1 Летописи 29

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 Тогава цар Давид каза на цялото събрание: „Синът ми Соломон, когото Бог избра за мой наследник, е млад и неопитен, а делото е велико, защото този градеж не е за човек, а за Господа Бога. 2 Аз положих всички усилия да приготвя за дома на своя Бог злато за златните предмети, сребро за сребърните, мед за медните, желязо за железните, дърво за дървените, скъпоценни и полускъпоценни камъни, красиви и разноцветни, и много мрамор. (1 Лет 22:2) 3 И още, понеже домът на моя Бог ми е на сърце, за него давам и съкровищата си от злато и сребро освен всичко онова, което съм приготвил за святия дом, 4 а именно: три хиляди таланта чисто злато от Офир и седем хиляди таланта чисто сребро за покриване стените на сградите, 5 за всички изделия от злато и сребро и за всичко, което изисква работа на изкусни ръце. А от вас ще направи ли днес някой доброволен принос на Господа?“ 6 Тогава водачите на израилските родове и племена, хилядниците, стотниците и царските надзорници дадоха своите пожертвувания. 7 И дариха за работата при Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо. 8 И онези, които имаха скъпоценни камъни, ги предадоха на герсонеца Йехиил за съкровищницата на Господния дом. 9 Народът се зарадва на тяхната щедрост, защото те от цялото си сърце принасяха на Господа. Цар Давид също много се зарадва. 10 Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание и каза: „Благословен си, Господи, Боже на нашия баща Израил, от векове за векове! 11 Твои са, Господи, величието и силата, и славата, и великолепието, и блясъкът, защото всичко на небето и на земята е Твое. Твое е, Господи, царството и Ти си Владетел над всичко! 12 От Тебе са богатството и славата. Ти властваш над всичко и в Твоята ръка са могъществото и силата, и в Твоята власт е да въздигнеш и укрепиш всеки. 13 Сега, Боже наш, ние Ти благодарим и възхваляваме Твоето величествено име. 14 Защото кой съм аз и кой е моят народ, че да можем да принесем доброволен принос като този? Всичко е от Тебе и от Твоята ръка даваме на Тебе! 15 Защото сме чужденци пред Тебе и пришълци, както и всичките ни бащи; нашите дни са като сянка на земята и няма нищо трайно. (Пс 39:13) 16 Господи, Боже наш! Всичкото това богатство, което приготвихме, за да съградим дом за Твоето свято име, е от Твоята ръка и всичко е Твое. 17 Аз зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и Те радва чистосърдечието; и аз с чисто сърце пожертвах всичко това, и сега виждам, че и Твоят народ, събран тук, е готов на жертва. 18 Господи, Боже на предците ни Авраам, Исаак и Израил, запази за вечни времена този стремеж в мислите на Своя народ и насочи сърцата им към Тебе. 19 А на сина ми Соломон дай праведно сърце, за да спазва Твоите заповеди, Твоите откровения и Твоите наредби, за да изпълни всичко това и да завърши градежа, който съм подготвил.“ 20 След това Давид каза на цялото събрание: „Благословете сега Господа, нашия Бог.“ И цялото събрание благослови Господа, Бога на предците си, и като коленичиха, се поклониха на Господа и на царя. 21 На другия ден принесоха жертва на Господа, като извършиха за Него всеизгаряне: хиляда телета, хиляда овена и хиляда агнета заедно с възлиянията им, и много жертви от целия Израил. (3 Цар 1:28) 22 И на същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост; тогава за втори път провъзгласиха Соломон, Давидовия син, за цар и го помазаха пред Господа за върховен владетел, а Садок – за свещеник. (3 Цар 1:39) 23 Соломон седна на Господния престол като цар и във всичко преуспяваше. И целият Израил му се покори. 24 На цар Соломон се покориха и всички първенци, военачалници, както и всички синове на цар Давид. 25 И Господ възвеличи Соломон пред целия Израил и го дари с царско величие, каквото никой цар преди него не беше имал в Израил. 26 Давид, Йесеевият син, беше цар на целия Израил. 27 Той царуваше над Израил четиридесет години: в Хеврон седем години и в Йерусалим – тридесет и три години. (2 Цар 5:4; 3 Цар 2:10; 1 Лет 3:4) 28 И умря в дълбока старост, живял дълго в богатство и слава. Вместо него се възцари синът му Соломон. 29 Делата на цар Давид, по-ранни и по-късни, са записани в книгите на ясновидеца Самуил, в книгите на пророк Натан и книгите на ясновидеца Гад. 30 Те описват цялото му царуване, неговото могъщество, както и събитията, станали с него, с Израил и с всички царства по земята. 

