1 Коринтяни 2

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 И аз, братя, когато дойдох при вас, дойдох да ви известя свидетелството[1] за Бога не с възвишено слово или мъдрост, (2 Кор 11:6)2 защото смятах, че сред вас не трябва да мисля за друго освен за Иисус Христос, и то Разпънатия. (Гал 3:1)3 Затова бях при вас немощен, в страх и голям трепет (Д А 18:9)4 и словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка[2] мъдрост, а в проява на дух и сила, (1 Сол 1:5)5 за да се крепи вярата ви не на човешка мъдрост, а на Божията сила.6 Ние възвестяваме мъдрост между съвършените, но не мъдрост, която принадлежи на този свят*, нито на властниците в този свят, които си отиват.7 Ние възвестяваме тайната и съкровена Божия мъдрост – която Бог е определил предвечно за наша слава и8 която никой от властниците на този свят не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпънали Господа на славата.9 Но, както е писано, „око не е виждало, ухо не е чувало и на човек на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат.“ (Ис 64:3; Сир 1:10)10 А на нас Бог откри това чрез Своя[3] Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в Божиите дълбини.11 Та кой от хората знае какво има у човека освен духа на човека, който е у него? Също така никой не знае какво има у Бога освен Божия Дух.12 Но ние получихме не духа на този свят, а Духа, Който идва от Бога, за да узнаем това, което ни е дарено от Бога.13 Това и проповядваме с думи, научени не от човешка мъдрост, а научени от Светия[4] Дух, като изясняваме духовните неща на духовните хора.14 Но плътският човек не възприема онова, което е от Божия Дух. За него тези неща са безумие и той не може да ги проумее, понеже те се разбират духовно.15 А духовният човек разбира всичко, него обаче никой не го разбира.16 Защото кой е разбрал ума на Господа, че да Му дава съвети? А ние имаме Христов ум. (Ис 40:13; Рим 11:34; Прем 9:13)

1 Коринтяни 2

Верен

1 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходство в слово или мъдрост да ви известя Божията тайна.2 Защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Иисус Христос, и то разпънат.3 Аз бях слаб между вас, страхувах се и много треперех.4 И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Духа и от сила,5 за да бъде вярата ви основана не на човешка мъдрост, а на Божията сила.6 Обаче ние говорим мъдрост между съвършените, но не мъдростта на този свят, нито на владетелите на този свят, които преминават;7 а говорим в тайна Божията премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете за наша слава,8 която нито един от владетелите на този свят не е познал; защото, ако я бяха познали, нямаше да разпънат Господа на славата.9 А както е писано: „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, това е приготвил Бог за тези, които Го любят.“10 Но на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът изследва всичко, дори и Божиите дълбочини.11 Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има в Бога, освен Духът на Бога.12 А ние получихме не духа на света, а Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог ни е подарил;13 за което също и говорим – не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа, като изясняваме духовното с духовно.14 Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се преценява духовно.15 Но духовният човек преценява всичко, а него никой не преценява.16 Защото: „Кой е познал ума на Господа, за да може да Го научи?“ А ние имаме ум Христов.