1Тогава Навиновият син Иисус тайно изпрати от Шитим двама мъже да разузнаят и каза: „Идете, огледайте земята и Йерихон!“ Те тръгнаха и дойдоха в дома на една блудница на име Раав, и пренощуваха там. (И Н 7:2; Съд 18:2; Мт 1:5; Евр 11:31; Як 2:25)2И казаха на йерихонския цар: „Ето мъже от израилтяните дойдоха нощес тук, за да огледат страната“.3Тогава Йерихонският цар изпрати да кажат на Раав: „Изведи мъжете, които дойдоха при тебе и влязоха нощес в къщата ти, защото са дошли да огледат цялата страна.“4Жената взе двамата мъже, но скри това, че ги е приела в къщата си, и каза: „Наистина, мъжете идваха при мене, но не зная откъде бяха те.5И когато привечер портата трябваше да се затваря, мъжете излязоха. Но не зная къде отидоха. Спуснете се бързо след тях! Ще ги настигнете!“6А тя ги беше качила на покрива и скрила между ленените стъбла, натрупани върху покрива ѝ.7Тогава преследвачите се втурнаха след тях по Йорданския път, към бродовете. И затвориха портата. Веднага щом като преследвачите излязоха след тях и8преди да си легнат да спят, Раав се качи при мъжете на покрива9и им каза: „Аз зная, че Господ е дал на вас страната. Наистина ни обхвана страх от вас и всичките жители на тази земя се разтрепериха заради вас!10Чухме как Господ пресуши пред вас водите на Червено море, когато излязохте от Египет, и как постъпихте с двамата аморейски царе отвъд Йордан – Сихон и Ог, които погубихте. (Изх 14:21; Чис 21:21; Вт 2:26; И Н 9:9)11Чухме и сърцата ни се свиха. У никого не останаха кураж и смелост поради вас. Настина Господ, вашият Бог, е Бог на небесата горе и на земята долу. (И Н 5:1)12И сега, закълнете ми се в Господа, че както аз ви сторих милост, така и вие ще сторите милост на бащиния ми дом. И дайте ми знак за уверение.13Нека останат живи баща ми и майка ми, братята ми и сестрите ми, и всичко, което е у тях. Избавете живота ни от смърт.“14И мъжете ѝ казаха: „Нашият живот за вашия живот! Ако не издадете това наше дело, когато Господ ни предаде страната, ще ти окажем милост и вярност.“ (И Н 6:22)15И тя ги спусна с въже през прозореца, тъй като домът ѝ беше между двете стени и беше част от градската стена. (1 Цар 19:12; Д А 9:25; 2 Кор 11:33)16И тя им каза: „Идете в планината, за да не ви срещнат преследвачите. Крийте се там три дена, докато преследвачите не се върнат. И след това тръгнете по пътя си.“17Мъжете ѝ казаха: „Ние сме свободни от тази твоя клетва, с която ни накара да се закълнем.18Ето, когато влезем в страната, привържи това червено въже към прозореца, през който ни спускаш. И събери вкъщи при себе си баща си, майка си и братята си – целия си бащин дом.19И ако някой излезе вън от вратата на твоята къща, неговата кръв да е върху главата му и ние ще бъдем свободни от твоята клетва. Но всеки, който бъде с тебе в къщата, кръвта му да е върху главата ни, ако ръка се докосне до него.20Но ако издадеш нашето дело, ние ще бъдем свободни от твоята клетва, с която ти ни накара се закълнем.“21Тя каза: „Да бъде според вашите думи!“ И ги отпрати. Те си отидоха, а тя привърза червеното въже за прозореца.22Те тръгнаха и отидоха в планината, и останаха там три дена, докато преследвачите се върнаха. А преследвачите ги търсеха по целия път и не ги намериха.23Тогава двамата мъже се върнаха. Слязоха от планината, прекосиха Йордан и дойдоха при Иисус Навин. Те му разказаха всичко, което им се беше случило.24И казаха още на Иисус: „Наистина Господ предаде цялата страна в ръцете ни. И дори всичките жители на страната се страхуват заради нас.“
Иисус Навин 2
Верен
1И Иисус, синът на Навий, изпрати от Ситим двама мъже да огледат тайно земята и им каза: Идете, разгледайте земята и особено Ерихон. И те отидоха и дойдоха в къщата на една блудница на име Раав, и пренощуваха там.2Но това се съобщи на ерихонския цар, като му се каза: Ето, тази нощ дойдоха тук мъже от израилевите синове, за да разучат земята.3И ерихонският цар изпрати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при теб и които влязоха в къщата ти, защото са дошли да разучат цялата земя.4А жената взе двамата мъже и ги скри, и каза: Наистина мъжете дойдоха при мен, но аз не знаех откъде бяха.5И когато щяха да затворят портата, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете. Гонете ги бързо, защото ще ги настигнете.6А тя ги беше качила на покрива и ги беше скрила в ленените пръчки, които си беше наредила на покрива.7И мъжете ги гониха по пътя към Йордан до бродовете; и веднага щом преследвачите излязоха, затвориха портата.8А преди те да си легнат, тя се качи при тях на покрива9и каза на мъжете: Зная, че ГОСПОД ви е дал земята, и че ужасът от вас ни нападна, и че всичките жители на земята са паднали духом заради вас[1].10Защото чухме как ГОСПОД е пресушил водите на Червеното море пред вас, когато сте излизали от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан, на Сихон и на Ог, над които изпълнихте проклятието.11И като чухме това, сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече смелост заради вас[2]; защото ГОСПОД, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.12И сега, моля ви се, закълнете ми се в ГОСПОДА, защото ви оказах милост, че и вие ще окажете милост на бащиния ми дом; и ми дайте верен знак,13че ще оставите живи баща ми, майка ми, братята ми, сестрите ми, и всичко, което имат, и ще избавите живота ни от смърт.14Тогава мъжете ѝ отговориха: Нашият живот да е вместо вашия, ако не издадете тази наша работа; и когато ГОСПОД ни даде земята, ние ще ти окажем милост и вярност.15Тогава тя ги спусна с въже през прозореца, защото къщата ѝ беше на градската стена и тя живееше на стената.16И им каза: Идете в планината, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато преследвачите се върнат, и след това си идете по пътя.17И мъжете ѝ казаха: Ние ще бъдем свободни от тази твоя клетва, с която ни накара да се закълнем, ако не направиш така:18ето, когато дойдем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ни спусна, и да събереш при себе си в къщата баща си и майка си, и братята си, и целия си бащин дом.19И всеки, който излезе от вратата на къщата ти на улицата, кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем свободни от клетвата ти; но на всеки, който остане с теб в къщата, кръвта му ще бъде на нашата глава, ако се вдигне ръка на него.20Но ако издадеш тази наша работа, тогава ще бъдем свободни от клетвата ти, с която ни накара да се закълнем.21И тя каза: Да бъде според думите ви. И ги изпрати и те си отидоха, а тя завърза червеното въже на прозореца.22И те си отидоха и дойдоха в планината, и останаха там три дни, докато се върнаха преследвачите. А преследвачите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.23Тогава двамата мъже се върнаха и слязоха от планината, и преминаха, и дойдоха при Иисус, сина на Навий, и му разказаха всичко, което им се беше случило.24И казаха на Иисус: Действително ГОСПОД е предал в ръцете ни цялата земя, а и всичките жители на земята са паднали духом заради нас[3].