Влезте безплатно

Лука 24

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 В първия ден на седмицата[1] жените заедно с някои други дойдоха при гроба рано сутринта, като носеха приготвените благовония. (Мт 28:1; Мк 16:1; Йн 20:1) 2 Те намериха камъка отместен от гроба, 3 но като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус. 4 И докато се чудеха на това, ето двама мъже се изправиха пред тях в бляскави дрехи. (Д А 1:10) 5 Те се уплашиха и сведоха очи към земята, но мъжете им рекоха: „Защо търсите Живия между мъртвите? 6 Няма Го тук; Той възкръсна! Припомнете си какво ви бе казал, когато беше още в Галилея. 7 Каза ви, че Синът човешки трябва да бъде предаден в ръцете на грешници, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.“ (Мт 16:21; Мт 17:22; Мт 20:18; Мк 8:31; Мк 9:31; Мк 10:33; Лк 9:22; Лк 9:44; Лк 17:25; Лк 18:31; Лк 24:46) 8 Тогава те си спомниха думите Му. 9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте ученици и на всички останали. 10 Това бяха Мария Магдалина, Йоанна, Мария, майката на Яков, и другите с тях. Те разказаха за това на апостолите, 11 но техните думи им се сториха празни приказки и не им повярваха. 12 Но Петър стана и се затича към гроба. Когато се наведе, видя вътре само повивките и се върна учуден от станалото. 13 В същия ден двама от учениците Му отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим. (Мк 16:12) 14 Те разговаряха помежду си за всичко онова, което се бе случило. 15 И докато разговаряха и обсъждаха помежду си, Сам Иисус се приближи и тръгна с тях. 16 Те Го виждаха, но не можеха да Го познаят. 17 А Той им рече: „Какви са тези думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“ 18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори: „Ти ли си единственият чуждоземец в Йерусалим, който не е узнал какво стана тук през тези дни?“ 19 И Той ги попита: „Какво?“ Те Му отговориха: „Това, което стана с Иисус от Назарет, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и целия народ, (Д А 7:22) 20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха на смъртно наказание и Го разпънаха. 21 А ние се надявахме, че Той е, Който ще избави Израил, но освен всичко друго, ето днес вече е третият ден, откакто стана това. (Д А 1:6) 22 Пък и някои жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано на гроба (Лк 24:1) 23 и не намерили тялото Му, и като дойдоха, разказваха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив. 24 Някои от нашите отидоха на гроба и заварили всичко тъй, както и жените казаха; но Него не видели.“ (Лк 24:12; Йн 20:3) 25 Тогава Той им рече: „О, неразумни, колко е трудно да повярвате в сърцата си на всичко, което са казали пророците. (Д А 3:18; Д А 17:2; Д А 26:22) 26 Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“ 27 И като започна от Мойсей и всичките пророци, обясни им казаното за Него в цялото Писание. 28 Вече бяха приближили селото, в което отиваха, и Той даваше вид, че иска да продължи пътя Си. 29 Но те Го задържаха, като казваха: „Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.“ И Той влезе, за да остане с тях. 30 А когато Иисус седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи го и им раздаде. 31 Тогава им се отвориха очите и те Го познаха, но Той стана невидим за тях. 32 И те си казаха един на друг: „Не гореше ли у нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“ 33 В същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единадесетте и другите, които бяха с тях. 34 Те казваха, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон. (1 Кор 15:5) 35 А двамата споделиха за случилото се по пътя и как Го бяха познали, когато разчупваше хляба. 36 Докато те говореха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: „Мир ви нося!“ (Мт 28:16; Мк 16:9; Мк 16:14; Йн 20:19; Д А 1:1; Д А 1:6; 1 Кор 15:5) 37 Смутени и изплашени, те помислиха, че виждат дух. (Мт 14:26; Мк 6:49) 38 Но Той им рече: „Защо сте така смутени? Защо съмнения изпълват сърцата ви? 39 Погледнете ръцете и нозете Ми: Аз съм Същият. Пипнете Ме и вижте: духът няма плът и кости, а вие виждате, че имам.“ 40 И като каза това, показа им ръцете и нозете Си. 41 Но понеже те от радост още не можеха да повярват и се чудеха, Той им рече: „Имате ли тук нещо за ядене?“ (Д А 10:41) 42 Те Му дадоха късче печена риба и пчелен мед. 43 Той взе и яде пред тях. 44 След това им рече: „Това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас – че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Мойсеевия закон, Пророците и Псалмите.“ (Вт 1:1; Д А 3:18; Д А 17:2; Д А 26:22) 45 Тогава им просветли ума, за да разбират Писанията, 46 и им рече: „Тъй е писано и тъй трябваше да пострада Христос – да възкръсне от мъртвите на третия ден (Ис 53:1; Ос 6:2) 47 и да бъдат проповядвани в Негово име покаяние и опрощаване на греховете сред всички народи, като се започне от Йерусалим. (Д А 1:8; Д А 2:38; Д А 17:30) 48 Вие сте свидетели на това. 49 И Аз ще изпратя върху вас обещаното от Моя Отец. А вие стойте в град Йерусалим, докато се облечете в сила отгоре.“ (Д А 1:4) 50 Тогава Иисус ги изведе в околностите на Витания, вдигна ръцете Си и ги благослови. (Мк 16:19; Д А 1:9) 51 И докато ги благославяше, отдели се от тях и започна да се възнася към небето. (Мк 16:19; Д А 1:9) 52 А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост. (Д А 1:12) 53 И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин. 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 24

Верен

от Veren
1 А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили. 2 И намериха камъка преместен от гроба. 3 И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус. 4 И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи. 5 И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите? 6 Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея[1], 7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръснест. 26-46;. 8 И те си спомниха думите Му. 9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. 10 Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. 11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. 12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото. 13 И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадияоколо 11 км далеч от Ерусалим. 14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало. 15 И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16 но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят. 17 И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. 18 И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни? 19 И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ; 20 как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. 21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това. 22 При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба 23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил живст. 10;. 24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели. 25 Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророцитест. 44;! 26 Не трябваше ли Христос да пострада така[2] и да влезе в Своята слава? 27 И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания[3]. 28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. 29 Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях. 30 И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде. 31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях. 32 И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията? 33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях, 34 да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. 35 А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба. 36 И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам! 37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. 38 И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? 39 Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. 40 И като каза това, им показа ръцете и краката Си. 41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? 42 И Му дадоха парче печена риба (и парче медена пита). 43 И взе и яде пред тях. 44 И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас[4], че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите[5]. 45 Тогава им отвори ума, за да разберат Писаниятаст. 27;. 46 И им каза: Така е писано, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден[6], 47 и че трябва да се проповядва покаяние и опрощаване на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим. 48 Вие сте свидетели на това. 49 И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе. 50 И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови. 51 И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето. 52 И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост; 53 и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.) 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.