1И на небето се появи голямо знамение: жена, облечена в слънце, под нозете и беше месечината, а на главата и имаше венец от дванадесет звезди.2Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. (Ис 26:17; Мих 4:9)3Тогава се появи друго знамение на небето: ето огромен огненочервен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони. (Дан 7:7; Отк 13:1; Отк 17:3; Отк 17:7)4Опашката му повлече една трета от небесните звезди и ги събори на земята. А змеят застана пред жената, която щеше да ражда, за да изяде детето и, щом като роди. (Дан 8:10)5Тя роди момче, което ще управлява всички народи с железен жезъл. Тогава детето и беше грабнато и занесено при Бога и при престола Му, (Пс 2:9; Отк 2:27; Отк 19:15)6а жената побягна в пустинята, където имаше приготвено място от Бога, за да бъде хранена там хиляда двеста и шестдесет дни. (Отк 12:14)7И настана война на небето: Михаил и ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, (Дан 10:13; Дан 10:21; Дан 12:1; Юда 1:9)8но не устояха и нямаха вече място на небето.9И беше повален големият змей, древната змия, наречена дявол и Сатана, който съблазнява цялата вселена. Той беше повален на земята, а заедно с него бяха повалени и ангелите му. (Бит 3:1; Лк 10:18; Отк 20:2)10И чух висок глас да говори на небето: „Сега настъпиха спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Помазаник[1], понеже е повален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем. (Йов 1:9; Зах 3:1; Отк 11:15)11Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото, за което свидетелстваха, и не милееха за живота си, но бяха готови да умрат.12Затова ликувайте, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко на вас, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голяма ярост, понеже знае, че му остава малко време.“13А когато змеят разбра, че е повален на земята, започна да преследва жената, която беше родила момчето.14А на жената бяха дадени две крила на голям орел, за да полети към своето място в пустинята, където бе хранена в течение на три години и половина, далече от змея. (Изх 19:4; Ис 40:31; Дан 7:25; Дан 12:7)15А змеят изля от устата си вода като река след жената, за да я отвлече в реката.16Но земята се притече на помощ на жената: тя отвори устата си и погълна реката, която змеят беше излял от устата си.17Тогава змеят се разяри против жената и потегли на война с останалите от потомството и, които спазват Божиите заповеди и свидетелстват за вярата си в Иисус.18[2] И змеят остана на морския пясък[3].
Откровение 12
Верен
от Veren1И голямо знамение се яви на небето: жена, облечена със слънцето, с луната под краката ѝ, и на главата ѝ – корона от дванадесет звезди.2Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.3И друго знамение се яви на небето: и ето, голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главата му – седем корони.4И опашката му повлече третата част от небесните звезди и ги хвърли на земята. И змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да погълне детето ѝ, щом роди.5И тя роди син, мъжко дете, което щеше да пасе всичките народи с желязна тояга. И детето ѝ беше грабнато и занесено при Бога и при Неговия престол.6И жената побягна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.7И стана война на небето: Михаил и неговите ангели воюваха против змея; и змеят воюваше заедно със своите ангели,8но те не надвиха и не се намери място за тях на небето.9И беше хвърлен големият змей, древната змия, наричан дявол и Сатана, който мами целия свят; хвърлен беше на земята и ангелите му бяха хвърлени заедно с него.10И чух силен глас на небето, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос, защото се хвърли долу обвинителят на нашите братя, който ги обвинява денем и нощем пред нашия Бог.11А те го победиха заради кръвта на Агнето и заради словото на тяхното свидетелство и не възлюбиха живота си дори до смърт.12Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях! Но горко на земята и морето, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.13И когато змеят видя, че беше хвърлен на земята, той започна да преследва жената, която беше родила мъжкото дете.14И на жената се дадоха двете крила на големия орел, за да отлети до мястото си в пустинята – там, където я хранят за време и времена, и половин времест. 6;, скрита от лицето на змията.15И змията изпусна от устата си вода като река след жената, за да направи да я завлече реката.16И земята помогна на жената, и земята отвори устата си и погълна реката, която змеят беше изпуснал от устата си.17Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Иисус. И застана на морския пясък.