Притчи 1

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 Притчи на Соломон, син на Давид, цар на Израил, (3 Цар 5:12) 2 записани, за да се познаят мъдрост и поука, да се разбират разумните слова; 3 да се усвоят правилата на мъдростта, справедливостта, правосъдието и правдата; 4 да се даде разум на глупавите, знание и разсъдливост – на младежите. 5 Мъдрият се вслушва и увеличава познанието си и разумният ще придобие мъдър съвет, 6 за да разбира притчата и образната реч, думите на мъдреците и техните загадки. 7 Начало на знанието е страхопочитанието пред Господа[1]; само глупците презират мъдростта и наставлението. (Йов 28:28; Пс 111:10; Пр 9:10; Пр 15:33; Сир 1:14) 8 Сине мой, слушай поучението на баща си и не пренебрегвай наставлението на майка си, (Пр 6:20) 9 защото те са скъпоценен венец за главата ти и огърлица за шията ти. (Пр 3:22; Пр 4:9) 10 Сине мой, ако грешници те примамват, не скланяй. 11 Ако кажат: „Ела с нас да устроим засада за убийство, противозаконно да причакаме невинен, 12 ще го погълнем, както преизподнята поглъща, и изцяло ще го глътнем, както слизащите в гроба, 13 ще намерим всякакво скъпоценно имущество, ще напълним къщите си с плячка, 14 ще изтегляш жребия си заедно с нас, ще има една кесия за всички ни“ – 15 сине мой, не ходи на път с тях, не стъпвай с крака си на пътеките им, 16 защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв. (Пр 6:18; Ис 59:7) 17 Безполезно е да се разпъва мрежа пред погледа на птицата[2]. 18 Но те устройват засада против кръвта си, дебнат против живота си. 19 Такива са пътищата на всеки, който придобива чрез грабеж. Заграбеното отнема живота на новия си господар. 20 Мъдростта вика високо[3] на улицата, издига глас по площадите; (Пр 8:1) 21 вика високо сред уличния шум; изрича словата си при входа на градските порти: 22 „Докога, неразумни, ще обичате безумието, докога присмехулниците ще се наслаждават на подигравките и глупците ще мразят знанието? (Пс 94:8) 23 Обърнете се към моите поучения! Ето ще излея духа си върху вас, ще известя думите си. 24 Защото повиках, а вие не послушахте; прострях ръка и нямаше кой да внимава. (Ис 65:2; Ис 66:4; Ер 7:13) 25 И пренебрегнахте всички мои съвети, и не приехте напомнянията ми. (Пс 107:11) 26 Затова ще се надсмея на вашето нещастие; ще се подиграя, когато ви сполети напаст, 27 когато ви връхлети ужас като буря и нещастие се спусне върху вас, когато ви постигнат беда и притеснение. (Ер 23:19) 28 Тогава ще ме зоват, но няма да отговоря; отрано ще ме търсят и няма да ме намерят. 29 Тъй като намразиха знанието и не избраха да почитат Господа; 30 не приеха съвета ми и презряха моите укори, 31 затова ще ядат от плодовете на своя път и ще се насищат от своите съвети. 32 Защото неразумните ще бъдат убити от своето отстъпничество, а глупците – погубени от безгрижието си; (Пр 8:36) 33 но онзи, който се вслушва в мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло.“ 

Притчи 1

Верен

от Veren
1 Притчи[1] на Соломон, син на Давид, цар на Израил, 2 за познаване на мъдрост и наставление, за разбиране на думи на разум, 3 за приемане на наставление за благоразумие, правда, съд и правота, 4 за даване на ум на простите, знание и разсъдливост на младежа. 5 Мъдрият нека слуша и ще увеличи знание и разумният ще получи мъдър съвет, 6 за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдрите и техните загадки. 7 Страхът от ГОСПОДА е началото на познанието, а безумните презират мъдрост и наставление. 8 Сине мой, слушай наставлението на баща си и не отхвърляй закона на майка си, 9 защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица за шията ти. 10 Сине мой, ако грешниците те примамват, не се съгласявай. 11 Ако кажат: Ела с нас, нека направим засада за кръв, нека причакаме без причина невинния, 12 нека ги погълнем живи като Шеол и цели, като онези, които слизат в рова; 13 ще намерим всякакви скъпоценни притежания, ще напълним къщите си с плячка; 14 хвърли жребия си сред нас, една кесия ще имаме всички! 15 Сине мой, не ходи с тях в пътя, възпирай крака си от тяхната пътека, 16 защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв. 17 Защото напразно се простира мрежа пред очите на която и да било птица. 18 Но тези поставят засада против своята си кръв, причакват своите си души. 19 Такива са пътищата на всеки, който ламти за нечестна придобивка – тя отнема живота на своя притежател. 20 Мъдростта вика навън, издига гласа си по площадите, 21 провиква се на най-шумните места, при входовете на портите, в града говори думите си: 22 Докога, прости, ще обичате невежеството и присмивачите ще се наслаждават на присмиванията си, и безумните ще мразят знанието? 23 Обърнете се към моето изобличение! Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви известя словата си. 24 Понеже аз виках, а вие отказахте, простирах ръката си, а никой не обърна внимание, 25 и отхвърлихте всичките ми съвети, и не искахте изобличението ми, 26 то аз също ще се смея на вашето нещастие, ще се присмея, когато дойде вашият ужас, 27 когато дойде вашият ужас като буря и нещастието ви връхлети като вихрушка, когато притеснение и страх дойдат върху вас. 28 Тогава те ще ме призоват, но аз няма да отговоря; ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. 29 Понеже намразиха знанието и не избраха страха от ГОСПОДА, 30 не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение, 31 затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици. 32 Защото отстъплението на простите ще ги убие и безгрижието на безумните ще ги погуби. 33 Но който ме слуша, ще живее безопасно и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.