1Шест дена преди Пасха[1] Иисус дойде във Витания, където живееше умрелият Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. (Мт 26:6; Мк 14:3; Йн 11:1)2Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше. А Лазар беше сред седналите с Него на трапезата. (Лк 10:40)3Тогава Мария взе една литра* чисто, драгоценно миро от нард*, помаза нозете на Иисус и с косата си избърса нозете Му. Къщата се изпълни с благоухание от мирото. (Лк 7:37)4А един от учениците Му, Юда Искариот, син на Симон, който щеше да Го предаде, рече:5„Защо не се продаде това миро за триста динария*, които да се раздадат на сиромаси?“6Това каза той не от грижа за сиромасите, а защото беше крадец. Той държеше касата и присвояваше от това, което пускаха там. (Йн 13:29)7Но Иисус рече: „Остави я. Тя бе запазила това за деня на погребението Ми.8Защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате.“ (Вт 15:11)9Голямо множество юдеи разбраха, че Иисус е там, и дойдоха не само заради Него, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.10А първосвещениците* се сговориха да убият и Лазар,11защото заради него много юдеи ги напускаха и се присъединяваха с вяра към Иисус. (Йн 11:45)
Влизане на Иисус Христос в Йерусалим
12На другия ден множество хора, дошли на празника, чуха, че Иисус идва в Йерусалим, (Мт 21:1; Мк 11:1; Лк 19:29)13взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: „Осанна*! Благословен е Идващият в името на Господа, Царят на Израил!“ (Пс 118:26; Йн 1:49)14А Иисус, като намери едно осле*, възседна го, както е писано:15„Не бой се, дъще Сионова[2]! Ето твоят Цар идва, възседнал осле.“ (Зах 9:9)16Учениците Му първоначално не разбраха това. Но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че както това беше писано за Него, така и направиха за Него. (Йн 2:22)17Множеството хора, което беше с Него, когато Той извика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, разгласяваше за станалото.18Затова народът Го посрещна така, защото беше чул, че Той е извършил това чудо.19А фарисеите* говореха помежду си: „Виждате ли, че нищо не помага? Ето цял свят тръгна след Него.“ (Йн 11:47)
Елините* искат да видят Иисус Христос
20Между дошлите на поклонение за празника имаше някои елини*.21Те се приближиха до Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и му казаха: „Господине, искаме да видим Иисус.“ (Йн 1:44)22Филип отиде и каза на Андрей, а после Андрей и Филип казаха на Иисус.23Иисус им отговори: „Дошъл е часът да се прослави Синът човешки.24Истината, истината ви казвам: ако житното зърно, като падне в земята, не умре, остава си самотно. Но ако умре, дава много плод.25Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. (Мт 10:39; Мт 16:25; Мк 8:34; Лк 9:24; Лк 17:33)26Който Ми служи, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И Моят Отец ще почете онзи, който Ми служи.
Иисус Христос говори за Своята смърт
27Душата Ми сега се смути и какво да кажа? Дали: ‘Отче, избави Ме от този час’? Но затова и дойдох – за този час. (Йн 18:11)28Ще кажа: ‘Отче, прослави името Си!’“ Тогава дойде глас от небето: „Прославих Го и пак ще Го прославя.“29А народът, който стоеше и чу гласа, казваше: „Гръмна се.“ Други пък казаха: „Ангел Му говори.“30Иисус отговори: „Не за Мене беше този глас, а за вас.31Сега започва съдът над този свят; сега князът на този свят ще бъде изгонен вън. (Йн 14:30; Йн 16:11)32И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички към Себе Си.“ (Йн 3:14; Йн 8:28)33А това говореше, за да посочи от каква смърт щеше да умре.34Народът Му отговори: „Ние сме слушали от закона, че Христос пребъдва за вечни времена. А защо Ти казваш, че Синът човешки трябвало да бъде издигнат? Кой е този Син човешки?“35Тогава Иисус им каза: „Още малко време светлината е с вас[3]. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. (Йн 8:12; Йн 9:4; Йн 12:46)36Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината[4].“ Като каза това, Иисус се оттегли и се скри от тях.
