Естир 9 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Библия, нов превод от оригиналните езици

Юдеите отмъщават

1 В тринадесетия ден от дванадесетия месец, наречен адар, когато трябваше да се изпълни заповедта на царя и когато враговете на юдеите се надяваха да нападнат юдеите, се случи обратното – юдеите подчиниха враговете си. (Ест 3:13) 2 Юдеите се събраха в градовете и във всички области на царството, за да подчинят онези, които им мислеха зло. И никой не им се противопостави, защото се страхуваха от тях. 3 Сатрапите на царя и управителите на области, военачалниците и царските писари бяха на страната на юдеите, защото се страхуваха от Мардохей. 4 Така гласеше царската разпоредба – неговото име да се почита навред в царството. 5 Така юдеите поразиха неприятелите си с меч в едно голямо кръвопролитие. Постъпиха с тях, както си пожелаха. 6 В столицата Суза юдеите избиха петстотин човека. 7 Това са Паршандата, Далфон, Асфата, 8 Пората, Адалия, Аридата, 9 Пармаща, Арисая, Аридая, Вакезата, 10 както и десетте синове на врага на юдеите Аман, син на Амадат. Но нищо не плячкосаха. (Ест 9:15) 11 В същия ден на царя бе съобщен броят на избитите в Суза. 12 И царят рече на Естир: „Само в Суза юдеите са избили петстотин човека и десетте синове на Аман. Какво ли са направили по другите области? Ако имаш друго желание или молба, ще се изпълни и удовлетвори.“ 13 Естир му отговори: „Нека бъде позволено на юдеите утре да вършат същото, а телата на десетте синове на Аман да бъдат обесени.“ 14 Царят се съгласи с това. И последва втора заповед за юдеите в Суза и синовете на Аман бяха обесени. 15 На четиринадесетия ден от месец адар юдеите от Суза отново се събраха и избиха триста човека, но нищо не плячкосаха. 16 Останалите юдеи от всички области на царството също се събраха да се бранят. Те се избавиха от враговете си, като избиха седемдесет и пет хиляди, но нищо не плячкосаха.

Утвърждаването на празника Пурим

17 Това стана на тринадесетия ден от месец адар. А на четиринадесетия ден от същия месец юдеите се успокоиха и го прекараха като празник с гощавка и веселие. 18 Юдеите в Суза, които се събираха в два поредни дена, тринадесетия и четиринадесетия, отпразнуваха петнадесетия с гощавка и веселие. 19 Затова и юдеите, разпръснати навред по околностите, празнуват с гощавка и веселие четиринадесетия ден от месец адар и се даряват взаимно с подаръци. 20 И Мардохей описа тези събития в книга, която разпрати до юдеите, населяващи царството на Артаксеркс, отблизо и далеч, 21 за да се установят четиринадесетият и петнадесетият ден от месец адар ежегодно като празници, 22 в които юдеите са се избавили от своите врагове. А адар е месецът, в който скръбта им се е превърнала в радост, а тъгата – в празник. Този празник трябва да се отбелязва с гощавка, веселие и даряване с подаръци на ближни и бедни. 23 Юдеите приеха това, което сториха и което Мардохей бе описал, като обичай: 24 как вугеецът Аман, Амадатовият син, враг на юдеите, започна да ги преследва и чрез жребий определи ден, в който да ги погуби; (Ест 3:7) 25 и как отиде Естир при царя и той изпрати ново писмо, чрез което обърна плановете на Аман срещу него, така че да бъдат обесени той и синовете му. (Ест 7:9) 26 Ето защо нарекоха тези дни Пурим, тъй като на техния език „пур“ означава „жребий“. И така, заради написаното в това писмо и заради събитията, които видяха и преживяха, 27 юдеите установиха този празник като задължителен и неотменен и го приеха в обичаите си за себе си, за своите потомци и за онези, които биха се присъединили към тях. Възпоменанието за тези два дена да е ежегодно според предписанията. (Ест 9:16) 28 Тези дни трябва да се помнят от всички поколения, във всички семейства и всички области и градове. Юдеите да не забравят Пурим и споменът за него да не изчезне през поколенията. 29 Царица Естир, дъщеря на Авихаил, заедно с юдеина Мардохей написа второ писмо, с което да утвърдят празнуването на Пурим. 30 И той изпрати това писмо с мир и вярност до всички сто двадесет и седем области в царството на Артаксеркс, 31 за да приемат всички те празника Пурим така, както юдеинът Мардохей и царица Естир разпоредиха и го вмениха като задължение на себе си и на наследниците си в дните на пост и плач. 32 Естир установи с разпоредба този празник и това бе вписано за възпоменание в летописите.

