1Пророчество за крайморската пустиня[1]. Както ветровете духат от юг, така дойде то от земята на ужаса. (Ис 13:1; Ис 47:1; Ер 50:1)2Страшно видение ми се откри: грабител граби, опустошител опустошава. Издигни се, Еламе! Обсаждай, Мидийо! Аз ще прекратя всички стенания.3Затова краката ми се разтрепериха, болки ме обзеха като на родилка. Замаян съм от това, което чувам, и поразен от това, което виждам.4Сърцето ми бие и тръпки ме побиват; дългоочакваната нощ се превърна в ужас за мен.5Слага се трапезата, поставя се стража; яде се, пие се. „Ставайте, князе! Слагайте щитове!“6Защото така ми каза Господ: „Иди и постави страж, който да възвестява каквото вижда.“7И той видя впрягове от чифтове коне, върволица от магарета и керван от камили. Слушаше старателно и много внимаваше.8Тогава изрева като лъв: „Господарю мой, стоя ежедневно на стража и оставах по цели нощи на мястото си.9И ето идват големи групи мъже и колона от чифтове коне.“ И той извика: „Падна, падна Вавилон и всички ръкотворни идоли на неговите божества лежат разбити на земята.“ (Ер 50:46; Отк 14:8; Отк 18:2)10Ти, мой измъчен и потъпкан народе, това, което чух от Господ Вседържител, това ви и съобщавам.11Пророчество за Дума. Вика се към мене от Сеир: „Стражнико, кой нощен час е? Стражнико, кой нощен час е?“12Стражата отговаря: „Утрото дойде и въпреки това е още нощ. Ако искате пак да питате, върнете се и питайте!“13Пророчество за Арабия. В горите на Арабия трябва да нощувате, кервани дедански! (Бит 10:7; Бит 25:3; Ер 49:8)14Посрещнете с вода жадния, жители на областта на Тема; с хляб приемете бежанците,15защото те избягаха от оръжията, от извадения меч и опънатия лък, от трудностите на войната.16Така ми рече Господ: „Още една година като на наемник и цялото величие на Кидар ще изчезне, (Ис 16:14)17а останалите лъкове в храбрите синове на Кидар ще са твърде малко, защото Господ, Бог на Израил, каза така.“ (Ер 49:28)
Исая 21
Верен
от Veren1Пророчество, наложено за пустинята на морето[1]: Както вихрушките се носят в южната страна, така идва разрушение от пустинята, от страшна земя.2Тежко видение ми се откри: Грабителят граби, опустошителят опустошава. Изкачи се, Еламе, обсади, Мидийо! Спрях всичките ѝ въздишания.3Затова слабините ми са пълни с болка; мъки ме обзеха, като мъките на родилка. Сгърбен съм и не мога да чуя, смутен съм и не мога да видя.4Сърцето ми се смути, ужас ме обзе; полумракът, който пожелах, се обърна в ужас за мен.5Приготвят трапезата, стражата бди, ядат, пият! Станете, князе! Излъскайте щитове!6Защото така ми каза Господ: Иди, постави страж да известява, каквото види.7И видя впряг конници по двама, впряг магарета и впряг камили. И се вслуша внимателно, с голямо внимание,8и извика като лъв: Господарю мой, аз стоя постоянно на стражевата кула през деня и оставам на стражата си целите нощи.9Но, ето! Идва впряг, мъже, конници по двама! И проговори и каза: Падна, падна Вавилон, и всичките изваяни идоли на боговете му се строшиха на земята!10О, мой овършан народе и сине на хармана ми! Каквото чух от ГОСПОДА на Войнствата, Израилевия Бог, ви заявих.11Пророчество, наложено за Едом: Към мен вика един от Сиир: Стражо, колко е часът на нощта? Стражо, колко е часът на нощта?12Стражът каза: Утрото иде, а също и нощта. Ако ще питате, питайте; върнете се, елате.13Пророчество, наложено за Арабия: В гората на Арабия ще пренощувате, дедански кервани.14Донесете вода да посрещнете жадния, жители на теманската земя, посрещнете бежанеца с хляб.15Защото побягнаха от мечовете, от изтегления меч, от опънатия лък и от тежестта на войната.16Защото така ми каза Господ: За една година, каквито са годините на наемник, ще изчезне цялата слава на Кидар.17И останалият брой на стрелците, на силните мъже на синовете на Кидар, ще бъде малък, защото ГОСПОД, Израилевият Бог, изговори това.