Матей 9

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 След това Той се качи в една лодка, отплава на другия бряг и пристигна в Своя Си град. (Мк 2:1; Лк 5:17) 2 И ето донесоха при Него един парализиран човек, който лежеше на носилка. Когато Иисус видя вярата им, каза на парализирания: „Смелост, синко, прощават ти се греховете!“ 3 Тогава някои от книжниците си помислиха: „Той богохулства.“ 4 А Иисус, като разбра мислите им, каза: „Защо мислите лоши неща в сърцата си? 5 Защото кое е по-лесно? Да кажа „Прощават ти се греховете“ ли или да кажа „Стани и ходи“? 6 Но ще разберете, че Синът човешки има власт да прощава грехове на земята.“ Затова каза на парализирания: „Стани, вземи носилката си и се прибери у дома си!“ (Йн 5:8; Д А 9:32) 7 Тогава той стана и отиде у дома си. 8 Като видя това, множеството народ се смая и прослави Бога, Който е дал такава власт на хората. 9 Когато Иисус вървеше по-нататък, видя да седи на митницата човек на име Матей и му каза: „Последвай Ме!“ Той стана и Го последва. (Мк 2:13; Лк 5:27) 10 Докато Иисус седеше на трапеза в неговата къща, ето много митари и грешници дойдоха и насядаха на трапезата заедно с Него и учениците Му. 11 А фарисеите, като видяха това, казаха на учениците Му: „Защо вашият Учител яде заедно с митари и грешници?“ (Лк 15:1) 12 Но Той чу това и каза: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните. 13 Постарайте се да разберете какво значи: „Милост искам, а не жертва.“ Защото не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“ (1 Цар 15:22; Пс 40:7; Ос 6:6; Мт 12:7) 14 Тогава дойдоха при Него учениците на Йоан и попитаха: „Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?“ (Мк 2:18; Лк 5:33) 15 Иисус им отговори: „Нима могат сватбарите да тъгуват, докато при тях е младоженецът? Но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът – тогава те ще постят. 16 Никой не кърпи стара дреха с нов плат. Защото пришитата кръпка ще разкъса старата дреха и дупката ще стане още по-грозна. 17 Също тъй не наливат ново вино в стари мехове. Инак меховете ще се спукат и виното ще изтече, и меховете ще се похабят. Ново вино наливат в нови мехове – тъй ще се запази и едното, и другото.“ 18 Докато Иисус им говореше това, ето един началник дойде, поклони се пред Него и каза: „Моята дъщеря току-що умря. Но ела, възложи ръката Си върху нея и тя ще живее.“ (Мк 5:21; Мк 5:22; Лк 8:40) 19 Иисус стана и тръгна след него заедно с учениците Си. 20 И ето една жена, която страдаше дванадесет години от кръвотечение, се приближи отзад и се допря до края на дрехата Му. (Лев 15:25; Мт 14:36) 21 Защото тя си мислеше: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.“ (Лк 6:19) 22 Иисус се обърна, видя я и каза: „Смелост, дъще, твоята вяра те изцели!“ И от този миг жената оздравя. 23 А когато Иисус влезе в дома на началника и видя свирачите[1] и разтревожените хора, 24 каза: „Излезте, защото момичето не е умряло, а само спи.“ Тогава те Му се присмиваха. 25 А когато множеството беше отстранено, Той влезе и хвана ръката на момичето; и то се изправи. 26 И слухът за станалото се разнесе по цялата област. (Мт 4:24) 27 Когато Иисус си отиваше оттам, двама слепи тръгнаха след Него и викаха: „Смили се над нас, Сине Давидов!“ (Мт 20:29; Мк 10:46; Лк 18:38) 28 А като влезе вкъщи, слепите се приближиха до Него. Иисус ги попита: „Вярвате ли, че Аз мога да извърша това?“ Те Му отговориха: „Да, Господи!“ 29 Тогава Той се докосна до очите им и каза: „Нека ви бъде според вашата вяра.“ 30 И очите им се отвориха. А Иисус строго им заповяда: „Внимавайте никой да не узнае за това.“ (Мк 1:43) 31 Но когато излязоха, те разнесоха вестта за Него по цялата област. 32 Докато те излизаха, ето доведоха при Него ням човек, обхванат от бяс. (Мт 12:22; Лк 11:14) 33 Веднага щом бесът бе изгонен, немият проговори. Насъбралите се бяха в почуда и казваха: „Никога такова нещо не се е виждало в Израил.“ (Мк 2:12) 34 А фарисеите казваха: „Той изгонва бесове със силата на бесовския княз.“ (Мк 3:22) 35 Тъй Иисус обикаляше всички градове и села, поучаваше в синагогите им, проповядваше благовестието за царството Божие и изцеляваше всяка болест и всяко страдание сред народа. (Мт 4:23; Мк 1:39; Лк 4:43) 36 А като видя тълпите народ, стана Му жално за тях, защото бяха изнурени и пръснати като овце без пастир. (Чис 27:17; 3 Цар 22:17; Ез 34:5; Зах 10:2; Мк 6:34) 37 Тогава каза на учениците Си: „Жетвата е голяма, а жетварите са малко. (Лк 10:2) 38 Затова се молете на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.“ 

