Товит 7 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

Пристигането в дома на Рагуил

1 Когато отидоха в Екбатана и приближиха Рагуиловия дом, Сара ги посрещна и ги поздрави. Те отвърнаха на поздрава и Сара ги въведе в къщата. 2 А Рагуил рече на жена си Една: „Колко прилича този младеж на Товит, моя племенник!“ 3 След това Рагуил ги попита: „Откъде сте вие, братя?“ Те му отговориха: „Ние сме от Нефталимовото племе, пленници в Ниневия.“ (Бит 29:4; Бит 43:27) 4 И ги запита: „Познавате ли Товит, нашия сродник?“ Отвърнаха: „Познаваме го.“ (Тов 1:1) 5 После отново ги попита: „Здрав ли е?“ Те отговориха: „Жив и здрав е.“ А Товия добави: „Той е мой баща.“ 6 Тогава Рагуил се спусна към него, разцелува го и заплака. (Бит 33:4; Бит 45:14; Лк 15:20)

Бит 33:4Бит 45:14Лк 15:20

7 Той го благослови и му рече: „Ти си син на честен и добър човек!“ А като чу, че Товит е загубил зрението си, от скръб не сдържа сълзите си. 8 Жена му Една и дъщеря му Сара също плакаха. И двамата бяха приети много сърдечно.

Товия и Сара

9 Заклаха овен от стадото и ги поканиха на богата трапеза. Тогава Товия се обърна към Рафаил: „Брате Азарие, поговори за онова, което ми спомена по пътя, та дано се сбъдне!“ 10 И той разказа всичко на Рагуил, а Рагуил рече на Товия: „Яж, пий и се весели, защото на тебе е отредено да вземеш дъщеря ми. Обаче ще ти кажа истината. 11 Давах дъщеря си на седем мъже и всеки, който влизаше при нея, същата нощ умираше. Но ти сега не унивай на трапезата!“ Но Товия му отвърна: „Няма да ям нищо тук, докато тържествено не ми я дадете за жена!“ Тогава Рагуил рече: „Вземи я, от днес ти принадлежи по закон. Ти си свързан с нея и тя е твоя жена. Нека милостивият Бог ви дари с щастие!“ 12 Той повика дъщеря си Сара, хвана я за ръка и я даде на Товия за жена с думите: „Ето вземи я според Мойсеевия закон, заведи я при твоя баща!“ И ги благослови. 13 Повика и жена си Една, взе свитък, написа договор и положи печат. (Чис 36:6) 14 След това започнаха да ядат. 15 Рагуил отново повика жена си Една и се обърна към нея: „Скъпа моя, приготви другата стая и въведи Сара в нея!“ 16 Тя стори, както той ѝ каза, въведе я там, но Сара заплака. Тогава изтри сълзите на дъщеря си и започна да я утешава: 17 „Успокой се, дъще, дано Господ, Бог на небето и земята, да ти даде радост след толкова скръб! Успокой се, дъще!“