Матей 15 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

Божии заповеди и човешки предания

1 Тогава някои йерусалимски книжници* и фарисеи* дойдоха при Иисус и Му казаха: (Мк 7:1) 2 „Защо Твоите ученици нарушават преданието на нашите предци*? Те не си мият ръцете, когато ядат хляб.“ (Лк 11:38) 3 Той им отговори с думите: „Защо и вие нарушавате Божията заповед заради вашето предание? 4 Защото Бог е заповядал: ‘Почитай баща си и майка си, а който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.’ (Изх 20:12; Изх 21:17; Лев 20:9; Вт 5:16; Мт 19:19)

Изх 20:12Изх 21:17Лев 20:9Вт 5:16Мт 19:19

5 А вие казвате: ‘Ако някой каже на баща си или на майка си: «Това, с което бих могъл да ти помогна, го давам принос за храма», 6 той може и да не зачете баща си или майка си.’ Така вие заради вашето предание отменяте Божията заповед. 7 Лицемери, добре е пророкувал за вас Исаия с думите: 8 ‘Този народ се доближава до Мене с думи и с устни Ме почита, но държи сърцето си далеч от Мене; (Пс 78:36) 9 и благоговението му пред Мене почива на поучения, които са човешки наредби’.“ (Ис 29:13)

Кое прави човека нечист

10 И като повика народа при Себе Си, рече му: „Чуйте и разберете: 11 не това, което влиза в устата, осквернява човека, а онова, което излиза от устата, то осквернява човека.“ 12 Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: „Знаеш ли, че фарисеите* се възмутиха, като чуха тези думи?“ 13 А Той им отговори: „Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще бъде изкоренено. 14 Оставете ги – те са слепи водачи на слепци, ако пък слепец води слепец, ще паднат и двамата в ямата.“ (Лк 6:39) 15 В отговор Петър Му рече: „Разясни ни тази притча*.“ 16 Иисус им каза: „Вие все още ли не разбирате? 17 Още ли не разбирате, че всичко, което влиза в устата, отива в корема и после се изхвърля навън? 18 А онова, което излиза от устата, идва от сърцето; то именно осквернява човека. (Мт 12:34) 19 Защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, богохулство. 20 Това осквернява човека, а яденето с неумити ръце не осквернява човека.“

Вярата на една езичница

21 И като напусна онова място, Иисус замина за областите на Тир и Сидон. (Мк 7:24) 22 И ето една жена ханаанка излезе от онези места и викаше силно към Него: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е измъчвана тежко от бяс.“ 23 Но Той не ѝ отвърна ни дума. Тогава учениците Му се приближиха и Го помолиха: „Отпрати я, защото вика след нас.“ 24 А Той отговори: „Аз съм изпратен само при заблудените овце от дома на Израил.“ (Ер 50:6; Мт 10:6) 25 Но жената се приближи, кланяше Му се и казваше: „Господи, помогни ми!“ 26 Тогава Той ѝ отговори: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“ (Мт 7:6) 27 А тя рече: „Да, Господи, но и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“ 28 Тогава Иисус ѝ отговори: „Жено, голяма е вярата ти! Нека бъде, както желаеш.“ И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.

Изцеляване на множество болни

29 Иисус тръгна оттам и дойде при Галилейското езеро. Изкачи се на височината и седна там. (Мт 14:13; Мк 8:1) 30 И дойде при Него много народ, сред който имаше куци, слепи, неми, недъгави и много други; поставиха ги пред нозете на Иисус и Той ги изцели. 31 Така че народът се чудеше, като гледаше неми да проговарят, недъгави да оздравяват, куци да прохождат и слепи да проглеждат. И прославиха Бога Израилев. (Мт 11:5)

Ново чудесно нахранване на четири хиляди души

32 А Иисус повика учениците Си и им каза: „Жал Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, за да не им прималее по пътя.“ (4 Цар 4:42; Мт 9:36) 33 И учениците Му казаха: „Откъде да вземем в това ненаселено място толкова хляб, за да нахраним толкова народ?“ 34 Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем хляба и няколко рибки.“ 35 Тогава заповяда на народа да насяда на земята. 36 И като взе седемте хляба и рибите, изрече благодарствена молитва, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа. 37 Ядоха всички и се наситиха. И събраха останали къшеи седем пълни коша. 38 А хората, които ядоха, бяха четири хиляди, без жените и децата. 39 И като разпусна народа, качи се в лодката и пристигна в пределите на Магдала.

Верен

1 Тогава при Иисус дойдоха фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха: 2 Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините^[1], понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб? 3 А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед? 4 Защото Бог заповяда: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“ 5 Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това моето, с което би могъл да си помогнеш, е подарено на Бога, – 6 той да не дава на баща си (или майка си). Така, заради вашето предание, вие осуетихте Божията заповед. 7 Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: 8 „Този народ (се приближава при Мен с устата си и) Ме почита с устните си, но сърцето им се намира далеч от Мен. 9 Но напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди.“ 10 И като повика множеството, им каза: Слушайте и разбирайте! 11 Не това, което влиза в устата, осквернява човека; а това, което излиза от устата, то осквернява човека^[2]. 12 Тогава учениците се приближиха и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха това слово? 13 А Той в отговор каза: Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще се изкорени. 14 Оставете ги, те са слепи водачи на слепци; а ако слепец води слепеца, и двамата ще паднат в ямата. 15 Петър в отговор Му каза: Обясни ни тази притча! 16 А Той каза: И вие ли още не проумявате? 17 Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхожда навън? 18 А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека^[3]. 19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. 20 Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с неизмити ръце, това не го осквернява. 21 И като излезе оттам, Иисус се оттегли в областта на Тир и Сидон. 22 И ето, една ханаанка излезе от онези места и извика, като казваше: Смили се за мен, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е лошо обсебена от демон. 23 Но Той не ѝ отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казаха: Отпрати я, защото вика след нас. 24 А Той в отговор каза: Аз не съм изпратен при други, освен при загубените овце от израилевия дом. 25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми! 26 Той в отговор каза: Не е хубаво да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата. 27 А тя каза: Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им! 28 Тогава Иисус в отговор ѝ каза: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде, както искаш. И от онзи час дъщеря ѝ оздравя. 29 И като замина оттам, Иисус дойде при Галилейското езеро и се качи на хълма, и седеше там. 30 И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред краката Му, и Той ги изцели. 31 А множеството се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог. 32 А Иисус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за множеството, защото три дни вече останаха с Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя. 33 Учениците Му казаха: Откъде в тази пустош толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество? 34 Иисус им каза: Колко хляба имате? А те казаха: Седем, и малко рибки. 35 Тогава заповяда на множествата да насядат на земята. 36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи, и даде на учениците, а учениците – на множествата. 37 И ядоха всички и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем пълни кошници. 38 А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца. 39 И като разпусна множествата, влезе в лодката и дойде в областта на Магадан.