1Ето словото на Господа към Захария през четвъртата година на цар Дарий, на четвъртия ден от деветия месец, месец хаслев.2Тогава Ветил прати Сарацер и Регелмелех и хората му да се помолят пред Господа3и да попитат свещениците, които са в дома на Господа Вседържителя, и пророците: „Да плача ли в петия месец и да постя ли, както правих това вече толкова много години?“4И ето словото на Господа Вседържителя към мене:5„Кажи на целия народ на тази страна и на свещениците: когато вие постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец през тези седемдесет години, нима вие за Мене постехте?6И когато ядете и пиете, нима не ядете и не пиете за себе си?7Не са ли това думите, които Господ прогласи чрез предишните пророци, когато Йерусалим беше още населен и благоденстваше заедно с околните градове и когато имаше поселение на юг и в низината?“8Ето словото на Господа към Захария:9„Така казва Господ Вседържител: ‘Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание към брат си! (Ис 1:17; Ер 7:5)10Не притеснявайте вдовицата и сирачето, пришълеца и сиромаха и не мислете зло един на друг в сърцата си!’ (Изх 22:20)11Но те не искаха да се вслушат, проявиха упорство и си запушиха ушите, за да не чуват. (Изх 32:9; Ис 48:4)12Дори сърцата им се вкамениха, за да не слушат закона и думите, които Господ Вседържител беше пратил посредством Своя Дух чрез предишните пророци; затова и дойде големият гняв на Господ Вседържител.13И стана така: както Той викаше, а те не слушаха, така и те викаха, но Аз не ги слушах, казва Господа Вседържителя.14Аз ги разпръснах сред всички народи, които те не познаваха. Тази страна след тях запустя, човешки крак не стъпваше там и те превърнаха плодородната земя в пустиня.“ (Вт 4:27)
Захария 7
Верен
1И в четвъртата година на цар Дарий ГОСПОДНОТО слово беше към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, през месец Хаслев.2А Ветил беше изпратил Сарасар и Регемелех и мъжете му да се помолят пред ГОСПОДА,3да говорят на свещениците на дома на ГОСПОДА на Войнствата и на пророците и да кажат: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както правих толкова години?4И словото от ГОСПОДА на Войнствата беше към мен и каза:5Говори на целия народ на земята и на свещениците и кажи: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец, и това седемдесет години, наистина ли за Мен постехте, за Мен?6И когато ядете и пиете, не ядете ли и не пиете ли за себе си?7Не са ли това думите, които ГОСПОД е прогласил чрез предишните пророци, когато Ерусалим е бил населен и в благоденствие, и околните му градове, и югът и низината са били населени?8И ГОСПОДНОТО слово беше към Захария и каза:9Така говори ГОСПОД на Войнствата и казва: Съдете с истинен съд и оказвайте милост и състрадание всеки на брат си,10и не угнетявайте вдовицата и сирачето, чужденеца и сиромаха; и не мислете в сърцата си злото всеки на брат си.11Но те отказаха да слушат и обърнаха упорито плещите си и запушиха ушите си, за да не чуват.12И направиха сърцето си твърдо като диамант, за да не слушат закона и думите[1], които ГОСПОД на Войнствата беше изпратил чрез Духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от ГОСПОДА на Войнствата.13Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те викаха, а Аз не слушах, казва ГОСПОД на Войнствата,14а ги разпръснах като с вихрушка между всичките народи, които не познаваха. Така земята запустя след тях, така че нямаше кой да минава и да се връща, защото направиха желаната земя на пустош.