Неверието на юдеите*
37Макар и да бе направил толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,38за да се сбъднат думите на пророк Исаия: „Господи, кой повярва на това, което е чул от нас? И пред кого се откри силата на Господа?“ (Ис 53:1)39Те затова не можеха да вярват, защото Исаия е казал още:40„Той ослепи очите им и вкамени сърцата им, така че с очи да не видят и със сърце да не разберат, за да не се обърнат и да ги изцеля.“ (Ис 6:10; Мт 13:14; Д А 28:26)41Това каза Исаия, когато[5] беше видял славата Му и беше говорил за Него.42Все пак и от първенците мнозина повярваха в Него, но заради фарисеите* не показваха това, за да не бъдат отлъчени от синагогата; (Йн 9:22; Йн 16:2)43защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава. (Йн 5:41)
Осъждане поради неверие
44А Иисус с висок глас рече: „Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Този, Който Ме е изпратил. (Йн 11:42; Йн 17:8)45Който вижда Мене, вижда Този, Който Ме е изпратил. (Йн 14:9)46Аз дойдох за светлина в света, за да не остане в мрак този, който вярва в Мене. (Йн 12:35)47Ако някой чуе думите Ми и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. (Йн 3:17)48Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, което възвестих, то ще го съди в последния ден.49Защото Аз не говорих от Себе Си, но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да възвестя. (Йн 7:16; Йн 14:10)50И зная, че Неговата заповед е вечен живот. Това, което Аз говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.“ (Йн 8:28; Йн 14:31)
Йоан 12
Верен
1А шест дни преди Пасхата Иисус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите[1].2Там Му направиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.3Тогава Мария, като взе една литра[2] миро от чист и скъпоценен нард, помаза краката на Иисус и с косата си избърса краката Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.4Тогава един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:5Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на бедните?6А това каза не защото го беше грижа за бедните, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше това, което пускаха в нея.7Тогава Иисус каза: Оставете я; тя е запазила това за деня на Моето погребение.8Защото бедните винаги се намират между вас, но Аз не винаги се намирам.9И голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само заради Иисус, но за да видят и Лазар, когото Той беше възкресил от мъртвитест. 1;.10А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,11защото поради него мнозина от юдеите отиваха и вярваха в Иисус.12На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Иисус идвал в Ерусалим,13взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име, Царят на Израил!14А Иисус, като намери едно магаренце, го възседна, както е писано:15„Не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал на магаренце.“16Учениците Му отначало не разбраха това; но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че те Му сториха това.17А народът, който беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше.18По същата причина Го посрещна и множеството, защото чуха, че извършил това знамение.19Затова фарисеите казаха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.20А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.21Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Иисус.22Филип дойде и каза на Андрей; а Андрей и Филип казаха на Иисус.23А Иисус в отговор им каза: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.24Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод.25Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.26Ако служи някой на Мен, нека последва Мен; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мен, него ще почете Моят Отец.27Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох до този час.28Отче, прослави Името Си. Тогава дойде глас от небето: И го прославих, и пак ще го прославя!29На това народът, който стоеше там, като чу, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му говори.30Иисус в отговор каза: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.31Сега е съд на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.32И Аз, когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.33А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.34А множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; а Ти как казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син?35Тогава Иисус им каза: Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обхване тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.36Докато имате светлината, вярвайте в светлината[3], за да станете синове на светлината. Това изговори Иисус и си отиде, и се скри от тях.37Но макар и да беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;38за да се изпълни реченото от пророк Исая, който каза: „Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И на кого се е открила мишцата Господна?“39Те затова не можеха да вярват, защото Исая пак е казал:40„Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърце да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“41Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него.42Но пак мнозина от първенците повярваха в Него, но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;43защото обикнаха човешката слава повече от Божията слава.44А Иисус извика и каза: Който вярва в Мен, не в Мен вярва, а в Онзи, който Ме е пратил.45И който вижда Мен, вижда Онзи, който Ме е пратил.46Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен[4].47И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох, за да съдя света, а за да спася света.48Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди – словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.49Защото Аз не говорих от Себе Си, а Отец, който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.50И зная, че Неговата заповед е вечен живот. И така, това, което говоря, го говоря така, както Ми е казал Отец[5].