1Братя мои! Не бива мнозина от вас да стават учители, защото знаете, че ние, учителите, ще бъдем съдени по-строго. (Сир 28:13)2Ние всички много грешим. Ако някой не греши в думите си, той е съвършен човек, способен да обуздае цялото си тяло. (Пр 10:19; Пр 18:21; Сир 5:9; Сир 14:1)3Ето ние слагаме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и направляваме цялото им тяло.4Също и корабите: макар и да са толкова големи и да ги тласкат бурни ветрове, със съвсем малко кормило кормчията ги насочва накъдето пожелае.5Така и езикът е нещо малко, а за големи работи се хвали. Ето малкият огън каква голяма гора подпалва!6И езикът е огън, свят на неправдата. Езикът е заел такова място в тялото, че скверни цялото ни тяло и подпалва колелото на живота ни, сам той подпалван от геената. (Пр 16:27)7Защото всякакви зверове и птици, влечуги и риби се укротяват и са укротени от човешката природа, (Бит 9:2)8но езика никой човек не може да укроти. Той е неудържимо зло, пълен със смъртоносна отрова.9С него благославяме Бог[1] и Отец, с него и кълнем хората, сътворени по Божие подобие. (Бит 1:27; Пс 140:4)10От една и съща уста излизат и благословия, и проклятие. Братя мои, не бива това да бъде така. (Еф 4:29)11Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?12Братя мои, нима може смокинята да ражда маслини или лозата – смокини? Тъй от един извор не може да тече и солена, и сладка вода[2]. (Мт 7:16)
Мъдрост, която идва отгоре
13Който между вас е мъдър и разумен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в мъдро смирение.14Но ако в сърцето си имате горчива завист и сте свадливи, не се самоизтъквайте и не се противопоставяйте на истината.15Това не е мъдростта, която идва отгоре, а земна, плътска, бесовска.16Защото където има завист и свадливост, там има безредие и всякакви злини.17А мъдростта, която идва отгоре, първо е чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милосърдие и добрини, безпристрастна и искрена.18Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците. (Фил 1:11)
Яков 3
Верен
от Veren1Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-строга присъда.2Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.3Ето, ние слагаме юзди в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.4Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и да се тласкат от силни ветрове, пак с много малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.5Така и езикът е малка част, но с големи неща се хвали. Ето, съвсем малък огън, а колко голяма гора запалва!6И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.7Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството;8но езика никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова.9С него благославяме Бога и Отца и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие!10От същите уста излизат и благословение, и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.11Изворът изпуска ли от същото отверстие и сладка, и горчива вода?12Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата – смокини? Така също и солен извор не може да дава сладка вода.13Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта.14Но ако в сърцата си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.15Това не е мъдрост, която слиза от горе, а е земна, плътска, дяволска;16защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло.17Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.18А плодът на правдата се сее в мир от миротворците.