Псалм 22 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

Страдания и прослава на Месия

1 За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид. 2 Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? Няма помощ след думите на моя стон. 3 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем – но няма покой за мене. 4 Но Ти си Светият, живееш сред славословията на Израил. 5 На Тебе се уповаваха нашите предци – уповаваха се и Ти ги избавяше; 6 към Тебе викаха за помощ и биваха спасени. 7 Но аз съм като червей, не човек; подигравка за хората и презрян от народа. 8 Всички, които ме гледат, осмиват ме, поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват: 9 „Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“ 10 Защото Ти ме извади от майчина утроба, вдъхна ми упование на майчини гърди. 11 На Тебе бях предаден от майчина утроба, от майчина утроба Ти си мой Бог. 12 Не се отдалечавай от мене, понеже скръбта е близо, а помощник няма. 13 Много бикове ме обграждат, мощни бикове от Васан ме обкръжават, 14 разтвориха своите уста срещу мене като лъвове, ревящи и разкъсващи. 15 Разлях се като вода. Всичките ми кости се разглобиха. Сърцето ми стана като восък, разтопи се във вътрешностите ми. 16 Силата ми изсъхна като парче от глинен съд; езикът ми прилепна на небцето и Ти ме сведе в прахта на смъртта. 17 Защото кучета ме обградиха, сбирщина от злосторници ме обкръжи. Те прободоха ръцете и краката ми. 18 Всичките ми кости се броят. Враговете ми се взират и ме гледат. 19 Делят моите дрехи помежду си и за връхната ми дреха хвърлят жребий. 20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай! Ти, сило моя, побързай ми на помощ! 21 Избави от меч живота ми и от лапите на кучета – душата ми самотна. 22 Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите животни! Ти ме послуша. 23 Ще възвестявам Твоето име на сънародниците си. Посред събранието ще Те славя. 24 Вие, които се отнасяте със страхопочитание към Господа, прославете Го. Всички потомци на Яков, възвеличете Го. С благоговение бъдете пред Него вие, всички потомци на Израил, 25 защото Той не презря и не пренебрегна страданието на страдащия, не скри лицето Си от него, вслуша се в неговите викове. 26 Ти си причината за моята възхвала във великото събрание. Ще изпълня своите обети пред онези, които имат страхопочитание пред Него. 27 Нека бедните да ядат и да се насищат; да възхваляват Господа онези, които Го търсят; да живеят сърцата ви завинаги! 28 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички краища на земята и ще се поклонят пред Него всички езически родове, 29 защото царството е на Господа и Той е владетел на народите. 30 Ще ядат и ще се поклонят всички мощни на земята пред Него ще се преклонят всички, които почиват в пръстта, и онези, които не могат да запазят душата си за живот. 31 Потомството ми ще Му служи за вечни времена. За Господа ще разказва следващото поколение. 32 Ще дойдат и ще възвестяват Неговата справедливост на народ, който ще се роди, понеже Той е сторил това.

Верен

1 За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил – далеч от избавлението ми, от думите на стона ми? 2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой. 3 Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил. 4 На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави. 5 Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени. 6 А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа. 7 Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава: 8 Упова се на ГОСПОДА – нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него! 9 Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди. 10 На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог. 11 Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник! 12 Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха. 13 Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве. 14 Разлях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми. 15 Силата ми изсъхна като черепка^[1] и езикът ми залепва за небцето ми; и си ме свел в праха на смъртта. 16 Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми. 17 Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен. 18 Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий. 19 Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавайст. 11;; сило моя, побързай ми на помощ! 20 Избави душата ми от меча, едничката ми душа от силата на кучето. 21 Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите говеда. Ти ме послуша! 22 Ще възвестявам Името Ти на братята си, сред събранието ще Те хваля. 23 Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го! Всички вие, потомци на Яков, славете Го! И бойте се от Него, всички вие, потомци на Израил! 24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него. 25 От Теб е моето хваление в голямото събрание: ще изпълня обещанията си пред онези, които Му се боят. 26 Сиромасите ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят. Сърцето ви ще живее вечно! 27 Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите, 28 защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите. 29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; ще се наведат пред Него всички, които слизат в пръстта – и никой не може да опази живота си. 30 Потомство ще Му слугува; ще се разказва за Господа на идещото поколение. 31 Те ще дойдат, ще възвестяват правдата Му на народ, който ще се роди, защото Той извърши това.