2 Коринтяни 7

Съвременен български превод

1 И така, като имаме такива обещания, възлюбени, нека очистим себе си от всичко, което осквернява плътта и духа, и да водим свят живот, изпълнен със страх пред Бога.2 Приемете ни в сърцата си. Никого не онеправдахме, на никого не навредихме, никого не използвахме користно.3 Не казвам това, за да ви осъдя. Защото преди малко казах, че сте в сърцата ни и в живота, и в смъртта. (2 Кор 6:11)4 Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания.5 Защото, когато дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, притесненията бяха от всички страни – отвън борби, отвътре страхове. (2 Кор 2:12)6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши и нас с идването на Тит. (2 Кор 8:16)7 И не само с неговото идване, но и с утехата, която бе изпитал заради вас. Той ни разказа за вашия копнеж, за вашето съжаление, за предаността ви към мене, така че аз още повече се зарадвах.8 Защото дори и да съм ви наскърбил в посланието, не съжалявам, макар че отначало съжалих, тъй като виждам наистина, че онова послание ви беше наскърбило, макар и за кратко.9 Сега се радвам не затова, че се оскърбихте, а че скръбта ви доведе до разкаяние; защото скръбта, която изпитахте, дойде по Божия воля, така че с нищо не пострадахте от нас.10 Скръбта, дошла от Бога, помага за истинско покаяние, водещо към спасение. А скръбта, която идва от света, води към смърт.11 И ето тъкмо това, че се оскърбихте по Божия воля, какво усърдие предизвика у вас, какво извинение, какво възмущение, каква боязън, какъв копнеж, каква ревност, каква отплата! С всичко показахте, че сте невинни в това, което се случи.12 Следователно, ако съм ви писал, не съм го направил заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане ясна нашата привързаност към вас пред Бога.13 Тъкмо затова се утешихме. Но освен тази наша утеха още повече се зарадвахме от радостта на Тит, че всички вие сте го успокоили духовно14 и че не съм се посрамил, ако нещо съм се похвалил с вас пред него. Но както всичко, което сме ви говорили, беше истина, така и похвалата ни пред Тит се оказа истина.15 И обичта му към вас е още по-голяма, когато си спомня за послушанието на всички вас, как сте го приели със страх и трепет. (Фил 2:12)16 Радвам се, че мога да ви се доверя във всичко.

2 Коринтяни 7

Верен

1 И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост в страх от Бога.2 Направете място в сърцата си за нас. Никого не сме онеправдали, никого не сме покварили, никого не сме измамили.3 Не казвам това, за да ви осъдя; защото преди това казах, че вие сте в нашите сърца, за да умрем заедно и да живеем заедно.4 Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, преизобилствам с радост при всичката наша скръб.5 Защото и когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше спокойствие, а отвсякъде бяхме притеснени – отвън борби, отвътре страхове.6 Но Бог, който утешава смирените, ни утеши с идването на Тит.7 И не само с идването му, но и с утехата, с която той беше утешен чрез вас, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мен, така че аз още повече се зарадвах.8 Защото, дори да ви наскърбих с писмото си, не се разкайвам; въпреки че се бях поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар и за кратко време.9 Сега се радвам, не заради наскърбяването ви, а заради това, че наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже вие бяхте наскърбени по Бога, така че да не претърпите никаква вреда от нас.10 Защото скръбта по Бога води до спасително покаяние, за което не съжаляваш; но скръбта на света докарва смърт.11 Защото вижте, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, каква защита, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.12 И така, ако ви писах, не ви писах заради този, който беше оскърбил, нито заради този, който беше оскърбен, а за да ви се яви пред Бога нашата грижа за вас.13 Затова ние се утешихме и освен тази наша утеха се зарадвахме още повече заради радостта на Тит, защото всички вие сте освежили духа му.14 Защото, ако съм му се похвалил с нещо за вас, не бях посрамен; но както всичко, което ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истина.15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушанието на всички ви и как сте го приели със страх и трепет.16 Радвам се, че във всичко мога да разчитам на вас.