Изход 8:15 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 Господ каза на Мойсей: „Кажи на Аарон: „Простри си ръката с тоягата си върху речните ръкави, върху каналите и върху блатата и направи така, че да се появят жаби по египетската земя“.“ (Пс 78:45; Пс 105:30) 2 Аарон простря ръката си върху водите на Египет. Появиха се жаби и покриха египетската земя. 3 Но и влъхвите извършиха същото с магиите си и направиха така, че да се появят жаби в египетската земя. 4 Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и помоли: „Застъпете се пред Господа да премахне жабите от мене и от народа ми и аз ще пусна израилския народ да извърши жертвоприношение на Господа.“ 5 Мойсей отговори на фараона: „Разпореди се кога да се помоля за тебе, за твоите служители и за твоя народ, за да бъдат премахнати жабите от тебе, от твоите домове и да останат само в Нил.“ 6 Той каза: „Утре.“ Мойсей отговори: „Ще бъде според желанието ти, та да познаеш, че няма друг като Господа, нашия Бог; 7 и ще отстъпят жабите от тебе, от твоите домове, от служителите ти и от народа ти; само в Нил ще останат.“ 8 След това Мойсей и Аарон излязоха от фараона и Мойсей призова Господа поради жабите, с които Той бе наказал фараона. 9 Господ чу молбата на Мойсей: жабите измряха по домовете, по дворовете и по нивите; 10 събраха ги на купища и от това засмърдя страната. 11 Като видя фараонът, че настана облекчение, упорстваше в сърцето си и не ги послуша, както предварително беше казал Господ.

Трето бедствие: мухи

12 Тогава Господ нареди на Мойсей: „Кажи на Аарон: „Простри тоягата си и удари земната пръст и тя ще се превърне в хапливи мухи по цял Египет“.“ (Пс 105:31) 13 Те така и постъпиха. Аарон простря ръката си, с тоягата си удари земната пръст, тъй че се появиха хапливи мухи по хора и по добитък. Всичката земна пръст стана на хапливи мухи по цял Египет. 14 Така също и влъхвите се опитаха с магиите си да породят мушици, но не можаха. Хапливите мухи се появиха по хората и по добитъка. 15 Тогава влъхвите казаха на фараона: „Това е Божий пръст.“ Но фараоновото сърце се оказа упорито, и той не ги послуша, както предварително беше казал Господ.

Четвърто бедствие: паразити

16 След това Господ нареди на Мойсей: „Утре стани рано и застани пред фараона, когато той дойде при Нил. Кажи му: „Така казва Господ: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; (Пс 78:45; Пс 105:31) 17 ако пък не пуснеш народа Ми, ето Аз ще накажа тебе, твоите служители, твоя народ по твоите домове с кучешки мухи и ще се напълнят домовете на египтяните и самата земя, на която живеят, с кучешки мухи. (Пс 78:45) 18 В онзи ден по особен начин ще постъпя със земята Гесем, в която живее Моят народ. Там кучешки мухи няма да има, за да разбереш, че Аз, Господ, се изявявам посред тази страна. (Бит 47:1) 19 Аз ще поставя преграда между Своя народ и твоя народ. Утре ще се извърши тази личба“.“ 20 Така и направи Господ: налетяха много кучешки мухи в двореца на фараона, по домовете на служителите му и по цял Египет; страната тежко пострада от кучешките мухи. 21 Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: „Отидете, принесете жертва на вашия Бог, но в тази земя.“ 22 Мойсей обаче възрази: „Не можем да извършим това, защото жертвоприношението ни на Господа, нашия Бог, е гнусно за египтяните: ако вземем да принасяме гнусна за египтяните жертва пред очите им, няма ли да ни избият с камъни? 23 Ние ще отидем в пустинята, на три дена път, и ще принесем жертва на Господа, нашия Бог, както Той ни е наредил.“ 24 Фараонът отговори: „Ще ви пусна да принесете в пустинята жертва на Господа, вашия Бог, но само не отивайте далеч; помолете се за мене.“ 25 Мойсей каза: „Когато си тръгна от тебе и се помоля на Господа, кучешките мухи ще се махнат утре от фараона, от служителите му и от народа му. Дано само фараонът не продължава да ни мами и да не пуска народа да принесе жертва на Господа.“ 26 Мойсей си тръгна от двореца на фараона и се помоли на Господа. 27 Господ постъпи според молитвата на Мойсей и премахна кучешките мухи от фараона, от служителите му и от народа му; не остана нито една. 28 Но и този път фараонът прояви упоритост в сърцето си и не пусна народа.

