1Тогава Девора запя тази песен заедно с Варак, потомъка на Авиноам:2„Затова, че храбри воини предвождаха Израил, затова че народът прояви усърдие – прославете Господа!3Слушайте, царе, внимавайте, вождове! Аз ще пея и свиря за възхвала на Господа, на Господа, Бога Израилев.4Когато Ти, Господи, потегли от Сеир, когато Ти тръгна от страната на Едом, тогава земята се разтърси, от небето валеше дъжд и от облаците се изляха води; (Пс 68:8)5планините се топяха от присъствието на Господа – самият Синай потрепери от присъствието на Господа, Бога Израилев.6В дните на Самегар, наследник на Анат, в дните на Яил пътищата пустееха и пътниците тогава вървяха по околни пътеки вместо по преки пътища. (Съд 3:31; Ис 33:8)7Изчезнаха жителите по селата, изчезнаха сред Израил, докато аз, Девора, не се въздигнах, докато не се въздигнах аз – майката на Израил.8Народът избра нови богове, затова се разрази войната пред вратата му. Видяха ли се щит и копие сред четиридесет хиляди мъже от Израил? (1 Цар 13:19)9Сърцето ми е към вас, храбри вождове на Израил, към мъжете доброволци сред народа – прославете Господа!10Вие, които гордо яздите на бели осли, които седите на килими и шествате по улиците – пейте песен!11Сред хорови песнопения при кладенци, там, където черпят вода за стадата си – там възхваляват спасителните дела на Господа, спасителните дела на владичеството Му в Израил! Тогава Господният народ потегли към портите.12Вдигни се, Деворо, вдигни се! Запей песен! Вдигни се и ти, Варак, и води своите пленници, ти, потомък на Авиноам!13Дойдоха всички, които бяха още останали, присъединиха се към вождовете на Израил; Господ ми подчини силните.14Тези, които са от корена на Ефремовото племе, тръгнаха против Амалик след тебе, Вениамине, между твоето племе; от Махира идваха вождове, а от племето на Завулон – онези, които държаха жезъл.15Също и вождовете на Исахаровото племе заедно с Девора, както и Исахар заедно с Варак, се спуснаха пеша в долината. В областите на Рувимовото племе се правят дълги съвещания.16Защо си ми седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В областите на Рувимовото племе ехтят силни прения.17Галаад обитава отвъд Йордан, а защо племето на Дан седи в корабите? Племето Асирово стои на морския бряг и спокойно си живее при своите заливи.18Племето на Завулон е народ, изложил на смърт живота си, както и племето на Нефталим – по полските височини.19Дойдоха царе, влязоха в битки, тогава влязоха в битки ханаанските царе в Танаах, при водите на Мегидон, но плячка от сребро не взеха. (Съд 4:13)20Звездите от небето воюваха, воюваха с небесните си движения против Сисар.21Поток Кисон с буйни води завлече враговете, поток Кедумим, поток Кисон. Мощно се устреми ти, душо моя!22Тогава се чупеха конски копита от стремглава езда, от ездата на силните им ездачи.23Прокълнете Мероз – казва Господният ангел, – горко прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа срещу храбрите.24Да бъде благословена между жените Яил, жената на кенееца Хевер, да бъде благословена между жените в шатрите! (Лк 1:42; Юд 13:18)25Той вода поиска; тя мляко му даде, във великолепна чаша най-добрата напитка му предложи.26Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната – към ковашкия чук; удари Сисар, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи.27При нозете и се сгърчи, падна и се простря, при нозете и се сгърчи, падна; където се сгърчи, там падна мъртъв.28През прозореца надничаше Сисаровата майка. През решетката крещеше тя: „Защо се бави да дойде конницата му, защо закъсняват колелетата на колесницата му?“29Нейните мъдри придворни и отговарят и даже сама тя дава отговор на себе си:30„Навярно плячкосват, поделят си плячка и я делят – по девойка робиня, по две девойки на всеки воин; та това е плячка за Сисар от пъстрошарени дрехи, плячка от пъстрошарени везани дрехи, от пъстрошарени дрехи, от две страни везани, снети от рамене на пленници.“31Така да погинат всички Твои врагове, Господи! А онези, които обичат Господа, да бъдат като слънце, което изгрява в целия си блясък.“ След това по тази страна настъпи спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години. (Съд 3:11; Съд 3:30; Съд 8:28; 2 Цар 23:4)
