Влезте безплатно

Марко 15

Библия, нов превод от оригиналните езици



1 Веднага на другата сутрин първосвещениците* заедно със стареите и книжниците*, както и целият синедрион*, се събраха на съвет, вързаха Иисус, отведоха Го и Го предадоха на Пилат. (Мт 27:1; Лк 23:1; Йн 18:28) 2 Пилат Го попита: „Ти ли си юдейският Цар?“ А Той отговори: „Ти сам го казваш.“ 3 Тогава първосвещениците* повдигнаха много обвинения против Него. 4 А Пилат пак Го попита: „Нищо ли няма да отговориш? Виж за колко неща Те обвиняват.“ (Мк 14:60) 5 Но Иисус повече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше. 6 А на празника Пасха* той им освобождаваше по един затворник, когото те поискат. (Мт 27:15; Лк 23:13; Йн 18:38) 7 Имаше един човек на име Варава, затворен заедно с бунтовници, които по време на бунт бяха извършили убийство. 8 Народът завика[1] и започна да моли Пилат да постъпи така, както винаги. 9 А той им отговори: „Искате ли да ви освободя юдейския Цар?“ 10 Защото знаеше, че първосвещениците* Го бяха предали от завист. 11 Но първосвещениците* подбудиха народа да измоли по-добре да им освободи Варава. (Д А 3:14) 12 Пилат пак им заговори: „Как искате да постъпя с Този, Когото вие наричате юдейски Цар?“ 13 Те отново закрещяха: „Разпъни Го!“ 14 Пилат им рече: „Та какво зло е извършил Той?“ Но те още по-силно закрещяха: „Разпъни Го!“ (Д А 13:28) 15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна на свобода Варава, а нареди Иисус да бъде бичуван и разпънат. 



16 Войниците Го отведоха в двореца, тоест в преторията, и свикаха цялата дружина*. (Мт 27:27; Лк 23:11; Йн 19:2) 17 Облякоха Му багреница*, сплетоха венец от тръни и Му го наложиха на главата. 18 След това започнаха да Го поздравяват: „Радвай се, Царю юдейски!“ 19 Биеха Го по главата с тръстиков прът, заплюваха Го и Му се покланяха, коленичейки. 20 След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата*, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие. (Мк 10:34) 



21 Тогава заставиха някой си Симон Киринеец, баща на Александър и Руф, който се връщаше от полето, да носи кръста Му. 22 Заведоха Го в местността Голгота*, което в превод означава Лобно място*. (Мт 27:33; Лк 23:33; Йн 19:17) 23 Подаваха Му да пие вино, смесено със смирна*, но Той не прие. 24 Онези, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий кой какво да вземе. (Пс 22:19) 25 Беше третият час*, когато Го разпънаха. 26 Имаше и надпис с обвинението Му: „юдейският цар“. 27 Заедно с Него разпънаха двама разбойници – единия отдясно, а другия отляво на Него. 28 Тогава се сбъдна Писанието, което казва: „И към престъпниците бе причислен[2].“ (Ис 53:12) 29 Минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глава и викаха: „У-у…! Ти, Който разрушаваш храма и за три дена го изграждаш, (Пс 22:8; Пс 109:25; П Ер 2:15; Мк 14:58; Йн 2:19) 30 спаси Себе Си и слез от кръста!“ 31 Също и първосвещениците* заедно с книжниците* се присмиваха и говореха помежду си: „Други спаси, а Себе Си не може да спаси. 32 Христос, Царят на Израил, нека сега слезе от кръста, за да видим и да повярваме.“ Също така Го ругаеха и разпънатите с Него. 



33 В шестия час* настана тъмнина по цялата земя до деветия час*. (Мт 27:45; Лк 23:44; Йн 19:28) 34 А в деветия час* Иисус извика с висок глас: „Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ?“, което в превод означава: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“ (Пс 22:2) 35 Някои от застаналите наоколо, като чуха, казаха: „Вижте, вика Илия.“ 36 Един пък прибяга, натопи гъба в оцет и като я надяна на тръстиков прът, подаде Му да пие с думите: „Хайде да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.“ (Пс 69:22) 37 А Иисус, като извика силно, издъхна. 38 И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу. (Изх 26:31) 39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той извика така и издъхна, каза: „Наистина Този Човек е бил Божий Син.“ 40 Там бяха също жени, които гледаха отдалеч. Между тях бяха Мария Магдалина, Мария, майка на малкия Яков и на Йосия, както и Саломия. (Мт 27:55; Лк 23:49; Йн 19:25) 41 Те и тогава, когато Иисус беше в Галилея, Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, дошли заедно с Него в Йерусалим. (Лк 8:2) 



