2 Коринтяни 2 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 За себе си аз реших да не ви наскърбявам, когато дойда отново при вас. (2 Кор 12:21) 2 Защото, ако аз ви наскърбявам, тогава кой ще ме радва? Нима този, когото аз наскърбявам? 3 Затова ви и написах всичко това, за да не стане така, че когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме радват. Убеден съм за всички вас, че моята радост е радост за всички ви. 4 Наистина ви писах от голяма мъка и с болка на сърце, както и с много сълзи, но не за да се наскърбите, а за да разберете колко голяма е любовта ми към вас.

Прошка за наказания коринтянин

5 Ако пък някой е нанесъл оскърбление, той е наскърбил не мене, а всички вас или поне някои от вас. 6 На него му стига наказанието, което получи от повечето от вас; 7 дори би било по-добре да му простите и да го утешите, за да не рухне от прекалената си мъка. (Кол 3:13) 8 Затова ви моля да се отнесете към него с любов. 9 Писах ви с цел да проверя послушанието ви – дали сте послушни във всичко. 10 А на когото простите, прощавам и аз. Защото, ако и аз съм простил някому нещо, простил съм го заради вас пред Христос, 11 за да не ни надвие Сатана, понеже знаем намеренията му. (Еф 4:27)

Успех на проповедта за Иисус Христос

12 А когато дойдох в Троада, за да благовестя за Христос, и ми беше отворена врата за делото на Господа, (2 Кор 7:5) 13 духът ми не можа да се успокои, понеже не намерих Тит, моя брат. Затова се сбогувах с тях и заминах за Македония. (Д А 20:1) 14 Нека благодарим на Бога, Който винаги ни дава успех чрез силата на Христос и навсякъде разнася чрез нас като ухание знанието за Него. 15 Защото ние сме Христово благоухание пред Бога – за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват. 16 За едните това е смъртоносно ухание, което убива, а за другите – живително ухание, което дарява живот. И кой е способен на това? 17 Но ние не сме като другите, които търгуват с Божието слово, а говорим искрено, вдъхновени от Бога и пред Бога като служители на Христос.

Верен

от Veren

1 Но в себе си реших това: да не идвам при вас пак със скръб. 2 Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен? 3 И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като съм сигурен във всички вас, че моята радост е радостта на всички вас. 4 Защото с голяма скръб и свито сърце ви писах с много сълзи – не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която аз имам особено към вас. 5 Но ако някой е причинил скръб, не е наскърбил мен, а донякъде – да не кажа прекалено много – всички вас. 6 За такъв един е достатъчно това наказание, което му е било наложено от мнозинството; 7 така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв един да бъде погълнат от прекомерната скръб. 8 Затова ви умолявам да го уверите в любовта си към него. 9 Понеже затова и писах – за да позная от опит дали сте послушни във всичко. 10 А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако и аз съм простил нещо, простил съм го заради вас пред лицето на Христос, 11 да не би Сатана да добие преимущество над нас; защото неговите замисли не са ни неизвестни. 12 И когато дойдох в Троада да проповядвам благовестието на Христос и когато ми се отвори врата в Господното дело, 13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония. 14 Но благодаря на Бога, който винаги ни води в победно шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него. 15 Защото за Бога ние сме благоуханието на Христос сред тези, които се спасяват, и сред онези, които погиват. 16 За едните – смъртоносно ухание, което докарва смърт, а за другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това? 17 Защото ние не сме като мнозината, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога, пред Бога.