Вашият браузър е остарял. Ако ERF Bibleserver е много бавен, моля, актуализирайте браузъра си.

Вход
... и използвайте всички функции!

  • Прочетете го1. Mose 3
  • Бележки
  • Етикети
  • Харесвания
  • История
  • Речници
  • План за четене
  • Графики
  • Видеоклипове
  • Специални поводи
  • Дарете
  • Блог
  • Бюлетин
  • Партньор
  • Помощ
  • Контакт
  • Alexa умения
  • За уеб администратори
  • Политика за поверителност
  • Accessibility Statement
  • Общ регламент за защита на данните (GDPR)
  • Правна информация
  • Language: Български
© 2025 ERF
Влезте безплатно

Матей 20

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

Притча за работниците на лозето

1 „Защото небесното царство прилича на стопанин, излязъл рано сутрин да наеме работници за лозето си. 2 Той се услови с работниците за по динарий на ден и ги прати на лозето си. 3 А като излезе около девет часа, видя други да стоят на пазара ненаети. 4 И на тях рече: „Идете и вие на лозето ми и ще ви дам, каквото се полага.“ Те отидоха. 5 Пак излезе към дванадесет и към три часа и направи същото. 6 Като излезе към пет часа, намери други да стоят ненаети и им каза: „Защо стоите тук цял ден без работа?“ 7 Те му отговориха: „Никой не ни е наел.“ Той им каза: „Идете и вие на лозето ми и ще получите, каквото се полага.“ 8 А когато се мръкна, собственикът на лозето каза на своя управител: „Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните, та до първите.“ (Лев 19:13; Вт 24:15) 9 И като дойдоха наетите в пет часа следобед, получиха по динарий. 10 А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече, но и те получиха по динарий. 11 И като получиха, зароптаха против стопанина 12 и казаха: „Тези, последните, работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които понесохме тежестта на деня и жегата.“ 13 А той в отговор каза на един от тях: „Приятелю, аз не те онеправдавам. Нали за по динарий се услови ти с мене? 14 Взимай си своето и си иди. А на този, последния, аз искам да дам, колкото и на тебе. 15 Нима не мога да правя с парите си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, понеже съм добър?“ 16 Така последните ще станат първи, а първите – последни. Защото мнозина са звани, но малцина – избрани.“ (Мт 19:30; Мк 10:31; Лк 13:30) 

Трето предсказание за страданията и възкресението

17 А когато Иисус отиваше за Йерусалим, по пътя повика насаме дванадесетте ученици и им рече: (Мк 10:32; Лк 18:31) 18 „Ето отиваме в Йерусалим и Синът човешки ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците и ще Го осъдят на смърт, 19 и ще Го предадат на езичниците, за да Го поругаят, да Го бичуват и разпънат. И на третия ден ще възкръсне.“ (Мт 16:21; Мт 17:22; Мт 27:29) 

Искане на Зеведеевите синове

20 Тогава се приближи до Него съпругата на Зеведей заедно със синовете си, поклони Му се и Го молеше за нещо. (Мк 10:35; Лк 22:24) 21 А Той и рече: „Какво искаш?“ Тя Му каза: „Кажи тези двама мои синове да седнат в царството Ти – единият отдясно, а другият отляво на Тебе.“ 22 Иисус отвърна: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата, от която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам[1]?“ Отговориха Му: „Можем.“ (Мт 26:39) 23 Той им каза: „От Моята чаша ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите[2], но да дам да се седне отдясно и отляво на Мене не зависи от Мене – то ще се даде на тези, за които е приготвено от Моя Отец.“ 24 Когато десетте чуха това, възнегодуваха срещу двамата братя. 25 Иисус ги повика и им рече: „Знаете, че князете на народите господаруват над тях и велможите властват над тях. 26 Между вас обаче да не бъде така: който иска да бъде големец между вас, нека ви бъде слуга, 27 и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде роб, (Мт 23:11; Мк 9:35) 28 както и Синът човешки не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“ (Лк 22:27; Фил 2:7; 1 Тим 2:6) 

Изцеляване на двама слепци в Йерихон

29 Когато излизаха от Йерихон, след Него вървеше множество народ. (Мк 10:46; Лк 18:35) 30 И ето двама слепци, които седяха край пътя, чуха, че минава Иисус, и започнаха да викат: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“ (Мт 9:27) 31 А народът ги смъмри, за да млъкнат. Но те завикаха още по-силно: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“ 32 Иисус се спря, повика ги и каза: „Какво искате да сторя за вас?“ 33 Те Му казаха: „Господи, да се отворят очите ни!“ 34 Иисус се смили, допря се до очите им и те веднага прогледнаха. И те тръгнаха след Него. 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Матей 20

Верен

от Veren
1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. 2 И като се спазари с работниците за по един динарийобичайната надница в онова време на ден, ги прати на лозето си. 3 И като излезе около третия часВ новозаветното време денят и нощта са се разделяли на по 12 часа, като продължителността на часовете е зависела от продължителността на деня и нощта. Така краят на шестия час на деня винаги е съвпадал с пладне, а на нощта – с полунощ., видя други, че стояха на пазара свободни; 4 и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха. 5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото. 6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни? 7 Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите). 8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите. 9 И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий. 10 А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий. 11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: 12 Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата! 13 А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий? 14 Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб. 15 Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър? 16 Така последните ще бъдат първи, а първите – последни. 17 И когато Иисус се изкачваше към Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме и по пътя им каза: 18 Ето, изкачваме се към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт, 19 и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграят, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен. 20 Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, като Му се кланяше и искаше нещо от Него. 21 А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Кажи тези мои двама сина да седнат – единият от дясната Ти страна, а другият от лявата Ти страна в Твоето царство. 22 А Иисус в отговор каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, (и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам)? Казаха Му: Можем. 23 Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете (и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите), но да седнете от дясната Ми страна и от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец. 24 А когато десетимата чуха това, възнегодуваха против двамата братя. 25 Но Иисус ги повика и каза: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях. 26 Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител; 27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; 28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. 29 И когато излизаха от Ерихон, голямо множество Го следваше. 30 И ето, двама слепи, седящи край пътя, като чуха, че Иисус минавал, извикаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 31 А множеството ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 32 И така, Иисус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя? 33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни! 34 А Иисус ги съжали, допря се до очите им и те веднага прогледнаха и Го последваха. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.