1Псалом на Давид. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Тебе призовавам!2Нека се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва.3Господи, постави стража на устата ми, пази вратата на устните ми;4не насочвай сърцето ми към лоша дума, за да върша безсмислени дела на неправда с хора, които правят зло, и няма да вкуся от техните трапези.5Накаже ли ме праведникът – това е милост; изобличи ли ме – това е най-добър елей, който главата ми няма да отхвърли, защото и моята молитва е винаги против техните злини.6Техните управници бяха захвърлени в скалисти места и чуха думите ми, защото са приятни.7Нашите кости са разпръснати като разцепени и раздробени в земята камъни в устата на преизподнята.8Защото към Тебе, Господи Боже, са отправени очите ми; в Тебе намерих убежище; не отхвърляй душата ми!9Запази ме от уловките на капани, поставени за мене, от клопките на онези, които правят злини.10Неправедните нека паднат в собствените си мрежи, докато аз единствен ще премина.
Псалм 141
Верен
1Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб!2Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми – като вечерната жертва.3Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми!4Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства!5Нека ме удари праведният – то е милост; и нека ме изобличава – то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли – защото все още молитвата ми е против злите им дела.6Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки.7Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята.8Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми!9Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците!10Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим!