Йов 17

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му

1 Духът ми е сломен, дните ми гаснат, гроб ме чака. 

2 Да не беше този присмех над мене! Окото ми трябва постоянно да гледа техните огорчения. 

3 Застъпи се, поръчителствай сам за мене пред Себе Си! Кой друг ще поръчителства за мене? 

4 Тъй като Ти си лишил сърцето им от разум, затова няма да допуснеш те да възтържествуват. 

5 Приятели той е поканил за делене на плячка, докато очите на децата му се топят. 

6 Направи ме предмет за приказки сред народа и за отвращение пред него. (Йов 30:10) 

7 Очите ми гаснат от тъга и всичките ми телесни части са като сянка. 

8 Справедливите хора ще се ужасят от това и невинният ще възнегодува против престъпника. 

9 Но праведникът ще се придържа здраво в своя път и този, чиито ръце са чисти, ще увеличи силата си. 

10 Ако всички вие отново дойдете, няма да намеря мъдър между вас. 

11 Дните ми преминаха, сърдечните ми помисли са разбити. 

12 А те нощта превръщат на ден, светлината за тях е близка до тъмата. 

13 Имам ли на какво да се надявам? Не е ли преизподнята мой дом; в тъмата ще постеля постелката си; 

14 на гроба ще кажа: „Ти си ми баща“, на червея: „Ти си ми майка и сестра.“ 

15 Къде е надеждата ми тогава? Моята надежда – кой ще я види? 

16 Няма ли да слезе тя с мене в преизподнята, за да почиваме заедно в праха?“ 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Йов 17

Верен

от Veren

1 Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават. 

2 Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди? 

3 Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка? 

4 Защото си скрил сърцето им от разум – затова и няма да ги възвисиш. 

5 Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат. 

6 Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето. 

7 Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка. 

8 Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера. 

9 А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен. 

10 Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас. 

11 Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми. 

12 Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака. 

13 Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака. 

14 Към гроба викам: Ти си ми баща! – към червея: Ти – майка ми, сестра ми! 

15 Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види? 

16 Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.