!“ (Чис 10:9; Д А 5:39; 2 Мак 7:19)13В това време Йеровоам изпрати хора в тила им, така че той и част от войската му стояха пред юдеите, а останалите направиха засада.14Когато юдеите се огледаха, видяха, че боят се водеше пред тях и в тила им. Тогава те призоваха Господа и свещениците затръбиха с тръбите.15Юдеите нададоха боен вик. При този вик на юдейската войска Бог порази Йеровоам и израилтяните пред Авия и юдеите.16Израилтяните побягнаха пред юдеите, защото Бог ги предаде в ръцете им.17Авия и неговият народ им нанесоха тежко поражение. Загинаха петстотин хиляди отбрани мъже на Израил.18Тогава израилтяните се смириха, а потомците на Юда надделяха, защото се уповаваха на Господа, Бога на предците си.19Авия преследва Йеровоам и му отне градовете Ветил, Йешана и Ефрон с техните околности.20Йеровоам не успя повече да се съвземе по времето на Авия. Накрая Господ го порази и той умря.21А Авия се укрепи, взе си четиринадесет жени и му се родиха двадесет и двама синове и шестнадесет дъщери.22Останалите дела на Авия, постъпките му и изреченото от него са описани в книгите на пророк Идо.23[1] Когато Авия почина, погребаха го при предците му в града на Давид. Като негов наследник на трона се възцари синът му Аса. По негово време следващите десет години в страната имаше мир.
2 Летописи 13
Верен
от Veren1В осемнадесетата година на цар Еровоам Авия се възцари над Юда.2Той царува три години в Ерусалим. Името на майка му бе Михая, дъщерята на Уриил от Гавая. И между Авия и Еровоам имаше война.3И Авия започна войната с войска от силни воини, четиристотин хиляди избрани мъже; а Еровоам се строи за бой против него с осемстотин хиляди избрани мъже, силни и храбри.4Тогава Авия застана на хълма Семараим, който е в хълмистата земя на Ефрем, и каза: Чуйте ме, Еровоаме и целият Израил!5Не трябва ли да знаете, че ГОСПОД, Израилевият Бог, даде израилевото царство на Давид до века, на него и синовете му, със завет на сол?6Но Еровоам, синът на Нават, слуга на Давидовия син Соломон, стана и се надигна против господаря си.7И при него се събраха безчестни и негодни мъже[1] и се засилиха против Ровоам, сина на Соломон, когато Ровоам беше млад и с меко сърце и не можеше да им противостои.8А сега вие мислите да противостоите на царството на ГОСПОДА, което е в ръката на Давидовите синове, защото сте голямо множество и при вас са златните телета, които Еровоам ви е направил за богове.9Не отхвърлихте ли вие ГОСПОДНИТЕ свещеници, синовете на Аарон, и левитите и не си ли направихте свещеници като народите на другите страни? Всеки, който дойде с юнец и седем овена да се посвети за свещеник, става свещеник на онези, които не са богове.10А за нас, ГОСПОД е наш Бог и ние не сме Го оставили. И свещениците, които служат на ГОСПОДА, са синовете на Аарон, и левитите са в службата.11И те всяка сутрин и всяка вечер изгарят на ГОСПОДА всеизгаряния и благоуханен тамян, и нареждат присъствените хлябове върху чистата маса, и златния светилник и светилата му, за да ги палят всяка вечер – защото ние пазим заповяданото от ГОСПОДА, нашия Бог, а вие Го оставихте.12Ето, Бог е с нас начело, и свещениците Му с гръмогласни тръби, за да свирят против вас. Синове на Израил, не воювайте против ГОСПОДА, Бога на бащите си, защото няма да успеете!13Но Еровоам накара една засада да заобиколи и да отиде зад тях, така че те бяха пред Юда, а засадата – зад тях.14И когато Юда се огледа, ето, боят беше и пред тях, и зад тях. Тогава извикаха към ГОСПОДА и свещениците засвириха с тръбите,15и юдовите мъже нададоха боен вик. И когато юдовите мъже нададоха боен вик, Бог разби Еровоам и целия Израил пред Авия и Юда.16И израилевите синове побягнаха пред Юда и Бог ги предаде в ръката им.17И Авия и народът му им нанесоха голямо поражение и от Израил паднаха убити петстотин хиляди избрани мъже.18Така израилевите синове бяха смирени в онова време, а юдовите синове се засилиха, понеже се уповаха на ГОСПОДА, Бога на бащите си.19И Авия преследва Еровоам и му отне градовете: Ветил и селата му и Есана и селата му, и Ефрон и селата му.20И в дните на Авия Еровоам не си възвърна вече силата. И ГОСПОД го порази и той умря.21А Авия се засили. И той взе четиринадесет жени и роди двадесет и двама сина и шестнадесет дъщери.22А останалите дела на Авия и пътищата му, и словата му са записани в писанията на пророк Идо.