Деяния 5

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

Анания и Сапфира

1 А един мъж на име Анания, като продаде с жена си Сапфира имот, 

2 скри от получените пари със знанието на жена си, а една част донесе и сложи пред апостолите. 

3 Но Петър го попита: „Анания, защо Сатана изпълни сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да скриеш цената на нивата? 

4 Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, не разполагаш ли и с парите си? Защо сложи на сърцето си това нещо? Ти излъга не хора, а Бога.“ 

5 Като чу тези думи, Анания падна и издъхна. И голям страх обзе всички, които чуха това. 

6 А младежите станаха, покриха го и като го изнесоха, го погребаха. 

7 След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае какво се е случило. 

8 И Петър я попита: „Кажи ми за толкова ли продадохте нивата?“ Тя отговори: „Да, за толкова.“ 

9 Но Петър и рече: „Защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето при вратата са онези, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.“ (Изх 17:2; 1 Кор 10:9; Евр 3:7) 

10 Тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа и. 

11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това. 

Други чудеса на апостолите

12 Чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса сред народа. И всички прекарваха в единомислие в Соломоновия притвор. (Д А 2:43) 

13 От другите никой не смееше да се допре до тях, а народът ги величаеше. 

14 И все повече вярващи се присъединяваха към Господа – множество мъже и жени, – 

15 тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на легла и носилки, та като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. (Мк 6:56; Д А 19:11) 

16 Стичаха се в Йерусалим и много хора от околните градове, като донасяха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха. 

Апостолите пред синедриона

17 Тогава първосвещеникът и всички с него, които принадлежаха към садукейската ерес, станаха, изпълнени със завист, (Д А 13:45; Д А 17:5) 

18 заловиха апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. (Д А 12:4; Д А 16:25) 

19 Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и рече: 

20 „Идете, застанете в храма и проповядвайте на народа всичко за този нов живот.“ 

21 Те се вслушаха и на разсъмване влязоха в храма да поучават. А първосвещеникът и тези, които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи на израилтяните и изпратиха в тъмницата да доведат апостолите. 

22 Слугите отидоха, но не ги намериха в затвора; и като се върнаха, съобщиха: 

23 „Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре.“ 

24 Когато чуха тези думи, първосвещеникът, началникът на храмовата стража и другите първосвещеници недоумяваха какво е станало с апостолите. 

25 Но някой дойде и им съобщи: „Ето мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“ 

26 Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа. (Лк 20:6) 

27 Като ги доведоха, изправиха ги в синедриона. И първосвещеникът ги попита: 

28 „Не ви ли забранихме строго да поучавате в името на този Човек? А ето изпълнихте Йерусалим с вашето учение и искате кръвта Му да падне върху нас.“ (Д А 4:17) 

29 Петър и апостолите отговориха: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човек. 

30 Бог на прадедите ни възкреси Иисус, Когото вие умъртвихте, като Го приковахте на дърво. 

31 Бог с десницата Си Го въздигна за Предводител и Спасител, за да даде на Израил покаяние и прошка на греховете. (Д А 2:33) 

32 За тези събития сме Му свидетели ние и Светият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.“ (Лк 24:47; Д А 1:8; Д А 1:21) 

33 Като чуха това, обзе ги ярост и замислиха да ги убият. 

Съветът на Гамалиил

34 Но в синедриона стана един фарисей на име Гамалиил, законоучител, уважаван от целия народ, и заповяда да изведат за кратко време апостолите. (Д А 22:3) 

35 А на останалите каза: „Израилтяни, внимавайте какво ще направите с тези хора. 

36 Защото преди време се появи Тевда, който представяше себе си за велик човек, и към него се присъединиха около четиристотин души. Но той бе убит и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезнаха. 

37 След него, когато беше преброяването, се появи Юда Галилееца и увлече след себе си доста народ. Но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха. 

38 И сега ви казвам: оставете тези хора и ги пуснете! Защото ако това намерение или това дело е човешко, ще се разруши; 

39 ако ли пък е от Бога, вие не можете да го разрушите. Затова се пазете да не се окажете и богоборци!“ (2 Лет 13:12; 2 Мак 7:19) 

40 Те го послушаха, повикаха апостолите, биха ги и им заповядаха да не проповядват в името на Иисус. И тогава ги пуснаха. (Д А 4:17) 

41 А те излязоха от синедриона радостни, че са се удостоили да претърпят опозоряване заради името на Господ Иисус. (Лк 6:22) 

42 И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и да благовестят за Иисус Христос. 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Деяния 5

Верен

от Veren

1 А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот 

2 и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите. 

3 А Петър каза: Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата? 

4 Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоята власт? Защо намисли това нещо в сърцето си? Ти излъга не хора, а Бога. 

5 И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 

6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха. 

7 И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото. 

8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова. 

9 А Петър каза: Защо се съгласихте да изкушите Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са при вратата и ще изнесат и теб. 

10 И тя начаса падна до краката му и издъхна. И когато младежите влязоха, я намериха мъртва; изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ. 

11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това. 

12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа и те всички бяха единодушно в Соломоновата зала; 

13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше 

14 и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени, 

15 така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. 

16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха. 

17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист, 

18 сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 

19 Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза: 

20 Идете, застанете в храма и говорете на народа всичките думи на този живот. 

21 И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите. 

22 Но когато служителите отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха, и известиха, като казаха: 

23 Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре. 

24 А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това. 

25 Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа. 

26 Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги убият с камъни. 

27 И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза: 

28 Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек! 

29 А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората. 

30 Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво. 

31 Него Бог с десницата Си възвиси за Княз и Спасител, за да даде покаяние на Израил и опрощаване на греховете. 

32 И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват. 

33 А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият. 

34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време; 

35 а на тях каза: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези хора. 

36 Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха. 

37 След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. 

38 И сега ви казвам, оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото, ако това намерение или това дело е от хора, ще се провали; 

39 но ако е от Бога, няма да можете да го провалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници. 

40 И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха. 

41 А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име. 

42 И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.