Левит 6 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

Изисквания към свещениците при принасяне на жертви

1 Господ каза още на Мойсей: 2 „Заповядай на Аарон и синовете му: ‘Ето закона за всеизгаряне: всеизгарянето да бъде върху огнището на жертвеника цяла нощ до сутринта и огънят върху жертвеника да гори непрекъснато. 3 Свещеникът да облече ленената си одежда върху ленените дрехи, които носи на тялото си; и да снеме пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на жертвеника, и да я остави до жертвеника. 4 След това да съблече одеждите си, за да облече други дрехи, и да изнесе пепелта извън стана на чисто място. 5 А огънят на жертвеника нека гори и да не изгасва; всяка сутрин свещеникът да слага на него дърва, върху тях да поставя всеизгарянето и да изгаря на него тлъстината на мирните жертви. 6 Нека огънят гори винаги на жертвеника и да не изгасва. 7 Ето и закона за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа при жертвеника. 8 Свещеникът да вземе една пълна шепа пшенично брашно от хлебния принос, от елея и целия тамян, който е върху жертвата, и да ги изгори на жертвеника: това е благоухание за спомен на Господа. 9 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; то трябва да се яде безквасно на свято място; да го ядат в двора на скинията на събранието. 10 То не бива да се пече с квас. От Моите приноси това им давам за дял – велика светиня, така както приносът за грях и приносът за вина. (Лев 2:11) 11 Всички Ааронови потомци от мъжки пол могат да ядат от нея като вечно право от Господните жертви за поколенията ви. Всичко, което се допре до тях, ще бъде свято’.“ 12 Господ каза още на Мойсей: 13 „Ето приноса, който Аарон и синовете му трябва да принесат на Господа в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа пшенично брашно за постоянна хлебна жертва – половината сутрин и половината вечер. 14 Жертвата трябва да бъде приготвена в тава с елей; трябва да я принесеш на късове с елей, както се принася хлебен принос за благоухание на Господа. 15 Това трябва да извършва онзи от синовете му, който бъде помазан за свещеник вместо него. Вечен закон е жертвата да се изгаря цяла за Господа. 16 Всеки хлебен принос от свещеника да се изгаря изцяло, да не се яде.“ 17 Господ каза още на Мойсей: 18 „Заповядай на Аарон и синовете му: ‘Ето закона за приноса за грях: жертвата за грях да се коли пред Господа на мястото, където се коли всеизгарянето. Това е велика светиня. 19 Свещеникът, който принася жертва за грях, може да яде от нея; тя трябва да се яде на свято място – в двора на скинията на събранието. 20 Всичко, което се допре до месото на приноса, ще е свято; и ако дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свято място. 21 Глиненият съд, в който то се е варило, да бъде строшен; но ако се е варило в меден съд, той трябва да се изчисти и да се измие с вода. 22 Всеки мъж от свещенически род може да яде от него. Това е велика светиня. 23 А всяка жертва за грях, кръв от която се внася в скинията на събранието за очистване, не бива да се яде; тя трябва да се изгаря на огъня’.“

Верен

1 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 2 Ако някой съгреши и постъпи невярно към ГОСПОДА, като излъже ближния си за нещо, което му е поверено, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си, 3 или намери изгубено нещо и излъже за него; и се закълне лъжливо за каквото и да било от всички неща, които човек може да направи и с тях да съгреши, 4 тогава, ако е съгрешил и е виновен, да върне това, което е взел с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или това, което му е било поверено, или изгубеното, което е намерил, 5 или каквото и да било нещо, за което се е заклел лъжливо. Да го върне; да върне главното и да му прибави една пета. В деня, когато се принася жертвата му за вина, да го даде на онзи, на когото принадлежи. 6 И да принесе на ГОСПОДА жертвата си за вина при свещеника, овен от стадото без недостатък, според твоята оценка, в жертва за вина. 7 И свещеникът да направи умилостивение за него пред ГОСПОДА, и ще му се прости за каквото и да било от всичко, което е извършил, за което е виновен. 8 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 9 Заповядай на Аарон и на синовете му и кажи: Това е законът за всеизгарянето: то, всеизгарянето, да гори на олтара цялата нощ до сутринта и огънят върху олтара да се поддържа да гори на него. 10 Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени гащи на тялото си. И да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтара, и да я остави до олтара. 11 Тогава да съблече одеждите си и да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място. 12 А огънят, който е върху олтара, да се поддържа да гори на него; да не угасва. Всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на примирителните жертви. 13 Да се поддържа постоянен огън да гори на олтара; да не угасва. 14 А това е законът за хлебния принос: синовете на Аарон да го принасят пред ГОСПОДА, пред олтара. 15 И свещеникът да вземе от него една пълна шепа, от пшеничното брашно на хлебния принос и от маслиненото му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, и да ги изгори на олтара за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА, като негов спомен. 16 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му. Безквасно да се яде, на свято място, в двора на шатъра за срещане да го ядат^[1]. 17 Да не се пече с квас. От Моите жертви чрез огън им дадох това за техен дял; то е пресвято^[2], както са жертвата за грях и жертвата за вина. 18 Всеки от мъжки пол от Аароновите синове да яде от него^[3]; това е вечна наредба в поколенията ви от жертвите чрез огън на ГОСПОДА. Всичко, което се допре до тях, ще бъде свято^[4]. 19 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 20 Това е приносът на Аарон и синовете му, който трябва да принесат на ГОСПОДА в деня, когато бъде помазан: една десета от ефа пшенично брашно за постоянен хлебен принос, половината сутрин и половината вечер. 21 Да се приготви на тава с маслинено масло, омесен да го донесеш. Да принесеш хлебния принос във вид на печени късове за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА. 22 Да го принесе онзи свещеник от синовете му, който бива помазан вместо него. Вечна наредба е да се изгори приносът цял за ГОСПОДА. 23 Всеки хлебен принос, принесен от свещеника, да се изгаря цял, да не се яде. 24 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 25 Говори на Аарон и на синовете му и кажи: Това е законът за жертвата за грях: на мястото, където се коли всеизгарянето, да се заколи и жертвата за грях пред ГОСПОДА; това е пресвято^[5]. 26 Свещеникът, който я принася за грях, да я яде; на свято място да се яде^[6], в двора на шатъра за срещане. 27 Всичко, което се допре до месото ѝ, ще бъде святост. 18;. И ако някоя дреха се опръска от кръвта ѝ, опръсканото да се изпере на свято място. 28 И пръстеният съд, в който е била варена, да се строши, а ако е била варена в бронзов съд, той да се изтърка и да се измие с вода. 29 Всеки от мъжки пол от семействата на свещениците да яде от нея^[7]; тя е пресвята^[8]. 30 Но никоя жертва за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището, да не се яде; да се изгаря с огън.