1 Летописи 29

Верен

от Veren
1 Тогава цар Давид каза на цялото събрание: Синът ми Соломон, единственият, когото Бог избра, е още млад и нежен, а делото е голямо, защото този дворец не е за човек, а за ГОСПОДА, Бога. 2 И аз приготвих с всичката си сила за дома на моя Бог златото за златните вещи и среброто за сребърните, и бронза за бронзовите, желязото за железните и дървото за дървените вещи, и ониксови камъни и камъни за влагане, цветни и шарени камъни и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамор. 3 Освен това, понеже благоволих в дома на моя Бог, дадох частното си притежание на злато и сребро за дома на моя Бог, освен всичко онова, което приготвих за дома на светилището: 4 три хиляди таланта злато от офирското злато и седем хиляди таланта пречистено сребро за обличане на стените на сградите, 5 злато за златните вещи, и сребро за сребърните вещи, и за всяка художествена работа. И така, кой ще направи днес доброволен принос за ГОСПОДА? 6 Тогава началниците на бащините домове и началниците на израилевите племена, и хилядниците, и стотниците, и настойниците на делата на царя показаха усърдие; 7 и дадоха за работата на Божия дом пет хиляди таланта злато и десет хиляди драхми, и десет хиляди таланта сребро, и осемнадесет хиляди таланта бронз, и сто хиляди таланта желязо. 8 И у когото се намираха скъпоценни камъни, ги дадоха за съкровището на ГОСПОДНИЯ дом в ръката на гирсонеца Ехиил. 9 И народът се зарадва на тяхната готовност, понеже с цяло сърце показаха усърдие за ГОСПОДА; и цар Давид също се зарадва с голяма радост. 10 И Давид прослави ГОСПОДА пред цялото събрание и Давид каза: Благословен си, ГОСПОДИ, Боже на нашия баща Израил, от века и до века! 11 Твое, ГОСПОДИ, е величието и силата, и славата, и непоклатимостта, и великолепието, защото всичко на небето и на земята е Твое! Твое, ГОСПОДИ, е царството и Ти си извисен като глава над всичко. 12 Богатства и слава са от Теб и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка са власт и сила и в Твоята ръка е да възвеличаваш и укрепяваш всичко. 13 И сега, Боже наш, ние Ти благодарим и хвалим славното Ти Име. 14 Защото кой съм аз и кой е народът ми, че да можем да покажем такава щедрост? Защото всичко е от Теб и от Твоята ръка Ти даваме. 15 Защото сме чужденци пред Теб и пришълци, както всичките ни бащи; като сянка са земните ни дни и няма надежда. 16 ГОСПОДИ, Боже наш, цялото това количество, което сме приготвили, за да Ти построим дом за святото Ти Име, е от Твоята ръка и всичко е Твое. 17 И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и благоволяваш в искреността. С искреността на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че Твоят народ, който присъства тук, Ти принесе доброволно[1]. 18 ГОСПОДИ, Боже на бащите ни Авраам, Исаак и Израил, опази това до века като стремеж на мислите на сърцето на народа Си и насочи сърцето им към Себе Си! 19 И дай на сина ми Соломон неразделено сърце да пази заповедите Ти, свидетелствата Ти и наредбите Ти, и да върши всичко, и да построи двореца, който аз подготвих! 20 И Давид каза на цялото събрание: Прославете сега ГОСПОДА, своя Бог! И цялото събрание прослави ГОСПОДА, Бога на бащите си, и се наведоха и се поклониха на ГОСПОДА и на царя. 21 И на следващия ден принесоха жертви на ГОСПОДА и принесоха всеизгаряния на ГОСПОДА: хиляда юнеца, хиляда овена и хиляда агнета с възлиянията им, и голямо количество жертви за целия Израил. 22 И в онзи ден ядоха и пиха пред ГОСПОДА с голяма радост. И за втори път прогласиха Давидовия син Соломон за цар, и го помазаха на ГОСПОДА за княз, а Садок – за свещеник. 23 И Соломон седна на ГОСПОДНИЯ престол като цар вместо баща си Давид и успяваше; и целият Израил му се подчиняваше. 24 И всичките началници и силните мъже, а също и всичките синове на цар Давид се покориха на цар Соломон. 25 И ГОСПОД възвеличи Соломон извънредно много пред целия Израил и му даде такова царско величие, каквото не беше имал никой цар в Израил преди него. 26 Така Давид, синът на Есей, царува над целия Израил. 27 И времето, през което царува над Израил, беше четиридесет години: седем години царува в Хеврон и тридесет и три години царува в Ерусалим. 28 И той умря в честита старост, сит на дни, богатство и слава. А вместо него се възцари синът му Соломон[2]. 29 А делата на цар Давид, първите и последните, ето, записани са в Книгата на гледача Самуил и в Книгата на пророк Натан, и в Книгата на гледача Гад, 30 заедно с цялото му управление и могъществото му, и времената, които преминаха над него и над Израил, и над всичките земни царства.