Съдии 5
Верен
1А Девора и Варак, синът на Авиноам, пяха в онзи ден и казваха:2Затова, че водачи поведоха в Израил, затова, че народът излезе доброволно, славете ГОСПОДА!3Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея аз, на ГОСПОДА ще пея аз; ще пея псалми на ГОСПОДА, Израилевия Бог!4ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето на Едом, се разтресе земята и закапа небето, и облаците изляха вода.5Планините се разтопиха пред присъствието на ГОСПОДА; този Синай – пред присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог.6В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил, пътищата опустяха и пътниците вървяха по криви пътеки.7Не останаха водачи в Израил, не останаха, докато станах аз, Девора, станах майка в Израил.8Избраха си нови богове; тогава в портите настана война. Виждаше ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил?9Сърцето ми е устремено към началниците на Израил, които излязоха доброволно заедно с народаст. 2;. Славете ГОСПОДА!10Вие, които яздите на бели магарици, вие, които седите на меки килими и които вървите по пътя, пейте!11Далеч от шума на стрелците, сред места за водопой, там те да прославят праведните дела на ГОСПОДА, праведните дела за Неговите водачи в Израил. Тогава ГОСПОДНИЯТ народ слезе при портите.12Събуди се, събуди се, Девора! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и отведи пленниците си, сине Авиноамов!13Тогава слязоха, остатъкът от народа срещу благородните; ГОСПОД слезе за мен срещу могъщите.14Които са от корена на Ефрем, слязоха против Амалик. След теб, Вениамине, с твоя народ, от Махир слязоха водачите и от Завулон онези, които носят жезъла на книжника.15И първенците на Исахар бяха с Девора – Исахар като Варак – спуснаха се в долината по неговите стъпки. При потоците на Рувим се вземаха велики сърдечни решения.16Защо си седнал между кошарите да слушаш свиренето за стадата? При потоците на Рувим имаше велики сърдечни размисли.17Галаад почиваше отвъд Йордан. А защо остана Дан на корабите? Асир остана на брега и почиваше край заливите си.18Завулон беше народ, който изложи живота си на смърт, също и Нефталим, по височините на полето.19Дойдоха царе и воюваха; тогава ханаанските царе воюваха в Таанах, до водите на Магедон; сребърни трофеи не взеха.20От небето воюваха, звездите от пътищата си воюваха срещу Сисара.21Потокът Кисон ги помете, древният поток, потокът Кисон. Потъпкала си силните, душо моя!22Тогава затропаха конските копита от препускането, препускането на силните им.23Кълнете Мироз, каза Ангелът ГОСПОДЕН, горчиво прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните.24Най-благословена между жените е Яил, жената на кенееца Хевер; най-благословена е тя от жените в шатри.25Той поиска вода, тя му даде мляко, във великолепна чаша му донесе каймак.26Простря ръката си към кола, десницата си към чука на работниците; удари Сисара, смаза главата му, разби и прониза слепоочието му.27При краката ѝ се повали той, падна, просна се; при краката ѝ се повали той, падна; където се повали, там и падна мъртъв.28Майката на Сисара поглеждаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняват стъпките на колесницата му?29Нейните мъдри княгини ѝ отговаряха, да, и тя отново си повтаряше сама:30Не намират ли и не делят ли плячка – по девойка, по две девойки на всеки мъж, на Сисара плячка от шарени дрехи, плячка от шарени везани дрехи, шарени дрехи от двойна везба на шията на грабителя?31Така да погинат всичките Ти врагове, ГОСПОДИ! А онези, които Го любят, да бъдат, както слънцето изгрява в пълната си сила! И земята имаше спокойствие четиридесет години.