Верен

от Veren

1 Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Влез при фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД: Пусни народа Ми, за да Ми послужи!^[1] 2 Но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще ударя всичките ти области с жаби. 3 Реката ще гъмжи от жаби, които ще излизат и ще наскачат в къщата ти, в спалнята ти, по леглото ти, в къщите на слугите ти, върху народа ти, в пещите ти и по нощвите ти. 4 Върху теб, върху народа ти и върху всичките ти слуги ще наскачат жабите. 5 И ГОСПОД каза на Мойсей: Кажи на Аарон: Простри ръката си с жезъла си над реките, над каналите и над езерата и направи да излязат жаби по египетската земя. 6 И Аарон простря ръката си над египетските води и жабите излязоха и покриха египетската земя. 7 Но и магьосниците направиха същото със заклинанията си и направиха да излязат жаби по египетската земя. 8 Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: Помолете се на ГОСПОДА^[2] да махне жабите от мен и от народа ми и ще пусна народа, за да пожертва на ГОСПОДА. 9 А Мойсей каза на фараона: Определи ми кога да се помоля за теб, за слугите ти и за народа ти, за да изтреби жабите от теб и от къщите ти и да останат само в реката. 10 И фараонът каза: Утре. А той рече: Ще бъде според думата ти, за да познаеш, че няма никой подобен на ГОСПОДА, нашия Бог. 11 Жабите ще се махнат от теб, от къщите ти, от слугите ти и от народа ти; само в реката ще останат. 12 И Мойсей и Аарон излязоха от фараона. И Мойсей извика към ГОСПОДА за жабите, които беше пратил върху фараона^[3]. 13 И ГОСПОД направи според думата на Мойсей и жабите измряха от къщите, от дворовете и от нивите. 14 И ги събираха на купчини, и земята се усмърдя. 15 А когато фараонът видя, че дойде облекчение, закорави сърцето си и не ги послуша, както ГОСПОД беше говорил. 16 След това ГОСПОД каза на Мойсей: Кажи на Аарон: Простри жезъла си и удари земната пръст, за да се превърне на въшки в цялата египетска земя. 17 И направиха така. Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и въшки се явиха по хората и по животните; цялата пръст по земята стана на въшки по цялата египетска земя. 18 И магьосниците работеха да направят същото със заклинанията си, за да произведат въшки, но не можаха; а въшките бяха по хората и по животните. 19 Тогава магьосниците казаха на фараона: Божи пръст е това. Но сърцето на фараона се закорави и той не ги послуша, както ГОСПОД беше говорил^[4]. 20 После ГОСПОД каза на Мойсей: Стани утре рано и застани пред фараона – ето, той излиза при водата – и му кажи: Така казва ГОСПОД: Пусни народа Ми, за да Ми послужи! 21 Защото, ако не пуснеш народа Ми, ето, ще изпратя рояци мухи върху теб, върху слугите ти, върху народа ти и в къщите ти; и къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се напълнят с рояци мухи. 22 Но в онзи ден Аз ще отделя гесенската земя, в която живее Моят народ, така че там да няма рояци мухи, за да познаеш, че Аз, ГОСПОД, съм сред земята. 23 Аз ще поставя преграда между Моя народ и твоя народ; това знамение ще стане утре. 24 И ГОСПОД направи така; множества рояци мухи навлязоха в къщата на фараона и в къщите на слугите му и в цялата египетска земя; земята беше повредена от рояците мухи. 25 Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: Идете, принесете жертва на вашия Бог в земята. 26 Но Мойсей каза: Не е прилично да направим така, защото ние ще жертваме на ГОСПОДА, нашия Бог, онова, което е гнусота за египтяните. Ето, ако жертваме пред очите на египтяните онова, което е гнусота за тях, няма ли да ни избият с камъни? 27 Ще отидем на тридневен път в пустинята и ще жертваме на ГОСПОДА, нашия Бог, както Той ни е говорил. 28 Тогава фараонът каза: Ще ви пусна да пожертвате на ГОСПОДА, вашия Бог, в пустинята, само да не отидете много далеч! Помолете се за мен. 29 И Мойсей каза: Ето, аз излизам отпред теб, и ще се помоля на ГОСПОДА да се махнат утре рояците мухи от фараона, от слугите му и от народа му. Но нека фараонът не ни лъже още веднъж и да не пуска народа да пожертва на ГОСПОДА. 30 И Мойсей излезе отпред фараона и се помоли на ГОСПОДА. 31 И ГОСПОД направи според думата на Мойсей и махна рояците мухи от фараона, от слугите му и от народа му; не остана нито една. 32 Но фараонът и този път закорави сърцето си и не пусна народа^[5].