1Така че нека всеки да ни смята за служители на Христос и разпоредници с Божиите тайни.2А онова, което се иска от разпоредниците, е всеки от тях да се окаже верен.3Колкото до мене, не е важно дали ще ме съдите вие или човешки съд; дори и аз не съдя себе си,4защото не се чувствам виновен за нищо. Но с това не се оправдавам – Господ е, Който ще ме съди. (Мт 7:1)5Затова не съдете за нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади наяве тайните на мрака и ще разкрие вътрешните ни помисли. Тогава всеки ще получи похвалата си от Бога. (Екл 12:14; Рим 2:16; 2 Кор 5:10)6Тези неща, братя, отнесох към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите от нас да не мъдрувате[1] повече от онова, което е написано, и да не се гордеете един с един учител, друг – с друг.7Наистина, кой ти е дал някакво предимство? И притежаваш ли нещо, което да не си получил? Ако пък си получил, защо се хвалиш, сякаш не си получавал?8Вече сте заситени, вече се обогатихте, възцарихте се без нас. Де да бяхте се възцарили, за да царуваме и ние заедно с вас!9Защото мисля, че Бог е поставил нас, апостолите, на последно място като осъдени на смърт[2], понеже станахме зрелище за света – за ангелите и за хората.10Ние сме безумни заради Христос, а вие сте мъдри чрез Христос; ние сме немощни, а вие – силни; вие сте славни, а ние – безчестни.11Дори и досега гладуваме и жадуваме, ходим дрипави, бият ни, скитаме се бездомни (2 Кор 6:4)12и работим, за да се прехранваме сами. Когато ни подиграват, ние ги благославяме, гонят ли ни – търпим, (Д А 18:3; Д А 20:34; 1 Кор 9:6; 1 Сол 2:9; 2 Сол 3:8)13хулят ли ни – отнасяме се кротко. Станахме като измет за света – и досега всички ни имат за отрепки. (П Ер 3:45)14Не ви пиша тези неща, за да се срамувате, а ви наставлявам като мои скъпи деца. (2 Кор 6:13)15Защото дори и да имате безброй наставници във вярата в Христос, нямате много бащи, защото аз ви родих за Иисус Христос чрез благовестието. (Гал 4:19)16Затова ви моля, подражавайте ми, както аз – на Христос[3]. (1 Кор 11:1; Фил 3:17)17По тази причина изпратих при вас Тимотей, който е мое обично и вярно в името на Господа дете; той ще ви припомни моите напътствия за вярата в Христос, както аз уча навсякъде, във всяка църква. (1 Кор 16:10)18Някои са се възгордели, мислейки, че няма да дойда при вас.19Ще дойда скоро при вас, ако Господ пожелае, и ще изпитам не думите, а силата на онези, които са се възгордели.20Защото Божието царство не е в думите, а в силата.21Какво искате? С пръчка ли да дойда при вас или с обич и доброта?
1 Коринтяни 4
Верен
1Така всеки човек да ни счита за Христови служители и управители на Божиите тайни.2А това, което тук се изисква от управителите, е всеки да се намери верен.3А за мен е най-малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; аз дори не съдя сам себе си.4Защото, въпреки че не се съзнавам виновен в нищо, пак с това не съм оправдан; защото Господ е Този, който ще ме съди.5Затова не съдете нищо преждевременно, докато не дойде Господ, който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата. И тогава всеки ще получи своята похвала от Бога.6И това, братя, преносно приспособих към себе си и Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не мъдрувате повече от написаното и да не се гордее някой от вас с един против друг.7Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?8Сити сте вече! Обогатихте се вече! Възцарихте се без нас! О, да бяхте се възцарили (наистина), че и ние да царуваме с вас!9Защото аз мисля, че Бог изложи нас, апостолите, като най-последни, като осъдени на смърт; защото станахме за показ на света – както на ангелите, така и на хората:10ние сме безумни заради Христос, а вие сте разумни в Христос; ние – слаби, а вие – силни; вие – почитани, а ние – презрени.11Ние и досега гладуваме и жадуваме, и сме голи, и сме бити, и се скитаме бездомни,12трудим се, работейки с ръцете си. Като ни хулят – благославяме, като ни гонят – търпим,13като ни злословят – умоляваме. Досега станахме като смет на света, измет на всичко.14Не пиша това, за да ви засрамя, а за да ви увещая, като възлюбени мои деца.15Защото, дори и да имате десетки хиляди възпитатели в Христос, пак нямате много бащи; понеже аз ви родих в Христос Иисус чрез благовестието.16Затова ви моля настойчиво: бъдете мои подражатели!17Поради тази причина ви изпратих Тимотей, който е мое възлюбено и вярно дете в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христос, които аз поучавам навсякъде във всяка църква.18Но някои се възгордяха, като че ли нямаше да дойда при вас.19Но ако Господ желае, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам не думите, а силата на онези, които са се възгордели.20Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.21Какво искате? Да дойда при вас с тояга ли, или с любов и кротък дух?