Luke 9 | Noua Traducere Românească

Библия, нов превод от оригиналните езици

Притчи* за Небесното Царство. Притча* за сеяча

1 Същия ден Иисус излезе от къщата и седна край Генисаретското езеро. (Мк 4:1; Лк 8:4) 2 Около Него се събра много народ, затова Той влезе в лодка и седна, докато всички стояха на брега. (Лк 5:1) 3 И им говореше много неща с притчи*. Така Той каза: „Ето излезе сеяч да сее. 4 Когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха. 5 Други паднаха на каменисти места, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6 А когато изгря слънцето, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. (Як 1:11) 7 Други паднаха между тръни – израснаха тръните и ги заглушиха. 8 Други семена паднаха на добра почва и почнаха да дават плод: едно зърно – сто, друго – шестдесет, а трето – тридесет. 9 Който има уши да слуша, нека слуша!“ (Отк 2:7) 10 Приближиха се до Него учениците Му и попитаха: „Защо им говориш с притчи*?“ (Мк 4:10; Лк 8:9) 11 А в отговор Той им каза: „Защото на вас е дадено да узнаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. 12 Защото, който има, на него ще му се даде, и то в изобилие. А който няма достатъчно, от него ще се отнеме и това, което има. (Мт 25:29; Мк 4:25; Лк 8:18; Лк 19:26)

Мт 25:29Мк 4:25Лк 8:18Лк 19:26

13 Затова им говоря с притчи*, понеже те гледат, а не виждат, слушат, а не чуват, нито разбират. 14 Тъкмо над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което гласи: ‘С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.’ (Ис 6:9; Мк 8:18; Д А 28:26)

Ис 6:9Мк 8:18Д А 28:26

15 Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася. (Йн 12:40) 16 Но вашите очи са блажени затова, че виждат, и ушите ви, че чуват. (Лк 10:23) 17 Защото, истината ви казвам, мнозина пророци и праведници са копнели да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което чувате, и не чуха. (Еф 3:5) 18 И тъй, чуйте какво означава притчата* за сеяча: (Мк 4:13; Лк 8:11) 19 при всеки, който чува словото за Царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: ето какво означава посятото край пътя. 20 А посятото на каменисти места – това е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, 21 но няма корен в себе си и е непостоянен. Щом настъпи притеснение или гонение заради словото, веднага отпада. 22 А посятото между тръни е този, който слуша словото, но светските грижи и измамното богатство заглушават словото и то не дава плод. (Лк 12:16; 1 Тим 6:9) 23 А посятото на добра почва е този, който слуша словото и го разбира. Такъв принася плод: един дава сто, друг – шестдесет, а трети – тридесет.“

Притча* за житото и плевелите

24 Друга притча* им предложи Иисус с думите: „Небесното царство прилича на човек, посял добро семе на нивата си. 25 Но докато хората спяха, дойде неговият враг, пося между житото плевели и си отиде. 26 А когато посятото покълна и даде плод, тогава поникнаха и плевелите. 27 Като дойдоха слугите на този стопанин, казаха му: ‘Господарю, нали ти пося добри семена на нивата си? Откъде са тези плевели?’ 28 А той им отговори: ‘Някой враг е сторил това’. Слугите му го попитаха: ‘Искаш ли да отидем и да ги оскубем?’ 29 Но той каза: ‘Не! – Да не би, като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. 30 Оставете да растат и двете заедно до жетвата. А по време на жетва ще наредя на жетварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопи, за да бъдат всички те изгорени. А житото приберете в житницата ми’.“ (Мт 3:12)

Притча* за синаповото зърно

31 Иисус им предложи друга притча* с думите: „Небесното царство прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося на нивата си. (Мт 17:20; Мк 4:30; Лк 13:18; Лк 17:6)

Мт 17:20Мк 4:30Лк 13:18Лк 17:6

32 То е наистина най-малко от всички семена, но когато израсне, е по-голямо от всички градински растения – става дърво, тъй че птиците долитат и се подслоняват по клоните му.“ (Пс 104:12; Ез 17:23; Дан 4:9)

Пс 104:12Ез 17:23Дан 4:9

Притча* за кваса

33 Каза им и друга притча*: „Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“ (1 Кор 5:6) 34 Всичко това Иисус говори на народа с притчи* и без притчи* не им говореше, 35 за да се сбъдне изреченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си с притчи; ще възвестя тайните от сътворяването на света.“ (Пс 78:2)

