Песен на песните 7 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Песен на истинската любов

1 Хор^[1] Обърни се, обърни се Шуламит, обърни се, обърни се да те погледаме. Възлюбеният Какво ще гледате на Шуламит като на хоро манаимско? Хор 2 О, колко са хубави твоите крака, дъще знатна! Заоблените ти бедра са като огърлица, изработка на изкусен майстор. 3 Пъпът ти е като кръгла чаша, в която благоуханното вино не свършва; коремът ти е като купен хълм пшеница, обиколен от лилии. 4 Твоите две гърди са като две яренца, две сърнета близначета. (П П 4:5) 5 Шията ти е като кула от слонова кост. Твоите очи са Есевонски езерца при портите на Бат-Рабим. Носът ти е като Ливанска кула, която гледа към Дамаск. 6 Главата ти, която те увенчава, е като Кармил и косата ти е пурпур; царят е запленен от твоите къдрици. Възлюбеният 7 Колко си хубава, колко приятна, моя възлюбена, със своята миловидност. 8 Тази твоя снага прилича на палма и твоите гърди са като гроздове. 9 Помислих си: „Да се качех на палмата, бих се хванал за плодните стъбла. И твоите гърди биха били като гроздове, и мирисът от твоето дихание е като кайсия. 10 Устата ти е като най-добро вино.“ Възлюбената То тече право за моя възлюбен, хлъзга се през устни на уморени. 11 Аз съм на възлюбения си и той копнее за мене. 12 Ела, мой мили, да излезем на полето, да прекараме нощта в селата. 13 Да станем рано за лозята; да видим дали са се разтворили пъпките, цъфнали ли са наровете. Там ще те обсипя с милувки, ще ти дам любовта си. 14 Мандрагорите вече ухаят, над вратите ни са всякакви най-вкусни плодове, нови и стари – запазила съм ги за тебе, мой любими.

Верен

от Veren

1 Колко красиви са стъпките ти в сандалите, дъще княжеска! Извивките на бедрата ти са като огърлица, като дело на ръцете на майстор. 2 Скутът ти е като кръгла чаша, от която не липсва смесено вино. Коремчето ти е като житен куп, обграден с кремове. 3 Двете ти гърди са като две сърнета близнета. 4 Шията ти е като кулата от слонова кост. Очите ти са като езерата в Есевон до портата на Бат-Рабим. Носът ти е като ливанската кула, която гледа към Дамаск. 5 Главата ти е върху теб като Кармил и косите на главата ти са като пурпурна коприна – царят е вързан с къдриците ти. 6 Колко си красива и колко си приятна, о, любима, в удоволствията! 7 Това твое тяло прилича на палма и гърдите ти – на гроздове. 8 Казах: Ще се изкача на палмата, ще хвана клоните ѝ. Нека гърдите ти бъдат като гроздове на лозата и благоуханието на дъха ти – като ябълки, 9 и устата ти като ароматно вино – което слиза гладко за възлюбения ми и се плъзга леко през устните на дремещите. 10 Аз съм на любимия си, и неговото желание е към мен. 11 Ела, любими мой, нека излезем на полето, нека пренощуваме в селата. 12 Нека осъмнем в лозята, нека видим напъпила ли е лозата, отворили ли са се цветовете ѝ, разцъфтели ли са наровете. Там ще ти дам любовта си. 13 Мандрагоровите ябълки издават благоухание и при вратите ни има всякакви приятни плодове – нови и стари, които съм запазила за теб, любими мой.