1Ангел от Господа дойде от Галгал в Бохим[1] и каза: „Аз ви изведох от Египет и ви въведох в тази земя, за която се бях клел на праотците ви с думите: „Няма да наруша Своя завет с вас довека. (Бит 17:7; Съд 6:7)2Но вие не сключвайте съюз с жителите на тази земя[2], а разрушете жертвениците им.“ Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това? (Изх 34:10; Вт 7:2)3Затова и Аз казах: „Няма да ги прогоня пред очите ви и те ще ви бъдат за падение, като постоянна съблазън за почитане на боговете им“.“4Когато Господният ангел каза тези думи пред всички израилтяни, народът заплака с висок глас.5Поради това и нарекоха това място Бохим[3]. Там те принесоха жертва на Господа.
Смърт и погребение на Иисус Навин
6– След като Иисус разпусна народа, израилтяните си заминаха – всеки в своето наследство, за да завладеят тази земя. (И Н 24:29)7Народът служи на Господа през всички дни на Иисус и през всички дни на старейшините, които надживяха Иисус и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той извърши за Израил. (И Н 24:29)8Иисус, син Навинов, Господен служител, умря на сто и десет години.9Погребаха го в областта на неговото наследство в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планината Гааш. (И Н 19:49)10Също и цялото това поколение се прибра при предците си. Но последва друго поколение, което не познаваше Господа и делата Му, които бе извършил за Израил.
Призоваване и мисия на съдиите
11Тогава израилтяните започнаха да извършват лоши дела пред очите на Господа, като се покланяха на ваали.12Така те изоставиха Господа, Бога на предците си, Който ги бе извел от египетската земя, и последваха други богове – боговете на племената около тях. Започнаха да им се покланят и разгневиха Господа;13изоставиха Господа и започнаха да служат на божеството Ваал и на богинята Астарта.14Тогава гневът на Господа пламна против израилтяните и Той ги предаде под властта на грабители, които ги подложиха на грабеж, и ги предаде под робството на племената около тях, така че те вече не можеха да устояват пред враговете си.15Всеки път когато потегляха за битка, Господ беше против тях за зло, както им беше говорил Господ и както им се беше клел Господ. И те бяха много притеснени. (Вт 28:15)16Но Господ въздигаше съдии, които ги спасяваха от насилието на техните грабители,17при все това те не се вслушваха и в съдиите, а се увличаха след други богове и на тях се покланяха. Скоро се отбиха от пътя, по който предците им вървяха, покорявайки се на Господните заповеди. Те не постъпваха така.18Когато Господ им въздигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ се смиляваше над тях поради стенанията им от онези, които ги угнетяваха и потискаха.19След смъртта на съдията те отново започваха да извършват още по-лоши дела от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се покланят. Не изоставяха лошите си дела и упорстваха в лошия си път.20Тогава гневът на Господа пламна против Израил и Той каза: „Понеже този народ престъпва Моя завет, който сключих с предците им, и не се вслуша в Моя глас,21затова и Аз вече няма да прогонвам пред очите им нито един от народите, които остави Иисус при смъртта си, (Съд 2:3)22за да подложа Израил на изпитание чрез тях – дали ще започнат да се придържат в пътя Господен и да ходят по него, както постъпваха предците им, или не.“23И така Господ остави тези народи, без да ги прогони веднага, и не ги предаде във властта на Иисус.
Съдии 2
Верен
1И Ангелът ГОСПОДЕН дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се заклех на бащите ви и казах: Няма да наруша завета Си с вас до века!2Но вие да не правите завет с жителите на тази земя; да съборите олтарите им. А вие не послушахте гласа Ми. Защо направихте това?3Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня отпред вас; и те ще бъдат като тръни в ребрата ви и боговете им ще ви станат примка.4И когато Ангелът ГОСПОДЕН изговори тези думи на всичките израилеви синове, народът издигна гласа си и заплака.5Затова те нарекоха онова място БохимПлачещи и там принесоха жертви на ГОСПОДА.6И Иисус разпусна народа и израилевите синове отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята.7И народът служи на ГОСПОДА през всичките дни на Иисус и през всичките дни на старейшините, които надживяха Иисус, които бяха видели цялото велико дело на ГОСПОДА, което Той беше извършил за Израил.8А ГОСПОДНИЯТ слуга, Иисус, синът на Навий, умря на възраст сто и десет години.9И го погребаха в областта на наследството му в Тамнат-Арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от планината Гаасст. 8;.10И цялото това поколение се събра при бащите си и след тях се издигна друго поколение, което не познаваше ГОСПОДА, нито делото, което Той беше извършил за Израил.11И израилевите синове вършиха зло пред ГОСПОДА и служиха на ваалимите,12и оставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, който ги беше извел от египетската земя, и последваха други богове, от боговете на народите, които бяха около тях, и им се поклониха, и разгневиха ГОСПОДА.13Така те оставиха ГОСПОДА и служиха на Ваал и на астартитест. 11;.14И гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги предаде в ръцете на грабители, които ги грабеха; и ги продаде в ръцете на враговете им наоколо, и те вече не можеха да устоят пред враговете си.15Накъдето и да излизаха, ГОСПОДНАТА ръка беше против тях за зло, както ГОСПОД беше говорил, и както ГОСПОД им се беше заклел; и те бяха жестоко притеснявани.16И ГОСПОД издигаше съдии, които ги избавяха от ръцете на техните грабители.17Но те не слушаха и съдиите си, а блудстваха с други богове и им се покланяха. Бързо се отклоняваха от пътя, в който бяха ходили бащите им в подчинение на ГОСПОДНИТЕ заповеди; а те не правеха така.18И когато ГОСПОД им издигаше съдии, ГОСПОД беше със съдията и ги избавяше от ръката на враговете им през всичките дни на съдията; защото ГОСПОД се смиляваше над тях заради охкането им от онези, които ги угнетяваха и измъчваха.19А когато съдията умираше, те се връщаха и се покваряваха още повече от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се покланят; не оставяха делата си, нито упоритите си пътища.20Тогава гневът на ГОСПОДА пламна против Израилст. 14; и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послуша гласа Ми,21и Аз също няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Иисус остави, когато умря,22за да изпитам чрез тях Израил – дали ще пазят ГОСПОДНИЯ път да ходят в него, както го пазеха бащите им, или не.23Затова ГОСПОД остави онези народи и не ги изгони веднага, и не ги предаде в ръката на Иисус.