1И тъй, ако имате насърчение чрез Христос, утеха от любовта, общение с Духа, ако имате милосърдие и състрадание –2направете радостта ми пълна: имайте едни мисли, една и съща любов, бъдете единодушни и единомислени. (1 Кор 1:10)3Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки смирено да смята другия за по-горен от себе си. (Рим 12:10)4Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.5Вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос.6Той, Който беше Бог по природа[1], не се възползва от равенството си с Бога, (Кол 1:15)7но унизи Себе Си, като стана служител и се уподоби на човек. А когато се яви като човек, (Ис 53:3; Мт 20:28; 2 Кор 8:9)8Той смири Себе Си и стана послушен дори до смърт – до смъртта на кръста.9Затова Бог Го извиси и Му даде име, което е над всяко име, (Еф 1:22)10тъй че в името на Иисус да преклони колене всичко, което е на небето, на земята и под земята, (Ис 45:23; Рим 14:11)11и всяка уста да изповяда за слава на Бог Отец: „Иисус Христос е Господ.“
Усърдие в доброто
12Затова, възлюбени мои, както винаги сте послушни – не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствам, – постигайте спасението си със страх и трепет,13защото Бог е, Който подтиква и да искате, и да действате според благата Му воля.14Всичко вършете без ропот и съмнение,15за да бъдете безукорни и чисти, непорочни Божии деца посред опак и развратен род, посред който сияете като светила във вселената, (Вт 32:5; Дан 12:3; Мт 5:14; Мт 17:17)16отстоявайки словото на живота за моя похвала в Христовия ден, че не съм тичал напразно и не съм се трудил напразно, (2 Кор 1:14; Гал 4:11; Фил 1:6)17но макар да се принасям като жертвено възлияние в служба на вярата ви, аз се радвам и споделям радостта на всички вас. (2 Тим 4:6)18Така също и вие се радвайте и споделяйте моята радост.
Тимотей и Епафродит – апостолски сътрудници
19Изразявам надежда чрез Господ Иисус скоро да изпратя при вас Тимотей, тъй че, като узная как сте, да се утеша духом.20Защото нямам никой друг, който като мене[2] така искрено да се грижи за вас,21докато всички търсят своето, а не онова, което е на Иисус Христос. (Фил 1:15)22А неговата изпитана вярност вие знаете – както син с баща си, така и той заедно с мене служи на благовестието.23И тъй, надявам се да го изпратя веднага, щом узная какво ще стане с мене,24а съм убеден чрез Господ, че и сам скоро ще дойда при вас. (Фил 1:25)25Намерих обаче за нужно да изпратя при вас брат Епафродит, мой сътрудник и съратник, изпратен от вас, за да ми помага в моите нужди.26Той копнееше за всички ви и дълбоко скърбеше, че бяхте чули за неговото заболяване.27Да, той беше смъртно болен, но Бог му оказа милост, и то не само на него, но и на мене, за да не ми се трупа скръб върху скръб.28Затова го изпратих по-скоро, та като го видите пак, да се зарадвате и аз да бъда по-малко наскърбен.29И така, приемете го в името на Господа с пълна радост и към такива братя се отнасяйте с почит,30понеже за Христовото дело той изложи на опасност живота си дори до смърт, за да ви замести в служението поради вашето отсъствие.
Филипяни 2
Верен
1И така, ако има някоя утеха в Христос или някое успокоение от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание,2направете радостта ми пълна, като имате един и същ ум и една и съща любов, като бъдете единодушни и единомислени.3Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си.4Не гледайте всеки за своето, а всеки и за чуждото[1].5Имайте в себе си същия стремеж на ума, който беше и в Христос Иисус;6който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога,7а ограби Себе Си, като взе образа на слуга и стана подобен на хората,8и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.9Затова и Бог Го възвиси най-високо и Му даде Името, което е над всяко друго име;10така че в Името на Иисус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества11и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бог Отец.12Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече в моето отсъствие – изработвайте спасението си със страх и трепет,13защото Бог е Този, който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение.14Вършете всичко без ропот и без съмнение,15за да бъдете непорочни и чисти, безукорни Божии деца сред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,16като държите словото на живота, за да имам с какво да се хваля в Деня на Христос – че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.17Но макар и да се принасям като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се, и се радвам заедно с всички вас.18Подобно и вие се радвайте, и се радвайте заедно с мен.19А надявам се на Господ Иисус да ви изпратя скоро Тимотей, така че и аз да се утеша, като узная вашето състояние.20Защото нямам никой друг единомислен, който да се погрижи искрено за вас.21Понеже всички търсят своето си[2], а не онова, което е на Иисус Христос.22А вие знаете неговата изпитана вярност – че той е служил заедно с мен на благовестието така, както дете – на баща си.23Затова се надявам да го изпратя веднага, щом разбера какво ще стане с мен.24Но съм уверен в Господа, че и аз самият скоро ще дойда.25Счетох обаче за нужно да ви изпратя брат Епафродит, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в моите нужди,26понеже копнееше за всички вас и беше обезпокоен, защото бяхте чули, че бил болен.27И наистина, той боледува почти до смърт, но Бог се смили над него; и не само над него, но и над мен, за да нямам скръб върху скръб.28Затова и по-скоро го изпратих, така че като го видите, да се зарадвате, а и аз да бъда по-малко тъжен.29И така, приемете го в Господа с пълна радост и имайте почит към такива братя,30понеже заради делото на Христос той дойде близо до смърт, като рискува живота си, за да запълни недостига на вашето служение за мен.