Обяснение на притчата* за житото и плевелите

36 Тогава Иисус разпусна народа и влезе в къщата. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Обясни ни притчата* за плевелите на нивата.“ 37 А Той в отговор им рече: „Сеячът на доброто семе е Синът човешки. 38 Нивата е този свят. Доброто семе са синовете на Царството, а плевелите – синовете на злото. (1 Йн 3:10) 39 А врагът, който ги пося, е дяволът. Жетвата е краят на света, а жетварите са ангелите. (Отк 14:15) 40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при края на света: 41 Синът човешки ще изпрати Своите ангели и те ще съберат от царството Му всички, които съблазняват и вършат беззаконие, (Мт 24:31) 42 и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби. (Мт 13:50) 43 Тогава праведните ще блеснат като слънце в Царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша!

Притчи* за скритото съкровище и скъпоценния бисер

44 Небесното Царство прилича още на скрито в нива съкровище. Човек, като го намира, го скрива. Изпълнен с радост за него, той отива, продава всичко, което има, и купува тази нива. 45 Небесното царство прилича още на търговец, който търси хубави бисери. 46 Когато намери скъпоценен бисер, той отива, продава всичко, което има, и го купува.

Притча* за мрежата

47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в морето и уловила всякакви риби. 48 Когато тя се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и събраха добрите в съдове, а негодните изхвърлиха вън. 49 Тъй ще бъде при края на света: ще излязат ангелите и ще отделят грешниците от праведните, 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби.“ 51 Тогава Иисус ги попита: „Разбрахте ли всичко това?“ Те Му отговориха: „Да, Господи!“ 52 А Той им каза: „Затова всеки книжник*, който е придобил знания за небесното царство, прилича на стопанин, който изнася от съкровището си нови и стари неща.“

Иисус Христос отхвърлен от Назарет

53 Когато свърши тези притчи*, Иисус си замина оттам. (Мк 6:1; Лк 4:16) 54 Като дойде в родния Си град, Той ги поучаваше в синагогата им, тъй че всички бяха смаяни и казваха: „Откъде Той има тази мъдрост и тези чудотворни сили? (Йн 7:15) 55 Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария и братята Му – Яков и Йосия, Симон и Юда? (Йн 6:42; Гал 1:19; Як 1:1; Юда 1:1)

Йн 6:42Гал 1:19Як 1:1Юда 1:1

56 И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, Той има всичко това?“ 57 И те се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родния си град и сред домашните си.“ (Йн 4:44) 58 И не извърши там много чудеса поради неверието им.

Верен

1 В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото. 2 И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една лодка, а цялото множество стоеше на брега. 3 И им говореше много с притчист. 34;, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее; 4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха. 5 А други паднаха на каменистите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва, 6 а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха. 8 А други паднаха на добра земя; и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. 9 Който има уши (да слуша), нека слуша. 10 Тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха: Защо им говориш с притчи? 11 А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. 12 Защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират. 14 В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: „С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. 15 Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“ 16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват. 17 Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха. 18 И така, вие чуйте притчата за сеяча. 19 При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: той е посятото край пътя. 20 А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема; 21 корен обаче няма в себе си, а е кратковременен; и когато настане скръб или гонение заради словото, начаса отпада^[1]. 22 А посятото между тръните е онзи, който чува словото, но светските грижи и измамата на богатството заглушават словото и той става безплоден. 23 А посятото на добра земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. 24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си; 25 но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде. 26 И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. 27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите? 28 Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим? 29 А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата. 30 Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. 31 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си. 32 То наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му. 33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото. 34 Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говорешест. 3;, 35 за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“ 36 Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. 37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; 38 нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия; 39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите. 40 И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света. 41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни^[2] и онези, които вършат беззаконие; 42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби^[3]. 43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша. 44 Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, го скрива и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива. 45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, 46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи. 47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид; 48 и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. 49 Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните, 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби^[4]. 51 (И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи). 52 А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо. 53 Тогава Иисус, като свърши тези притчи, си замина оттам. 54 И когато дойде в родния Си град, ги поучаваше в синагогата им, така че те се чудеха и казваха: Откъде е на Този тази мъдрост и тези чудеса? 55 Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосиф, Симон и Юда? 56 И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде е тогава на Този всичко това? 57 И се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в родния си град и в дома си. 58 И не извърши там много чудеса поради неверието им.