Матей 9

Верен

от Veren
1 Тогава Той се качи на една лодка, премина и дойде в Своя Си град. 2 И ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Иисус, като видя вярата им[1], каза на паралитика: Дерзай, синко, прощават ти се греховете. 3 И ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулства. 4 А Иисус, като видя мислите им, каза: Защо мислите зло в сърцата си? 5 Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете; или да кажа: стани и ходи? 6 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете – тогава каза на паралитика: Стани, вдигни постелката си и иди у дома си! 7 И той стана и отиде у дома си. 8 А множествата, като видяха това, ги обзе страх и прославиха Бога, който беше дал такава власт на хората. 9 И като минаваше оттам, Иисус видя един човек на име Матей, който седеше в бирничеството, и му каза: Следвай Ме. И той стана и Го последва. 10 И когато беше седнал на трапезатабукв.: възлегнал до трапезата, и така навсякъде в Новия Завет. В тогавашния бит храненето е ставало лежешком около ниска маса. в къщата, ето, много бирници и грешници дойдоха и насядаха с Иисус и с учениците Му. 11 И фарисеите, като видяха това, казаха на учениците Му: Защо вашият Учител яде с бирниците и грешниците? 12 А Той, като чу това, каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. 13 Но идете и се научете какво значи това: „Милост искам, а не жертва“, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните (на покаяние). 14 Тогава при Него дойдоха учениците на Йоан и казаха: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят? 15 Иисус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато младоженецът е с тях? Ще дойде обаче време, когато младоженецът ще им се отнеме, и тогава ще постят. 16 Никой не кърпи стара дреха с нов плат; защото това, което трябва да я закърпи, отдира от дрехата и съдраното става по-лошо. 17 Нито наливат ново вино в стари мехове; иначе меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват. 18 Когато им говореше това, ето, един началник дойде, падна пред Него, и казваше: Дъщеря ми току-що умря; но ела и положи ръката Си на нея, и тя ще оживее! 19 И Иисус стана и го последва, а също и учениците Му. 20 И ето, една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, се приближи отзад и се допря до полите на дрехата Му, 21 защото си казваше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея. 22 А Иисус, като се обърна и я видя, каза: Дерзай, дъще[2], твоята вяра те изцели[3]. И от същия час жената оздравя. 23 И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и разтревожения народ, каза: 24 Идете си, защото момичето не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха. 25 И като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана. 26 И това се разчу по цялата онази страна. 27 А когато Иисус си отиваше оттам, Го последваха двама слепи, които викаха и казваха: Смили се за нас, Сине Давидов! 28 И като влезе вкъщи, слепите се приближиха до Него; и Иисус им каза: Вярвате ли, че мога да сторя това? Те Му казаха: Да, Господи. 29 Тогава Той се допря до очите им и каза: Нека ви бъде според вярата ви[4]. 30 И очите им се отвориха. А Иисус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не узнае това! 31 А те, като излязоха, Го разгласиха по цялата онази страна. 32 И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, обладан от демон. 33 И след като бе изгонен демонът, немият проговори. И множествата се чудеха и казваха: Никога не се е виждало такова нещо в Израил! 34 А фарисеите казваха: Чрез началника на демоните Той изгонва демоните. 35 И Иисус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ. 36 А когато видя множествата, се смили над тях, защото бяха изнемощели и пръснати като овце, които нямат пастир. 37 Тогава каза на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците – малко; 38 затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.