Исая 33 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Поражението на Асирия

1 Горко ти, опустошителю, който сам не си опустошаван, и ти, грабителю, когото не са ограбвали. Тъкмо когато престанеш да опустошаваш, ще бъдеш опустошен и тъкмо когато престанеш с грабежите, ще бъдеш ограбен. 2 Господи, смили се над нас! На Тебе се надяваме. Бъди ни подкрепа от ранни зори и спасение във време на нужда! (Пс 33:22; Пс 46:2) 3 От грохота на Твоя глас се разбягват народите и племената се разпръскват при Твоето появяване. (Чис 10:35; Пс 46:7; Пс 48:5; Пс 68:2)

Чис 10:35Пс 46:7Пс 48:5Пс 68:2

4 И плячката ви ще бъде отнесена като от гъсеници и ще се нахвърлят на нея като скакалци. 5 Величествен е Господ, защото живее във висините. Той изпълва Сион с правосъдие и справедливост. (Пс 57:6; Пс 83:19; Пс 97:9)

Пс 57:6Пс 83:19Пс 97:9

6 Спокойните ти времена, Сионе, ще бъдат изпълнени със спасение, мъдрост и знание, а страхът от Господа ще е съкровище. 7 Ето навън юнаците им крещят, а пратениците за мир горчиво ридаят. (Ис 29:1) 8 Пътищата са пусти и пътници по тях няма. Той наруши договора, разруши градовете и презря хората. 9 Земята жалее и изнемогва. Ливан е посрамен и вехне. Сарон стана като пустиня, а листата от дърветата на Васан и Кармил опадаха. (Ис 35:2; Ам 1:2) 10 „Сега ще стана – казва Господ, – сега ще се надигна и възвелича. 11 Със слама сте бременни и плява ще родите. Вашето дихание е огън, който ви изгаря. 12 И народите ще бъдат изпепелени като отсечени тръни, изгорени в огън. 13 Чуйте вие в далечни земи какво съм сторил и вие, тукашни, признайте мощта Ми.“ 14 Грешниците на Сион се изплашиха; треска затресе безбожниците: „Кой от нас може да живее до унищожаващия огън; кой от нас може да живее до вечния пламък?“ 15 Онзи, който живее праведно и говори справедливо, който отхвърля печалбата от насилствени дела, който не взема подкуп, който не иска да чува за кръвопролития и не иска да вижда злото, (Пс 15:1) 16 той ще живее на високо място и скалите ще са негова крепост и защита. Хляб ще му се даде и вода няма да му липсва. 17 Очите ти ще видят царя в неговото великолепие, ще видят и обширна земя. 18 Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: „Къде е този, който тогава мереше, и този, който тогава теглеше? Къде е този, който броеше кулите?“ (1 Кор 1:20) 19 Няма да видиш вече злия народ с неясната и непонятна реч, с неразбрания и безсмислен език. (Ис 28:11) 20 Погледни Сион, град на празничните наши събрания. Очите ти ще видят Йерусалим, едно спокойно място, шатър, който няма да помръдне, чиито колчета никога няма да бъдат извадени и нито едно негово въже няма да бъде скъсано. (Ис 54:2) 21 Защото там е нашият велик Господ. А онова място е с реки и широки потоци, по които няма да плава лодка с весла, нито ще минава величествен кораб. 22 Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар. Той ще ни спаси. 23 Въжетата ти изтъняха и не могат да крепят мачтата, не могат да изпъват платната. Плячката ще бъде разделена набързо и дори сакатите ще се доберат до дял от нея. 24 И нито един от жителите няма да каже: „Болен съм“, защото ще бъдат простени греховете на народа, който живее там.

Верен

от Veren

1 Горко на теб, който опустошаваш, а ти не си бил опустошен, който грабиш, а не си бил ограбен! Когато свършиш да опустошаваш, ще бъдеш опустошен и когато свършиш да грабиш, ще бъдеш ограбен. 2 ГОСПОДИ, смили се за нас, Теб чакаме! Бъди им сила всяка сутрин и спасението ни във време на беда! 3 От шума на метежа побягнаха племената, от Твоето извисяване се разпръснаха народите. 4 И плячката ви ще се събере, както събират гъсениците; ще скочат върху нея, както скача скакалец. 5 ГОСПОД е превъзвишен, защото обитава нависоко; изпълнил е Сион с правосъдие и правда. 6 И ще имаш сигурни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание. Страхът от ГОСПОДА е съкровището му. 7 Ето, силните им викат навън, посланиците на мира плачат горчиво. 8 Пътищата запустяха, няма вече минаващ пътник. Той наруши договора, презря градовете, не зачете човека. 9 Земята жалее и чезне, Ливан е посрамен и вехне, Сарон прилича на пустиня, Васан и Кармил отърсват листата си. 10 Сега ще стана, казва ГОСПОД, сега ще се надигна, сега ще се извися. 11 Слама ще заченете и плява ще родите; диханието ви като огън ще ви пояде. 12 И народите ще бъдат като горяща вар, като отсечени тръни, които изгарят в огън. 13 Слушайте, вие далечни, какво съм сторил, и вие близки, познайте силата Ми. 14 Грешните в Сион се боят, трепет обзема безбожните: Кой от нас може да обитава при огън пояждащ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари? 15 Който ходи праведно и говори правдиво, който презира печалбата от насилства, който отърсва ръцете си, за да не приема подкупи, който запушва ушите си, за да не чува за кръвопролитие и затваря очите си, за да не гледа зло – 16 той ще живее нависоко, непристъпните скали ще бъдат крепостта му, хлябът му ще се даде, водата му няма да липсва. 17 Очите ти ще гледат царя в красотата му, ще видят обширна земя. 18 Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: Къде е онзи, който броеше? Къде е онзи, който теглеше? Къде е онзи, който броеше кулите? 19 Няма вече да видиш свирепия народ, народ с неразбираем език, който не схващаш, с гъгнив език, който не разбираш. 20 Погледни Сион, града на празниците ни! Очите ти ще видят Ерусалим – безгрижно селище, шатър, който няма да се мести, чиито колчета няма да бъдат извадени навеки и никое от въжетата му няма да се скъса. 21 А там Могъщият, ГОСПОД, ще ни бъде място на реки, на широки потоци. Там няма да върви кораб с гребла и няма да премине великолепен кораб. 22 Защото ГОСПОД е наш съдия, ГОСПОД е наш законодател, ГОСПОД е наш цар – Той ще ни спаси! 23 Въжетата ти се разхлабиха, не могат да крепят мачтата ти, не могат да опъват платната. И тогава раздели изобилната плячка от грабежа, недъгавите разграбиха плячка. 24 И жителят няма да каже: Болен съм. На народа, който живее в него, ще се прости беззаконието.