от Bulgarian Bible Society1Хор Къде отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен, та да го търсим с тебе? Възлюбената2Моят възлюбен отиде в градината си, в лехите с балсам, за да пасе стадото в градините и да събира лилии. (П П 4:12)3Аз принадлежа на своя възлюбен, а моят възлюбен е мой. Той пасе стадото си между лилиите. Възлюбеният (П П 2:16)4Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Йерусалим, величествена като войнство със знамена.5Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват. Косата ти е като стадо кози, когато слизат от планината Галаад. (П П 4:1)6Зъбите ти са като стадо овци, когато излизат от къпалня, всяка от която има близнета и никоя не липсва.7Страните ти зад булото са като половинки нар.8Нека царят има шестдесет царици, осемдесет наложници и безброй девойки,9но едничка е тя за мене, моята гълъбица, моята съвършена. Едничка е тя на майка си, изящна на родителката си. Видяха я девойките и я възвеличиха, видяха я царици и наложници и я възхвалиха:10„Коя е тази, която блести като зора, хубава като месечина, бляскава като слънце, величествена като войнство със знамена?“ (П П 3:6)11Слязох в ореховата градина да погледам цветята на долината, да видя дали е напъпило лозето, дали са цъфнали наровете. (П П 4:12; П П 7:13)12Преди да узная това, моята душа ме хвърли между царските колесници на големците от моя народ.
Песен на песните 6
Верен
от Veren1Къде е отишъл твоят любим, о, най-прекрасна между жените? Къде се е отбил твоят любим, за да го търсим с теб?2Любимият ми слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе стадото си в градините и да бере кремове.3Аз съм на любимия си, и любимият ми е мой; той пасе стадото си между кремовете.4Красива си, любима моя, като Терса, прекрасна като Ерусалим, страшна като войска със знамена[1].5Отвърни очите си от мен, защото ме пленяват. Косата ти е като стадо кози, слизащи от Галаад.6Зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; всяка от които ражда близнаци и нито една между тях не е безплодна.7Челото ти зад булото ти е като парче от нар.8Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки.9Но една е гълъбицата ми, съвършената ми, едничка на майка си, избрана на онази, която я е родила. Видяха я дъщерите и я нарекоха благословена; цариците и наложниците – и я похвалиха.10Коя е тази, която поглежда като зората, красива като луната, ясна като слънцето, страшна като войска със знаменаст. 4;?11Слязох в градината с орехите, за да видя фиданките на долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са разцъфтели наровете.12Без да усетя, душата ми ме отнесе на колесниците на благородния ми народ.13Обърни се, обърни се, Суламит[2], завърти се, завърти се, за да те погледаме! Какво ще видите в Суламит? – Нещо като танца на Маханаим.