Верен

1 А на тринадесетия ден от дванадесетия месец, който е месец Адар^[1], когато трябваше да се изпълни заповедта на царя и разпоредбата му, в деня когато враговете на юдеите се надяваха да вземат власт над тях, но стана обратното – че юдеите взеха власт над онези, които ги мразеха – 2 юдеите се събраха в градовете си по всичките области на цар Асуир, за да сложат ръка на онези, които искаха злото им. И никой не можеше да им противостои, защото страх от тях беше обзел всичките народи. 3 И всичките началници на областите и сатрапите, и областните управители, и царските настоятели помагаха на юдеите, защото ги беше обзел страх от Мардохей. 4 Понеже Мардохей беше велик в царския дом и славата му се разнесе по всичките области, защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик. 5 И юдеите нанесоха поражение на всичките си врагове с клане с меч, убиване и унищожение; и направиха каквото искаха на онези, които ги мразеха. 6 И в крепостта Суса юдеите избиха и погубиха петстотин мъже. 7 Убиха Фарсандата и Далфон, и Аспата, 8 и Пората, и Адалия, и Аридата, 9 и Фармаста, и Арисай, и Аридай, и Ваезета, 10 десетте сина на притеснителя на юдеите Аман, сина на Амидата. Но на плячка не сложиха ръка. 11 В същия ден докладваха пред царя броя на убитите в крепостта Суса. 12 И царят каза на царица Естир: В крепостта Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте сина на Аман. А какво ли са направили и в другите царски области! Сега каква е молбата ти? Ще ти се удовлетвори. И какво е още желанието ти? Ще се изпълни! 13 И Естир каза: Ако е угодно на царя, нека се разреши на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според днешната заповед. И да обесят на дърво десетте сина на Аман. 14 Тогава царят заповяда да стане така. И заповедта се издаде в Суса, а десетте сина на Аман бяха обесени. 15 И юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар и избиха триста мъже в Суса. Но на плячка не сложиха ръка. 16 И останалите юдеи, които бяха по царските области, се събраха и защитиха живота си и се успокоиха от враговете си, и избиха седемдесет и пет хиляди души от онези, които ги мразеха. Но на плячка не сложиха ръка. 17 Това стана на тринадесетия ден от месец Адарст. 1;; а на четиринадесетия му ден си почиваха и го направиха ден за пируване и веселие. 18 Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия му ден, и на четиринадесетия му ден, а на петнадесетия му ден почиваха и го направиха ден за пируване и веселие. 19 Затова юдеите от селата, които живеят в неоградени градове, празнуват четиринадесетия ден от месец Адар с веселие и пируване и като празник и си изпращат подаръци едни на други. 20 И Мардохей записа тези събития и изпрати писма до всичките юдеи, които бяха по всичките области на цар Асуир, до близките и далечните, 21 с които им определи да пазят четиринадесетия ден от месец Адар и петнадесетия му ден година след година, 22 като дните, в които юдеите се успокоиха от враговете си^[2], и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им – на празник, да ги празнуват като дни за пируване и веселие и за пращане на подаръци едни на други, и за даване на милостиня на сиромасите^[3]. 23 И юдеите възприеха това, което бяха започнали да правят, и което Мардохей им беше писал. 24 Защото агагецът Аман, синът на Амидата, притеснителят на всичките юдеи, беше замислил против юдеите да ги унищожи и беше хвърлил пур, което е жребий, да ги изтреби и да ги унищожи, 25 но когато Естир дойде пред царя, той заповяда с писмо да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше скроил против юдеите, и да се обесят на бесилката той и синовете му. 26 Затова нарекоха онези дни Пурим, от името пур. Затова, поради всичките думи на това писмо, както и поради това, което сами бяха видели от това, и което ги беше постигнало, 27 юдеите постановиха и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, да не престанат никога да празнуват тези два дни според предписаното за тях и в определеното време всяка година; 28 и тези дни да се помнят и да се празнуват във всяко поколение, във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тези дни Пурим да не се изоставят от юдеите и да не изчезне споменът им между потомството им. 29 И царица Естир, дъщерята на Авихаил, и юдеинът Мардохей писаха с пълна власт, за да утвърдят това второ писмо за Пурим. 30 И Мардохей изпрати писма до всичките юдеи в сто двадесет и седемте области на царството на Асуир с думи на мир и истина, 31 за да утвърди тези дни Пурим в определените им времена, както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха определили, и както и те си бяха определили за себе си и за потомството си с наредбата за постите и плача си. 32 И тази наредба за Пурим се утвърди със заповедта на Естир и се записа в книгата.