1За първия певец. От Йедутун[1]. Псалом на Давид.2[2] Казах си: „Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си, ще обуздавам устата си, докато нечестивият е пред мене.“3Бях ням и безгласен и мълчах, лишен от блага; и моето страдание се усили.4Пламна сърцето в гърдите ми, огън се разгоря в мислите ми. Тогава проговорих с езика си:5„Господи, дай ми да узная кога ще бъде моят край, открий ми числото на моите дни, за да разбера, че съм преходен.6Ето кратки са дните, които Ти си ми определил, и възрастта ми е като нищо пред Тебе. Наистина, животът на всеки човек е като полъх. (Йов 7:6; Йов 14:1; Пс 62:10; Пс 90:9; Пс 94:11; Екл 2:21; Екл 6:2; Ис 40:7)7Наистина, човек е като сянка; напразно вдига шум, трупа съкровища и не знае кой ще ги получи.8И сега какво ми остава да очаквам, Господи? Надеждата ми е единствено в Тебе.9Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумен за поругание.10Станах ням, не отварям устата си, защото Ти направи това.11Отклони от мене Своите удари, аз изнемогвам от Твоята поразяваща ръка.12Когато с изобличение наказваш човека за беззаконията, Ти накърняваш неговата хубост, както молци развалят дреха. Така че всеки човек е само полъх!13Господи, чуй молитвата ми, вслушай се в моя вопъл, не стой безмълвен пред моите сълзи, защото аз съм гост пред Тебе и странник, както и всички мои предци. (Лев 25:23; 1 Лет 29:15; Пс 119:19; Евр 11:13)14Отвърни гневен поглед от мене, та да мога да отдъхна, преди да си замина и да ме няма вече.“ (Йов 7:19; Йов 14:6)
Псалм 39
Верен
от Veren1За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.2Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.3Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:4Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да разбера колко съм преходен.5Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)6Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо – трупа, а не знае кой ще го събира.7И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!8Избавѝ ме от всичките ми престъпления; не ме правѝ за присмех на безумния.9Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.10Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.11Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)12Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.13Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.