1Когато тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото в своите очи той беше прав,2разпали се гневът на Елиуй, син на Варахиил, вузитец от Рамовия род. Той се разгневи на Йов, понеже този изкарваше себе си прав пред Бога,3а гневът му се разпали против тримата му приятели затова, че не намериха отговор, но обвиняваха Йов.4Елиуй чакаше, докато Йов говореше, понеже всички бяха по-стари от него.5Когато Елиуй видя, че тримата мъже не знаят какво да отговорят, гневът му се разпали.
Негодуванието на Елиуй
6Тогава Елиуй, син на Варахиил, вузитец, в отговор каза: „Аз съм млад на години, а вие сте стари. Затова се сдържах боязливо да изявя пред вас моите познания.7Аз си казвах: „Нека дните говорят и нека многолетието поучава на мъдрост.“ (Йов 12:12; Сир 25:4)8Все пак у човека има дух и диханието на Всемогъщия го вразумява.9Възрастните не са винаги мъдри, правото не разбират само старците.10Затова казвам: изслушайте ме! Ще ви съобщя мнението си.11Ето чаках вашите думи, вслушвах се в умните ви мисли, докато търсехте точни думи.12С внимание ви проследявах и ето никой не се противопостави на Йов и никой от вас не отговори на думите му.13Не казвайте: „Намерихме мъдростта: нека Бог го опровергае, а не човек.“14Ако той би отправил думите си към мене, не щях да му отговоря с вашите думи.15Смутени стоят, не отговарят вече. Свършиха се думите им.16Трябва ли да чакам, понеже те не говорят, стоят и повече не отговарят?17Ще отговоря и аз от своя страна. Така и аз ще изявя това, което зная,18понеже съм пълен с мисли и Божият дух у мене напира.19Ето вътрешността ми е като неотпушено вино, готова е да се пръсне като нови мехове.20Нека говоря и ще си поема въздух, ще отворя устните си и ще отговоря.21Няма да гледам на лице и никого няма да лаская,22защото не умея да лаская: иначе моят Творец би ме наказал веднага.“
Йов 32
Верен
от Veren1Тогава тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото той беше праведен в собствените си очи.2Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, сина на Варахиил, от рода на Рам. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си повече от Богаст. 1;.3Гневът му пламна и против тримата му приятели, защото, без да намерят отговор, бяха осъдили Йов.4А Елиу беше чакал Йов да говори, защото те бяха по-стари от него на дни.5И когато Елиу видя, че в устата на тримата мъже нямаше отговор, гневът му пламна.6И вузецът Елиу, синът на Варахиил, заговори и каза: Аз съм млад на дни, а вие сте стари, затова се посвених – не смеех да явя, каквото зная.7Аз казах: Нека дните да говорят и многото години на мъдрост да учат.8Но в човека има дух и дъхът на Всемогъщия му дава разум.9Не винаги големите са мъдри и старите разбират правосъдие.10Затова казвам: Слушайте ме, и аз ще изявя, каквото зная.11Ето, аз чаках да говорите вие, слушах разсъжденията ви, докато търсехте думи.12Слушах ви много внимателно, и ето, никой от вас не обори Йов, нито отговори на думите му.13Само да не кажете: Намерихме мъдрост! Бог ще го изобличи, а не човек.14Но той към мен не е отправил думи и аз няма да му отговоря с вашите речи.15Те са смаяни и не отговарят вече, убягнаха им думите.16А аз да чакам ли, понеже не говорят, понеже спряха и не отговарят вече?17И аз, от своя страна, ще отговоря; и аз ще изявя, каквото зная,18защото съм изпълнен с думи, духът ми вътре в мен ме принуждава.19Ето, вътрешността ми е като неотворено вино, ще се пръсне като нови мехове.20Ще проговоря, за да си отдъхна, ще отворя устните си и ще отговоря.21Само да не бъда към никого пристрастен и човек да не лаская –22защото не зная да лаская, иначе Създателят ми скоро би ме махнал.