Йов 13 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

Против самоуверената мъдрост и в защита на собствената правота на Йов

1 Ето всичко това окото ми видя, ухото ми чу и го разбрах. 2 Това, което знаете вие, зная и аз: не падам по-долу от вас. (Йов 12:3) 3 Но аз бих искал да говоря към Всемогъщия, бих желал да се защитавам пред Бога. 4 А вие измисляте лъжи; всички вие сте негодни лекари. 5 О, да бяхте съвсем замълчали! Това би ви се вменило за мъдрост. (Пр 17:28) 6 Изслушайте моите предупреждения и вникнете в порицанията на устата ми. 7 Трябваше ли да говорите за Бога неправда и за Него да говорите лъжа? 8 Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и в защита на Бога тъй да се препирате? 9 Добре ли ще бъде, ако Той ви подложи на изпитание? Нима ще Го измамите, както измамват човек? 10 Той ще ви осъди, макар и прикрито да лицемерите. 11 Нима величието Му не ви плаши и страх пред Него не ви обзема? 12 Вашите мъдрости са като прах, укрепление от глина е вашата защита. 13 Замълчете пред мен, ще говоря аз, каквото и да ме постигне. 14 Ще понеса тялото си със своите зъби и душата си ще положа в своята ръка. 15 Ето Той ме убива, но аз не треперя. За постъпките си пред лицето Му аз бих желал да споря. 16 И това ми е вече за утеха, понеже злодей няма да се яви пред лицето Му. 17 Слушайте, изслушайте внимателно със своите уши думите ми и разясненията ми. 18 Ето аз подготвих своето дело за съда; зная, че съм прав. (Йов 9:15) 19 Кой може да ме оспори? Защото тогава бих замлъкнал и умрял. 20 Само две неща не прави с мене и тогава аз няма да се укривам от Твоето лице: 21 оттегли от мене ръката Си и Твоят ужас да не ме плаши. 22 Тогава ме призови и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми възразявай. 23 Колко са простъпките и греховете ми? Покажи ми престъплението ми и греха ми? 24 За какво скриваш лицето Си и мислиш, че съм станал Твой враг? (Пс 44:25; Пс 88:15) 25 Не мачкаш ли Ти лист отронен и не гониш ли сламчица суха? 26 Защото Ти отреждаш против мене горести и ми вменяваш във вина греховете на моята младост, (Пс 25:7) 27 поставяш в стегалки* краката ми и дебнеш всичките ми постъпки, по ходилата ми си оставил следи. 28 А аз тлея като гниещо дърво, като дреха, изядена от молец. (Ис 50:9)

Верен

1 Ето, окото ми е видяло всичко това, ухото ми е чуло и го е разбрало. 2 Което вие знаете, го знам и аз; не съм от вас по-долу. 3 Но аз ще говоря на Всемогъщия и желая да разисквам с Бога^[1]. 4 А вие сте съчинители на лъжи, всички сте безполезни лекари! 5 О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви! 6 Слушайте сега разискването ми и чуйте оправданието на устните ми. 7 Ще говорите ли неправедно за Бога и ще говорите ли измамно за Него? 8 За Него ли ще бъдете пристрастни? За Бога ли ще спорите? 9 Ще бъде ли добре да ви изпита Той? Ще Го измамите ли, както се мами човек? 10 Той непременно ще ви изобличи, ако тайно показвате пристрастие. 11 Величието Му няма ли да ви уплаши и ужасът от Него няма ли да ви нападне? 12 Паметните ви думи са поговорки от пепел, защитите ви са защити от кал. 13 Млъкнете, оставете ме, и ще говоря – и нека дойде върху мен, каквото ще. 14 Защо да взема плътта си в зъбите си и живота си да сложа във ръката си? 15 И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Негост. 3;. 16 И това също ще ми бъде спасение, защото лицемерен не може да дойде пред Него. 17 Чуйте, чуйте словото ми и заявлението ми нека бъде в ушите ви. 18 Ето сега, приготвил съм делото си; зная, че ще бъда оправдан. 19 Кой е онзи, който ще се съди с мен? Защото, ако сега млъкна, ще издъхна. 20 Само две неща не ми прави – тогава няма да се крия от лицето Ти: 21 оттегли ръката Си от мен и нека ужасът Ти не ме плаши. 22 Тогава повикай и аз ще отговоря; или аз ще говоря, а Ти ми отговори. 23 Колко са моите беззакония и грехове? Изяви престъплението и греха ми. 24 Защо криеш лицето Си и ме считаш за Свой враг? 25 Ще плашиш ли отвеян лист и ще преследваш суха плява? 26 Защото пишеш против мене горести, даваш ми да наследя на младостта си беззаконията. 27 Слагаш краката ми в клада и наблюдаваш всичките мои пътеки; отбелязваш стъпалата на краката ми, 28 докато изтлявам като гнила вещ, като дреха, изядена от молец.