1Псалом на Асаф. Наистина добър е Бог към Израил и към чистите по сърце. (Пс 37:1)2Колкото до мене – краката ми почти се разклатиха, едва не се подхлъзнах,3защото завиждах на надменните, като виждах благоденствието на нечестивите.4Няма мъки при тяхната смърт, пълни и здрави са телата им.5Те нямат грижи като другите хора и не са измъчвани като тях.6Затова и гордостта ги е обвила като огърлица; покрили са се с насилие като с дреха.7Очите им са изпъкнали от тлъстина; мечтанията на сърцето ги заливат.8Присмиват се и говорят за насилие; надменни са, когато говорят.9Гласът им се издига към небето и думите им обикалят земята.10Затова и народът Му се обръща към тях, защото при тях се пие вода в изобилие.11И казват: „Как ще узнае Бог? Знае ли Всевишният?“12Ето това са нечестивите. Те са винаги здрави и увеличават богатството си.13Наистина напразно ли пазех сърцето си чисто и миех ръцете си в невинност;14бях изтезаван всеки ден и наказван всяка сутрин.15Ако бях си казал: „Тъкмо така искам да разсъждавам“ – щях да изневеря на рода на синовете Ти.16Размишлявах, за да разбера това, но то бе трудно за очите ми,17докато не отидох в Божието светилище и не помислих за края.18Наистина си ги поставил на хлъзгаво място и ги оставяш да паднат в заблуда.19Как внезапно опустяха и изчезнаха, загинаха от ужас.20Както сън изчезва след събуждане, така и Ти, Господи, ще забравиш образа им.21Когато сърцето ми се огорчаваше и вътрешностите ми се разкъсваха,22бях обезумял и не разбирах. Бях като животно.23Но въпреки това бях винаги до Тебе и Ти държеше десницата ми.24Ти ме ръководиш чрез съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.25Кого имам на небесата? Ако съм с Тебе, нищо не желая на земята.26Плътта и сърцето ми изнемогват, но Бог е моя закрила и съм завинаги с Него.27Защото тези, които са далече от Тебе, ще загинат. Ти погубваш всички, които не са Ти верни.28На мене ми е добре близо до Бога. Уповавам се на Господа Бога и ще разгласявам всичките Му дела.
Псалм 73
Верен
1Псалм на Асаф. Наистина Бог е благ към Израил, към чистите по сърце.2А аз – краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха,3защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните,4защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено.5Не са в грижи като другите смъртни, нито са измъчвани като другите хора,6затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха.7Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат.8Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво.9Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята.10Затова народът му се връща тук и вода с пълна чаша се изцежда за тях.11И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния?12Ето, това са безбожните – и винаги благополучни, умножават богатство!13Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си,14защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин.15Ако кажех: Така ще говоря! – ето, бих изменил на поколението на синовете Ти.16Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми,17докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край.18Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини.19Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.20Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.21Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре,22толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб.23И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми.24Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.25Кого имам на небето? И на земята не желая нищо друго освен Теб.26Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века.27Защото, ето, тези, които се държат далеч от Теб, ще погинат, Ти изтребваш всички, които Ти изневеряват.28Но за мен е добре да се приближа до Бога; аз положих упованието си в Господа БОГА, за да възгласявам всичките Твои дела!