1Затова като имаме по Божия милост това служение, ние не се обезсърчаваме,2а отхвърлихме потайностите на срамните дела, без да постъпваме лукаво, без да изопачаваме Божието слово, но като говорим открито истината, се препоръчваме на всяка човешка съвест пред лицето на Бога. (1 Сол 2:3)3Дори и да е забулено нашето благовестие, то е забулено за погиващите,4които не вярват и на които божеството на този свят[1] е помрачило разума, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на Бога.5Защото ние не проповядваме себе си, а Иисус Христос като Господ и себе си като ваши слуги заради Иисус.6Защото Бог, Който е заповядал от мрака да изгрее светлина, озари нашите сърца, за да се просветят със знанието за Божията слава в лицето на Иисус Христос. (Бит 1:3)7Но ние носим това съкровище в глинени съдове, за да се вижда, че преизобилната сила е на Бога, а не наша.8Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме,9гонени сме, но не сме изоставяни, повалят ни, но не загиваме.10Винаги носим на тялото си белезите на смъртта на Иисус, за да се прояви в тялото ни и животът на Иисус.11Живи сме наистина, но постоянно се предаваме на смърт заради Иисус, за да се прояви в смъртната ни плът животът на Иисус, (Рим 8:36; 2 Кор 6:9)12така че смъртта действа у нас, а животът – у вас.13И понеже имаме доверие на вярата, както е писано: „Повярвах и затова говорих“, така и ние вярваме и затова говорим, (Пс 116:10)14като знаем, че Онзи, Който възкреси Господ Иисус, ще възкреси чрез Иисус и нас и заедно с вас ще ни постави при Себе Си. (Рим 8:11; 1 Кор 6:14)15Защото всичко е заради вас, така че благодатта, преумножена заради благодарността на твърде много вярващи, да изобилства за слава на Бога. (2 Кор 1:11)16Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден,17понеже нашите мъки, които са временни и леки, ни подготвят за все по-изобилното вечно богатство на Божията слава.18Нашата цел не са видимите, а невидимите неща, понеже видимото е временно, а невидимото – вечно. (Рим 8:24)
2 Коринтяни 4
Верен
1Затова, като имаме това служение, както придобихме милост, не се обезсърчаваме;2но се отрекохме от тайните дела на срама, като не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, а като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.3Но ако нашето благовестие е покрито, то е покрито за тези, които погиват,4за невярващите, чиито умове е заслепил богът на този свят, за да не би да ги озари светлината на благовестието на славата на Христос, който е образ на Бога.5Защото ние не проповядваме себе си – а Христос Иисус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Иисус.6Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Иисус Христос.7Но ние имаме това съкровище в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.8Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в безизходица сме, но не до отчаяние;9гонени сме, но не сме изоставени; поваляни сме, но не сме унищожени;10винаги носещи в тялото си умирането на (Господ) Иисус, за да се яви в тялото ни и животът на Иисус.11Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Иисус, за да се яви и животът на Иисус в нашата смъртна плът;12така че смъртта наистина действа в нас, а животът – във вас.13А като имаме един и същ дух на вяра, както е писано: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим,14като знаем, че Този, който е възкресил Господ Иисус, ще възкреси и нас заедно с Иисус и ще ни представи заедно с вас.15Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, като се умножи чрез мнозината, да преумножи благодарението за Божията слава.16Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.17Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас,18които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.