1За първия певец. Поучение на Давид,2[1] когато едомецът Доик дойде да съобщи на Саул и да му каже, че Давид е отишъл в дома на Ахимелех. (1 Цар 22:9)3Защо, насилнико, се хвалиш със своето злодейство? Божията милост е всеки ден с мене.4Твоят език измисля как да разруши; като изострен нож си ти, измамнико.5Ти обичаш злото повече от доброто, обичаш лъжата повече, отколкото да говориш истината.6Ти, коварни езико, обичаш всички гибелни думи.7Затова Бог ще те съкруши завинаги; ще те грабне и ще те изтръгне от твоя шатър, и ще те изкорени от страната на живите.8А праведните ще видят и ще се уплашат, и ще му се присмеят, като кажат:9„Ето мъж, който не прие Бога за свой защитник, а се надяваше на голямото си богатство и се уповаваше на злодеянията си.“10Но аз съм като зеленеещо се маслиново дърво в Божия храм и се надявам на Божията милост, сега и винаги.11Вечно ще Те прославям за това, което стори. Аз се надявам на Тебе сред Твоите благочестиви, защото Ти си благ.
Псалм 52
Верен
1За първия певец. Маскил на Давид, когато едомецът Доик отиде и говори на Саул, и му каза: Давид дойде в къщата на Ахимелех. Защо се хвалиш в злобата, силни? Божията милост трае вечно.2Езикът ти замисля лукавство, като остър бръснач върши измама.3Обичаш злото повече от доброто и лъжа – повече отколкото да говориш правда. (Села.)4Обичаш всички унищожителни думи. Измамен език!5И Бог ще те съкруши навеки, ще те сграбчи и ще те изтръгне от шатрата ти, и ще те изкорени от земята на живите. (Села.)6А праведните ще видят и ще се убоят, и ще му се присмеят:7Ето човека, който не направи Бога свое прибежище, а се уповаваше на многото си богатства и се утвърждаваше в лукавството си.8А аз съм като зелена маслина в Божия дом, уповавам се на Божията милост за вечни векове.9Ще Те прославям до века, защото си направил така; и ще се надявам на Името Ти – защото е добро – пред Твоите светии.