2026 mehr in der Bibel lesen? Jetzt den ÖAB 2026 Bibelleseplan abonnieren

2026 mehr in der Bibel lesen? Jetzt den ÖAB 2026 Bibelleseplan abonnieren und täglich in der Bibel lesen

Вашият браузър е остарял. Ако ERF Bibleserver е много бавен, моля, актуализирайте браузъра си.

Вход
... и използвайте всички функции!

  • Прочетете го1. Mose 3
  • Бележки
  • Етикети
  • Харесвания
  • История
  • Речници
  • План за четене
  • Графики
  • Видеоклипове
  • Специални поводи
  • Дарете
  • Блог
  • Бюлетин
  • Партньор
  • Помощ
  • Контакт
  • Alexa умения
  • За уеб администратори
  • Политика за поверителност
  • Декларация за достъпност
  • Общ регламент за защита на данните (GDPR)
  • Правна информация
  • Language: Български
© 2026 ERF
Влезте безплатно

Матей 20

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

Притча за работниците на лозето

1 „Защото небесното царство прилича на стопанин, излязъл рано сутрин да наеме работници за лозето си. 2 Той се услови с работниците за по динарий на ден и ги прати на лозето си. 3 А като излезе около девет часа, видя други да стоят на пазара ненаети. 4 И на тях рече: „Идете и вие на лозето ми и ще ви дам, каквото се полага.“ Те отидоха. 5 Пак излезе към дванадесет и към три часа и направи същото. 6 Като излезе към пет часа, намери други да стоят ненаети и им каза: „Защо стоите тук цял ден без работа?“ 7 Те му отговориха: „Никой не ни е наел.“ Той им каза: „Идете и вие на лозето ми и ще получите, каквото се полага.“ 8 А когато се мръкна, собственикът на лозето каза на своя управител: „Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните, та до първите.“ (Лев 19:13; Вт 24:15) 9 И като дойдоха наетите в пет часа следобед, получиха по динарий. 10 А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече, но и те получиха по динарий. 11 И като получиха, зароптаха против стопанина 12 и казаха: „Тези, последните, работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които понесохме тежестта на деня и жегата.“ 13 А той в отговор каза на един от тях: „Приятелю, аз не те онеправдавам. Нали за по динарий се услови ти с мене? 14 Взимай си своето и си иди. А на този, последния, аз искам да дам, колкото и на тебе. 15 Нима не мога да правя с парите си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, понеже съм добър?“ 16 Така последните ще станат първи, а първите – последни. Защото мнозина са звани, но малцина – избрани.“ (Мт 19:30; Мк 10:31; Лк 13:30) 

Трето предсказание за страданията и възкресението

17 А когато Иисус отиваше за Йерусалим, по пътя повика насаме дванадесетте ученици и им рече: (Мк 10:32; Лк 18:31) 18 „Ето отиваме в Йерусалим и Синът човешки ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците и ще Го осъдят на смърт, 19 и ще Го предадат на езичниците, за да Го поругаят, да Го бичуват и разпънат. И на третия ден ще възкръсне.“ (Мт 16:21; Мт 17:22; Мт 27:29) 

Искане на Зеведеевите синове

20 Тогава се приближи до Него съпругата на Зеведей заедно със синовете си, поклони Му се и Го молеше за нещо. (Мк 10:35; Лк 22:24) 21 А Той и рече: „Какво искаш?“ Тя Му каза: „Кажи тези двама мои синове да седнат в царството Ти – единият отдясно, а другият отляво на Тебе.“ 22 Иисус отвърна: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата, от която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам[1]?“ Отговориха Му: „Можем.“ (Мт 26:39) 23 Той им каза: „От Моята чаша ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите[2], но да дам да се седне отдясно и отляво на Мене не зависи от Мене – то ще се даде на тези, за които е приготвено от Моя Отец.“ 24 Когато десетте чуха това, възнегодуваха срещу двамата братя. 25 Иисус ги повика и им рече: „Знаете, че князете на народите господаруват над тях и велможите властват над тях. 26 Между вас обаче да не бъде така: който иска да бъде големец между вас, нека ви бъде слуга, 27 и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде роб, (Мт 23:11; Мк 9:35) 28 както и Синът човешки не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“ (Лк 22:27; Фил 2:7; 1 Тим 2:6) 

Изцеляване на двама слепци в Йерихон

29 Когато излизаха от Йерихон, след Него вървеше множество народ. (Мк 10:46; Лк 18:35) 30 И ето двама слепци, които седяха край пътя, чуха, че минава Иисус, и започнаха да викат: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“ (Мт 9:27) 31 А народът ги смъмри, за да млъкнат. Но те завикаха още по-силно: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“ 32 Иисус се спря, повика ги и каза: „Какво искате да сторя за вас?“ 33 Те Му казаха: „Господи, да се отворят очите ни!“ 34 Иисус се смили, допря се до очите им и те веднага прогледнаха. И те тръгнаха след Него. 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation
© Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Матей 20

Верен

от Veren
1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. 2 И като се спазари с работниците за по един динарийобичайната надница в онова време на ден, ги прати на лозето си. 3 И като излезе около третия часВ новозаветното време денят и нощта са се разделяли на по 12 часа, като продължителността на часовете е зависела от продължителността на деня и нощта. Така краят на шестия час на деня винаги е съвпадал с пладне, а на нощта – с полунощ., видя други, че стояха на пазара свободни; 4 и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха. 5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото. 6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни? 7 Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите). 8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите. 9 И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий. 10 А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий. 11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: 12 Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата! 13 А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий? 14 Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб. 15 Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър? 16 Така последните ще бъдат първи, а първите – последни. 17 И когато Иисус се изкачваше към Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме и по пътя им каза: 18 Ето, изкачваме се към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт, 19 и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграят, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен. 20 Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, като Му се кланяше и искаше нещо от Него. 21 А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Кажи тези мои двама сина да седнат – единият от дясната Ти страна, а другият от лявата Ти страна в Твоето царство. 22 А Иисус в отговор каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, (и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам)? Казаха Му: Можем. 23 Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете (и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите), но да седнете от дясната Ми страна и от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец. 24 А когато десетимата чуха това, възнегодуваха против двамата братя. 25 Но Иисус ги повика и каза: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях. 26 Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител; 27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; 28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. 29 И когато излизаха от Ерихон, голямо множество Го следваше. 30 И ето, двама слепи, седящи край пътя, като чуха, че Иисус минавал, извикаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 31 А множеството ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 32 И така, Иисус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя? 33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни! 34 А Иисус ги съжали, допря се до очите им и те веднага прогледнаха и Го последваха. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.