42 А когато вече се свечери – понеже беше подготвителен ден[3], което означава денят срещу събота, – (Вт 21:23; Мт 27:57; Лк 23:50; Йн 19:38) 43 дойде Йосиф от Ариматея, виден член на съвета[4], който също очакваше Божието царство. Той се осмели да влезе при Пилат и поиска тялото на Иисус. 44 Пилат се учуди, че Той вече е умрял. Затова повика стотника и го попита дали отдавна е умрял. 45 Когато стотникът потвърди, Пилат предаде тялото на Йосиф. 46 А той, като купи плащаница, сне Го, обви Го в плащаницата и Го положи в гроб, изсечен в скала. След това той привали камък върху входа на гроба. (Д А 13:29) 47 А Мария Магдалина и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат. 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Марко 15

Верен

1 А веднага на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците, и целият Синедрион направиха съвещание и като вързаха Иисус, Го отведоха и Го предадоха на Пилат. 2 И Пилат Го попита: Ти ли си юдейският Цар? А Той му отговори и му каза: Ти казваш. 3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща. 4 А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват! 5 Но Иисус вече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше. 6 А на всеки празник той им пускаше по един затворник, когото биха поискали. 7 А имаше един на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които във времето на бунта бяха извършили убийство. 8 А множеството, като викаше, започна да иска от Пилат да направи за тях, каквото имаше обичай да прави. 9 А Пилат в отговор им каза: Искате ли да ви пусна юдейския Цар? 10 Защото знаеше, че главните свещеници Го бяха предали от завист. 11 Но главните свещеници подбудиха множеството да иска да им пусне по-добре Варава. 12 Пилат пак в отговор им каза: Тогава какво да направя с Този, когото наричате юдейския Цар? 13 А те пак изкрещяха: Разпъни Го! 14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха: Разпъни Го! 15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на множеството, им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде на разпятие. 16 И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест в преторията, и свикаха цялата дружина. 17 И Му облякоха пурпурна мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му. 18 И започнаха да Го поздравяват с думите: Привет, Царю юдейски! 19 И Го удряха по главата с тръстика и Го заплюваха, и Му се кланяха, като коленичеха. 20 И след като Му се подиграха, Му съблякоха пурпурната мантия, облякоха Го в Неговите дрехи и Го изведоха навън, за да Го разпънат. 21 И накараха някой си Симон Киринееца, бащата на Александър и Руф, който минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му. 22 И заведоха Иисус на мястото Голгота, което значи Лобно място. 23 И Му дадоха да пие вино, смесено със смирна, но Той не прие. 24 И като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му и хвърлиха жребий за тях, за да определят кой какво да вземе. 25 А беше третият час[1], когато Го разпънаха. 26 И надписът на обвинението Му беше написан така: Юдейският Цар. 27 И с Него разпънаха и двама разбойника – един от дясната Му страна и един от лявата Му страна. 28 (И се изпълни писанието, което казва: „И към престъпници беше причислен.“) 29 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, 30 спаси Себе Си и слез от кръста! 31 Подобно и главните свещеници с книжниците Му се подиграваха, като казваха помежду си: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! 32 Нека Христос, Царят на Израил, слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпънатите с Него Го ругаеха. 33 А в шестия час настана тъмнина по цялата земя и продължи до деветия часот пладне до около 3 ч. следобед. 34 И в деветия час Иисус извика със силен глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 35 А някои от стоящите там, като чуха, казаха: Ето, вика Илия. 36 И един изтича, натопи гъба в оцет, набучи я на тръстика и Му я даде да пие, като казваше: Оставете Го! Да видим дали ще дойде Илия да Го свали! 37 А Иисус, като нададе силен вик, издъхна. 38 И завесата на храма се раздра на две от горе до долу. 39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така (извика и) издъхна, каза: Наистина този Човек беше Божи Син. 40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалена, Мария, майката на малкия Яков и на Йосия, и Саломия; 41 които, когато Иисус беше в Галилея, Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Ерусалим. 42 И когато вече се свечери, понеже беше денят на приготовлението, тоест денят преди съботата, 43 дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието царство, и се осмели да влезе при Пилат и да поиска тялото на Иисус. 44 А Пилат се учуди, че вече е умрял, и като повика стотника, го попита дали е мъртъв от дълго време. 45 И като разбра от стотника, отстъпи тялото на Йосиф. 46 А той купи плащаница и като Го сне, Го обви в плащаницата и Го положи в гроб, който беше изсечен в скала, и търколи камък върху вратата на гроба. 47 А Мария Магдалена и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.