1Преди празника Пасха Иисус знаеше, че е дошъл часът Му да премине от този свят към Своя Отец. Той беше възлюбил Своите, които бяха в света, възлюбил ги беше докрай. (Мт 26:17; Мк 14:12; Лк 22:7; Йн 15:13; Йн 18:4)2Това стана по време на вечеря. Тогава дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Искариот, син на Симон, да Го предаде.3Иисус, като знаеше, че Отец всичко е предал в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, (Йн 3:35; Йн 16:28)4стана от вечерята, съблече горната Си дреха, взе ленена кърпа и се препаса. (Лк 12:37)5После наля вода в легена, започна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която беше препасан.6Така Той стигна до Симон Петър, който Му каза: „Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?“7Иисус му отговори: „Това, което правя Аз, ти сега не знаеш, а после ще разбереш.“ (Йн 14:26)8Петър Му каза: „Никога няма да умиеш нозете ми.“ Иисус му отговори: „Ако не те умия, няма да имаш нищо общо с Мене.“9Симон Петър Му рече: „Господи, не само нозете, но също ръцете и главата.“10Иисус му каза: „Който се е окъпал, има нужда да умие само нозете си, защото целият е чист; и вие сте чисти, но не всички.“ (Йн 15:3)11Понеже знаеше кой щеше да Го предаде, затова рече: „Не всички сте чисти.“ (Йн 6:70)12А когато им уми нозете и си облече дрехата, седна пак на трапезата и ги попита: „Разбирате ли какво направих с вас?13Вие Ме наричате Учител и Господ и с право го казвате, понеже съм такъв.14И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да си умивате нозете един на друг. (Лк 22:26)15Защото ви дадох пример да правите и вие същото, каквото Аз направих за вас.16Истината, истината ви казвам: слугата не стои по-високо от господаря си, нито пратеникът – по-високо от този, който го е изпратил. (Мт 10:24; Лк 6:40; Йн 15:20)17Ако знаете това, блажени сте, щом го изпълнявате.18Не говоря за всички вас. Аз зная кои съм избрал. Но трябва да се сбъдне Писанието: „Който яде с Мене хляб, той се надигна против Мене[1]“. (Пс 41:10)19Отсега ви казвам всичко това, преди да се е сбъднало, та когато се сбъдне, да повярвате, че Аз съм Предсказаният. (Йн 8:24; Йн 14:29; Йн 16:4)20Истината, истината ви казвам: който приема този, когото Аз изпратя, Мене приема, а който приема Мене, приема Този, Който Ме е изпратил.“ (Мт 10:40; Мк 9:37; Лк 9:48; Лк 10:16)
Иисус предсказва, че ще бъде предаден
21Като каза това, дълбоко смутен, Иисус заяви пред всички: „Истината, истината ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“ (Мт 26:20; Мк 14:17; Лк 22:21)22Тогава учениците се спогледаха един друг, понеже недоумяваха за кого говори.23А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше седнал до самия Иисус.24На него Симон Петър кимна да попита кой ли ще е този, за когото говори.25Той, като се наклони към Иисус, каза: „Господи, кой е?“ (Йн 21:20)26Иисус отговори: „Онзи е, за когото Аз натопя залък и му дам.“ И като натопи залък, подаде го на Юда Искариот, син на Симон.27Тогава, след залъка, Сатаната влезе в него. А Иисус му рече: „Каквото ще вършиш, върши го по-скоро.“ (Лк 22:3)28Но никой от насядалите на трапезата не разбра защо му каза това.29А понеже Юда пазеше касата, някои мислеха, че Иисус му казва: „Купи каквото ни трябва за празника“, или – да раздаде нещо на сиромасите. (Йн 12:6)30Той взе залъка и веднага излезе. Беше нощ.
Нова заповед за любовта
31Когато Юда излезе, Иисус каза: „Сега се прослави Синът човешки и Бог се прослави чрез Него.32Ако Бог се прослави чрез Него, и Бог ще Го прослави чрез Себе Си, и ще Го прослави веднага.33Деца Мои, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и каквото казах на юдеите, същото казвам сега и на вас: „Където отивам Аз, вие не можете да дойдете“. (Йн 7:34)34Нова заповед ви давам: да се обичате взаимно. Както Аз ви обикнах, тъй и вие да се обичате взаимно. (Йн 15:12; 1 Йн 2:7; 1 Йн 3:11; 1 Йн 3:23; 2 Йн 1:5)35По това ще познаят всички, че сте Мои ученици – ако имате любов помежду си.“
Иисус предсказва отричането на Петър
36Симон Петър Го попита: „Господи, къде отиваш?“ Иисус му отговори: „Където Аз отивам, ти не можеш да Ме последваш сега, а ще Ме последваш по-късно.“ (Мт 26:31; Мт 26:33; Мк 14:27; Мк 14:29; Лк 22:31)37Петър Му рече: „Господи, защо не мога да Те последвам сега? Живота си съм готов да отдам за Тебе.“38Иисус му отговори: „Готов си да отдадеш за Мене живота си? Истината, истината ти казвам: преди да пропее петел, три пъти ще се отречеш от Мене.“ (Йн 18:27)
Йоан 13
Верен
от Veren1А преди празника на Пасхата Иисус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби.2И по време на вечерята, когато дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде,3Иисус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че Той от Бога е излязъл и при Бога отива,4стана от вечерята, сложи настрани горната Си дреха, взе кърпа и се препаса.5После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която бе препасан.6И така, дойде при Симон Петър. Той Му каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката?7Иисус в отговор му каза: Това, което Аз правя, ти не знаеш сега, но ще разбереш след това.8Петър Му каза: Ти никога няма да умиеш моите крака!ст. 6; Иисус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мен.9Симон Петър Му каза: Господи, не само краката ми, а и ръцете и главата!10Иисус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а е цял чист; и вие сте чисти, но не всички.11Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти.12А като уми краката им и си взе горната дреха, седна пак и им каза: Знаете ли какво ви направих?13Вие Ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв.14И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката.15Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас.16Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.17Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.18Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал, но за да се сбъдне писанието: „Който ядеше хляба Ми, вдигна своята пета против Мен.“19Отсега ви го казвам, преди да е станало, че когато стане, да повярвате, че съм Аз.20Истина, истина ви казвам: който приеме онзи, когото Аз пращам, Мен приема; а който приема Мен, приема Този, който Ме е пратил.21Като каза това, Иисус се смути в духа Си и свидетелства, и каза: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.22Тогава учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.23А на трапезата един от учениците, когото Иисус любеше, се беше облегнал на гърдите на Иисус.24Симон Петър му кимна да попита кой е този, за когото Иисус говори.25А той, като се беше облегнал назад на гърдите на Иисус, Му каза: Господи, кой е?26Иисус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залък и ще му го дам. И като натопи залъка, Той го подаде на Юда Симонов Искариотски.27И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Иисус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.28Но никой от седящите не разбра защо му каза това.29Защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Иисус му казва: Купи, каквото ни трябва за празника, или че трябва да даде нещо на бедните.30И така, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.31А когато излезе, Иисус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него.32Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.33Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както казах на юдеите, така казвам и на вас, че там, където отивам Аз, вие не можете да дойдете.34Нова заповед ви давам: да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг.35По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.36Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Иисус отговори: Където отивам Аз, ти не можеш сега да Ме последваш, но ще Ме последваш после.37Петър Му каза: Господи, защо не мога да Те последвам сега? Живота си ще дам за Теб.38Иисус отговори: Живота си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: петелът няма да пропее, преди ти три пъти да се отречеш от Мен.